Окачиха на читателския простор "Риза на цветя"
Старозагорецът Петър Бакърджиев описва в роман младежките си години
/ брой: 230
Щом нося риза на цветя
значи съм 2-3 обиколки напред.
Това е разликата ни в сезоните.
Вие сте още в пъпки
неразцъфнали.
Стихчето е от песента "Les elucubrationd d Antoine", един от символите на 60-те години на миналия век, времето на бъдещата легенда "Бийтълс" и сексуалната разкрепостеност на Запад от Берлинската стена и... милиционерско-отрядническите чети, бдящи за ширината на мъжките панталони и дължината на момчешките коси на изток от нея. Точно него е избрал за мото на 7-ата и 8-ата си книга старозагорецът арх. Петър Бакърджиев. Която неслучайно е кръстил "Риза на цветя", като седмата е с подзаглавие "Бръмбари", а осмата е с уточняващото "Брашното". В 678 страници един от умеещите да разказват по възможно най-любопитен начин мъже в Града на липите разлиства епизоди от живота си, като ни кара многократно да си мислим: "Ама това се е случвало и с мен..."
Без излишни напъни за маниерничене, без досадно струпване на епитети, но пък достатъчно цветно и в почти кинематографичен порядък авторът върти в почти бесен каданс картини, които те карат сам да върнеш лентата и така да омесиш разказаното от Бакърджиев с преживяното от теб, че на финала, когато Сервитьорът с нетърпяща категоричност пита на кого да връчи Сметката, да посегнеш към джоба си, за да извадиш последните левчета.
Десетки пъти, докато четях "Риза на цветя", се изкушавах да извадя цитати, за да илюстрирам радостта си от тази среща с писаното слово, но в крайна сметка се отказах. Може би, за да не убия, без да искам усещанията, които всеки от бъдещите читатели ще изпита от досега с двете томчета. Самият автор призна, че писането му е доставило истинско удоволствие. Нищо, че издаването на книгата си е било по нашенски "ходене по мъките".
Какво пък - струвало си е!
Убеден съм - няма да съжалявате, ако решите че имате няколко часа, за да се усамотите! И за да не решите, че съм субективен, ще цитирам белетриста Христо Карастоянов. Който при цялата си ревнивост към суперлативите (все пак става дума и за конкурент на книжния пазар!) е написал на гърба на второто томче: "Странно, много странно!... Уж Бакърджиев просто разказва за младежките си години, а се е получило роман. Истински роман. И главен герой на този роман е Младостта - нашата младост, младостта от времето, когато бъдещето беше светло, а нощите - къси. Нахакана, разпищолена, стеснителна, възторжена, напъдена, разтреперена, нахално изучена и влюбена - винаги влюбена, няма как хора сме, ще се обичаме. И все пак роман?! Не носталгични спомени, а роман?"
Един умен човек ми каза някога: "Ако от човешкия живот има по-добър роман - аз не знам какъв може да е този сюжет!"
Ще добавя и няколко реда от поетесата Мария Донева: "Искам този човек за приятел! Искам тази младост да е моя. Да я имам между страниците като хербарий. Като тайно съкровище. Като дюля на прозореца. Сочна и ароматна, вкусна и изобилна в безгрижното си великолепие..."
Когато горните редове бъдат отпечатани, авторът на "Риза на цветя" ще бъде далеч, много далеч от България. Ще бъде на място, където и интернет почти не стига - край бреговете на Антарктика в търсене на нещо различно. За което може би ще разкаже в следващо томче. Обещавам си да потърся и него.