Опасността не е отминала
Безредиците в Киргизстан могат да избухнат с нова сила и в още по-големи мащаби
/ брой: 139
Малката средноазиатска република Киргизстан тези дни прикова вниманието на света към себе си, за съжаление с трагични събития. Разразилите се на 11 юни безредици в южния киргизстански град Ош, бързо прехвърлили се в съседната Джалалабадска област, взеха огромни жертви. Първоначалните съобщения за около 200 убити бързо бяха опровергани. Според данните на спецслужбите на една от страните членки на Общността на независимите държави, броят на загиналите в Южен Киргизстан е десет пъти по-голям от съобщавания от властите и надхвърля 2000-2500 души. Лидерката на временното киргизстанско правителство Роза Отунбаева също призна, че жертвите на безредиците вероятно са в пъти повече.
За разминаването в цифрите на загиналите има съвсем "обективни причини", обясняват специалистите по този регион. Данните за жертвите са били получени въз основа на мониторинга на положението, свидетелства на очевидци и оперативна информация. Много семейства в Киргизстан обаче погребват загиналите според местните обичаи - преди залез слънце в деня на гибелта. Така че сведенията изобщо не са достигнали до властти. Освен това заради колапса на държавните органи в този район не е имало кой да приеме и обработи такава информация. А на места в резултат на сблъсъците са загинали цели семейства.
Междувременно стотици хиляди хукнаха да се спасяват от погромите в съседен Узбекистан. Твърди се, че техният брой надхвърля 400 000 души. Наблюдатели обаче изразиха безпокойство, че бежанците са предимно жени, деца и старци, явно мъжете са останали у дома, вероятно за да продължат битката.
А насилието, обхванало южната част на Киргизстан, беше жестоко - домове на узбеки бяха плячкосани и опожарени, магазините бяха ограбени, жени бяха изнасилвани, въоръжени банди нападаха и стреляха по хората.
Какво обаче предизвика тези трагични събития? Днес мнозина се опитват да открият междуетнически корен в разразилия се конфликт. Всъщност в миналото е имало чести сблъсъци от битов характер между местните узбеки и киргизи. Те обаче никога не са носили признаци на междуетническа борба, отбелязват експертите. Узбеките, които са едва 15 процента от 5,4-милионното население на Киргизстан и живеят предимно в южната част на републиката, заемат солидни икономически позиции в страната, но пък не са представени в държавните структури на Киргизстан. Винаги обаче разногласията между двете етнически групи са се решавали по мирен път. Освен веднъж. Преди 20 години, през юни 1990 г., отново в Ош се сбиха киргизи и узбеки. Тогава загинаха стотици. Конфликтът обаче бързо бе потушен от тогавашните съветски войски.
Дали обаче днешните сблъсъци са наистина междуетнически? Не са малко тези, които виждат в сегашните трагични събития сянката на сваления през април президент Курманбек Бакиев. "Революцията на лалетата" го направи държавен глава през 2005-а. През април тази година обаче той бе принуден да напусне поста си след ожесточени протести на опозицията. Тогава демонстрантите превзеха сградите на парламента, службите за сигурност и дори националната телевизия и радио. При сблъсъците с полицията загинаха 80 души. Оглавеното от бившата външна министърка Роза Отунбаева, представител на опозиционната Социалдемократическа партия, се закани да съди Бакиев заради разстрела на митингуващи, злоупотреби с властта и финансови престъпления. Сваленият президент все пак успя да избяга от Киргизстан и намери убежище в Беларус. Самият Бакиев категорично отрича да има пръст в сегашните размирици. Да не забравяме обаче, че той е роден именно в юга. Джалалабад винаги е бил неговата крепост. И днес Бакиев има там много привърженици. Говори се, че и кметът на Ош Мелис Мирзакматов е негов верен слуга. Във всеки случай така твърдят пред Фергана.Ру двамата му вече уволнени от самия Мирзакматов заместници - именно кметът радушно посрещал в Ош вече бившия президент. Временните власти на Киргизстан също са убедени, че зад днешните сблъсъци стои кланът Бакиеви, който от доста време се опитва да спретне преврат в страната. Още повече, че бившият държавен глава е откраднал достатъчно пари, с които днес да воъръжава верни хора. А както твърди зам.-председателят на временното правителство в Бишкек, подготовката на провокацията в Южен Киргизстан е струвала на авторите й поне 10 милиона долара. Сума, която едва ли е проблем за Бакиев.
Но ако за причините за избухването на конфликта все още има разногласия, то почти никой не се съмнява защо сблъсъците са избухнали тъкмо сега. На 27 юни в Киргизстан трябва да се проведе референдум, който да реши ще бъде ли промемена конституцията на страната. Това е изключително важно, защото след три месеца изтича мандатът на временното правителство. Според Роза Отунбаева, ако референдумът не бъде проведен, страната може да се окаже на ръба на катастрофата. "Ние взехме кредит на доверие за половин година. Затова е много важно референдумът да се състои. А привържениците на Бакиев бяха заинтересовани именно в това - да го провалят", цитира Нюзру лидерката на временното правителство. Много от специалистите по Средна Азия също споделят мнението, че основната цел на безредиците е била създаването на хаос и проваляне на предстоящия референдум.
На временното правителство не му достига легитимност, то няма контрол върху важни части на административния апарат. Днес в Киргизстан дори няма парламент. И референдумът без съмнение е изход от това положение.
Друг въпрос обаче е, че провеждането му в тези условия е съмнително. Съвсем вероятно е в южната част на страната повечето от гласоподавателите да се откажат да упражнят правото си на глас, предупреждават експертите. Някои от тях препоръчват отлагането на референдума. Отунбаева обаче беше непреклонна - гласуването ще е на 27-и.
Явно надеждите на лидерката на временното правителството е свързано с привидното успокояване на положението. Истината обаче е, че опасността съвсем не е отминала. Положението в Киргизстан за момента е много сериозно, непредсказуемо, твърдят наблюдателите. Международните спецслужби имат данни, че в деня на референдума - по-специално в Бишкек, ще бъдат организирани провокации. Може би това накара Роза Отунбаева все пак да подпише в края на миналата седмица указ, според който гласуването може да се отмени при въвеждане на извънредно положение в цялата страна. Засега този режим обхваща само Южен Киргизстан. Ситуацията обаче остава напрегната и съществуват опасения, че през следващите седмици в страната може да избухне гражданска война. Това обаче може да дестабилизира целия регион. Размириците в Киргизстан могат да доведат до ислямизация в средноазиатските бивши републики от СССР, алармира ООН.