Насаме със спомените
"Битие с питие" е мемоарното завръщане на Атанас Цанков
/ брой: 42
Мисля, че в такава ситуация се е самопоставил съзнателно покойният вече известен наш талантлив поет и писател за деца и възрастни Атанас Цанков в посмъртно издадената му книга "Битие с питие". Преди десетина години Атанас Цанков се представи пред многобройните си читатели и почитатели с блестящата си стихосбирка за възрастни "Насаме с годините", която беше посветил на своята 70-годишнина. А в новото си заглавие авторът ни връща съвсем добронамерено и с удивително откровение към спомените си от своите детски и ученически години в родния си Пазарджик. Той ни прави съпричастни на интересни разкази, оцелели от деди и прадеди, баби и прабаби, преселили се от възрожденска Копривщица по време на османското робство в малкото пазарджишко село Сарая, за да пусне по-късно корени родословното им дърво в Т. Пазарджик, където на 29 февруари 1932 г. се появява на бял свят бъдещият поет и писател... Четем унесени неговите мисли и пред погледа ни оживяват нестихналите в паметта му безгрижни детски игри и лудории в някогашния беден квартал на града - "Чиксалън". Разказът му придобива особена емоционална обагреност, когато разказва за трепетното разлистване на първите детски книжки, силните покоряващи впечатления от гледани филми. В подчертано емоционалното му слово възкръсва някогашният Пазарджик, чувстваме неговия мирис, етноколорит и шумна атмосфера. Разказът му е наситен с приятни емоционални изблици, особено когато говори, при това с немалко интересни детайли, за примамливия свят на изконните ни народни, религиозни празници - Коледа, Сурва, Сирни заговезни, празнуването на именните дни, сватбите и други наши български обичаи и традиции - вековечни крепители на българщината. Неведнъж ни връща и към топлината на родната стряха, улицата, приятелската среда, немирствата, ласкавата прегръдка на гальовните води на Марица... И съвсем естествено е да отделя в книгата си подобаващо внимание на гимназиалните си години, които на практика са и решаващи, предопределят сетнешните страници от житейския му път. Повеждайки ни по стъпките на младите си години, колкото и да е скромен, Атанас Цанков, без да се самоизтъква, разкрива интересни твърде стойностни черти от своята душевност. Четейки тези редове, човек не може да не се възхищава от невероятната му начетеност, културна ерудиция. Пред нас се откроява ярко личността му на водещ отличник в гимназията, неуморим активист в младежката организация, ревностен доброволен участник в младежкото бригадирско движение през 1948 г., незаменим и желан другар и приятел. Човек, обладаващ обаятелна физическа красота, знаменосец на високи морални и нравствени принципи, завидна духовна извисеност. За съжаление, читателят не може да не изпита болка, когато прочете и някои неочаквани финални горчиви страници на тази изповедна мемоарна книга.