Музеят на спорта - история от древността до днес
Изложението включва римски монети, снимки от края на ХІХ век на швейцарските учители - основоположници на гимнастическите занимания у нас, и медали, печелени през ХХ век
/ брой: 109
В България има различни музеи – регионални, ведомствени, национален. Музеят на физическата култура и спорта е един от 100-те национални туристически обекти и е под №66 в списъка, като годишно се посещава от хиляди ученици, граждани и гости на столицата. Той се намира в зала в Националния стадион “Васил Левски”. Създаден е с решение на Бюрото на Върховния комитет за физическо възпитание и спорт и с писмо на Министерството на културата от 26 април 1956 г. На 1 септември 1959 г. Бюрото на БСФС (Български съюз за физическо възпитание и спорт – структурата, наследила Върховния комитет) взема Решение №30 с Протокол №1 “За откриване на Музей на физическата култура и спорта”. Първата музейна експозиция е открита на 30 март 1962 г., като първоначално се помещава в Спортната палата. Тя е открита лично от генерал Владимир Стойчев, тогава президент на Българския олимпийски комитет и член на Международния олимпийски комитет, участник на олимпийски игри в началото на ХХ век и като военачалник - участник във войните за освобождение и обединение на България. От 1997 г. музеят преминава към Националната спортна база ЕАД с материално и техническо обезпечаване на експозиционната база, намираща се в НС "Васил Левски". Главната му експозиционна площ е 272 кв. м. Ззалата, в която се помещава, през 50-те години е била арена на турнири по фехтовка и гимнастика. След основния ремонт на Националния стадион в началото на новия век, на откриването на залата на музея през 2003 г. е присъствал тогавашният генерален секретар на ЮНЕСКО – южнокореецът Бан Ки Мун, в момента генерален секретар на ООН. Първият ръководител на музея е Чавдар Калев, дълги години главен редактор на вестник „Народен спорт”. Най-голям принос за утвърждаването на музея имат Аника Петкова и Калина Захариева, а сега главен уредник е Катя Иванова, която е на този пост от 1990 г. Завършила е история в СУ „Св. Климент Охридски”.
Фондовете му са придобити най-вече чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели. Дарители са известни спортни дейци от близкото минало и настояще: Крум Лекарски, Надежда Лекарска, ген. Владимир Стойчев, известни спортисти като Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Здравка Йорданова и Светла Оцетова, Весела Лечева и много други.
Историята на българския спорт е многовековна. Сред експонатите може да се видят древни монети, сечени във Филипополис, днешен Пловдив. На тях са изобразени спортове, които са се практикували през древността.
Чрез снимки, документи и други експонати е проследена историята на гимнастическото дружество "Юнак", което полага основите на спортните дружества.
Една стара снимка е особено ценна. Оригиналният фотос е от 1894 г. и на него се виждат 10-те швейцарски учители по гимнастика, пристигнали в България по покана на тогавашния министър на просвещението, които са разпределени в големите гимназии в страната. Тези учители на практика поставят началото на модерния спорт в България. Първото дружество е създадено през 1895 г. в София. Само година по-късно един от швейцарските учители Шарл Шампо представя Княжество България на първите модерни Олимпийски игри в Атина.
През 1924 г. на Игрите в Париж България отново участва, за първи път, след като е основан Българският олимпийски комитет.
Сред швейцарските учители е и Луи Айер. Учил е в Лозана, Женева и Нюшател. В България преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1905). Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „Юнак”. При избухването на Балканската война (1912-1913 г.) Айер, макар и чужд гражданин, се включва като доброволец в защитата на втората си родина. В Междусъюзническата война (1913 г.) е командир на рота в 12-а Лозенградска дружина и воюва на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боевете е произведен в български офицерски чин подпоручик и на 2 пъти е награждаван с кръст „За храброст”. В Първата световна война загива на 2 септември 1916 г. като командир на рота от 33-ти пехотен Свищовски полк при отбраната на Дойран.
В музея може да се видят неща, оставени от пионерите в областта на учителстването по физическо възпитание. Най-големите успехи спортът ни постига след 1944 г. Първият олимпийски медал (бронзов) за страната ни извоюва на ХV летни игри в Хелзинки през 1952 г. боксьорът Борис Георгиев – Моката. На ХVІ олимпиада в Мелбърн 1956 борецът Никола Станчев пък донася на страната ни и първо олимпийска титла.
За първи път България участва на Зимни олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен, Германия. Първия медал обаче печели Иван Лебанов 44 години по-късно - на Игрите в Лейк Плесид 1980, бронз в ски бягането на 30 км. Първата и единствена засега титла от “бяла” олимпиада печели биатлонистката Екатерина Дафовска в Нагано 1998 в бягането на 15 км.
Дарител в Музея на спорта е и единственият българин, носител на "Златната топка" за най-добър футболист в света Христо Стоичков. Негова спортна екипировка радва особено децата. Сред ценните експонати в музея са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на легендарните борци Дан Колов и Никола Петров. Най-ценни и почитани са олимпийските медали, предоставени от изтъкнати спортисти като футболиста Манол Манолов-Симулията, атлетките Диана Йоргова и Йорданка Благоева, баскетболистката Красимира Гюрова, и др.
По случай Деня на спорта (17 май) и Международния ден на музеите (18 май) днес Музеят на спорта ще работи до полунощ.