Нелепи еврофасони
/ брой: 109
Владислав Наков
Когато Кирил Петков и партията му се появиха на терена, вещи в политическия пиар хора създадоха у гражданите илюзията, че политиците трябва да притежават определни вносни атрибути, за да застанат начело на държавата. Беше създаден определен начин, по който трябваше да изглеждат в противовес на "мачо-стила", който ранният Борисов експлоатираше много успешно и който вече никак не му отива. Създаде се и определен речеви набор от клишета, към които редовият българин дотогава се отнасяше напълно индеферентно. Така илюзията, че в България се е появил българският Макрон, с помощта на грантовите медии и екзалтираните текстове и коментари, които напоително се публикуваха там, заживя собствен живот.
Брюкселският речник, иначе презиран от българите, беше вкаран в оборот от Петков и компания, които непрекъснато "адресираха предизвикателства", "имплементираха европейски практики" и "инкорпорираха западни страндарти". За да отговори на това и разбирайки, че в такава роля би изглеждал ужасно нелепо, Борисов постави отпред Мария Габриел. За краткия си престой в българската политика г-жа Габриел нагледно показа какво представлява брюкселският чиновник, макар и високопоставен. Ключово беше едно нейно участие в "Панорама", когато непосредствено преди началото на разговора, в нейно присъствие, беше излъчен архивен репортаж в памет на току-що починалия писател Алек Попов, след което г-жа Габриел директно започна да сипе опорни точки без да каже дума за смъртта на писателя, демонстрирайки "съвсем ясно", както тя се изразява, липсата на всякаква емпатия и колко откъсната е от България и българите.
Тази своеобразна борба за "еврофасон", вместо здрава връзка с България и българите, заедно с доста некомпетентното управление, "резултира" в исторически най-ниската избирателна активност, отлив на 450 000 гласа от ГЕРБ и ПП-ДБ и появата на партия "Величие" с лидери като Николай Марков и Ивелин Михайлов.
Фейсбук