МОН ще пенсионира 1000 преподаватели накуп до края на годината

В близките месеци предстои десетки ректори да натрупат в МОН искания за едни пари, които ще им се дават срещу... списъци на пенсионирани преподаватели! Не е шега работа - срещу 4 милиона лева шефовете на 33 държавни висши училища трябва да пенсионират 1000 преподаватели. Накуп, до края на годината. Така щяла да се повиши ефективността на разходите във висшето образование. Това е записано в проект на МОН за постановление на МС за приемането на Национална програма "Оптимизиране на вътрешната структура на академичния състав в държавните висши училища", публикуван за обществено обсъждане до 19 април т.г. Програмата започва от 1 май. 

Не знам дали в друга държава е възможно да се случи подобен абсурд, който ошашави и млади, и стари в академичните среди на родните висши училища. Само че

шашването трябваше да е доста по-рано 

Трябваше да стане, още когато министър Красимир Вълчев вкара в Закона за висшето образование (ЗВО) поправка, че сключва т.нар. договор за управление с всеки ректор, като по този начин превърна шефовете на висшите училища в едновластни господари, подчинени на изпълнителната власт по добре познатата в България формула "слушкам, за да папкам". През месец май миналата година бе направена първата проба - Стопанската академия в Свищов и Минно-геоложкият университет бяха закъсали финансово и МС им отпусна някакви суми срещу ангажимента да пенсионират преподаватели. Е, разрешиха им да вдигнат студентските такси... Номерът мина. През ноември 2020 г. Вълчев сключи безпрецедентна сделка със синдикатите и университетските шефове - да гонят преподаватели, които имат законовото право да работят на трудов договор до 68-годишна възраст, а останалите да имат 300 часа аудиторна заетост. Срещу това обеща основни заплати 1300 лева за асистент, до 1600 лева за професор. Но се намаляват добавките за научна степен. Издаде и заповед в този дух, която бе оспорена от преподаватели в Комисията за защита от дискриминация. Чака се отговор. 

Хабилитираните преподаватели у нас са единствените, за които Кодексът на труда прави пенсионирането задължение, а не право, както е за всички останали работещи. Никой досега не се сети да оспори в съда този дискриминационен и антиконституционен текст. Със ЗВО обаче на професорите и доцентите бе дадено правото по решение на факултетните и академичния съвет да работят на щат до 68 години със срочен договор. Затова и всеки факултетен съвет досега можеше да решава кой професор му е нужен и кой не. В сериозните висши училища удължаването на щатната длъжност до 68 години не става лесно - в ТУ-София, например, има точкова система, която може да се изпълни само от най-активните преподаватели в последните 10 години (публикации по Scopus, ръководени договори и пр.), а самата катедра трябва да има коефициент на учебно натоварване над 1,5. Това е правилният подход. А няма и наплив от млади преподаватели, назначават се хора без достатъчна подготовка, които се пускат нагоре по йерархията от немай къде, стават професори и доценти с измислени хабилитационни трудове.

С въпросната сделка от ноември м.г. преподавателите между 65 и 68 години бяха заковани количествено до... 5% от академичния състав. Става ясно кого ще гонят сега! Защото възрастните нехабилитирани лица, които според МОН били много, се пенсионират по общия ред и работодателят според КТ може да ги освободи, нелепо е това да става залпово и административно. 

Пак никой не оспори в съда сделката от ноември, защото не може в правова държава със споразумение да се ограничават действието на закон и правата на хабилитираните лица. Новият проект на МОН сега е продължение на замисленото - с тези 4 милиона лева на освободените преподаватели ще се плати обезщетение в размер на 30% от заплатата, която им остава да получат до края на трудовия им договор, но за не повече от една година (това е според ЗВО).  

А намаляването на числеността на академичния състав се свързва директно със закриване, сливане, обединяване на катедри и други звена във висшите училища, за да се оптимизират структурите, да се намалят и разходите. Нещо, за което министър Вълчев отдавна ратува. Само че малцина свързваха тези намерения с гоненето на възрастните преподаватели, по-скоро тези идеи се обосноваваха единствено със слагането на ред във висшето образование след хаоса от масираното разкриване на нови специалности и направления,  несъответстващи на профила на съответното висше училище. Ала това раздуване на системата бе направено пак поради законовите недомислици на властта - финансирането на вузовете е по порочната формула "парите следват студента" и е по норматив за издръжка на един студент, вместо да е по норматив за издръжка на дейности. А това означава, че всеки студент носи пари на висшето училище и бе обяснимо защо всички висши училища разширяват обучението си с неспецифични за тях направления.

За този проблем решение има - като се прекрати приемът в измислените направления и най-вече като се спазват стриктно законовите изисквания за брой преподаватели на щат, което би трябвало да се контролира от акредитационната агенция (НАОА), но не се контролира. Поне не е известен случай да е отказана акредитация на основание неотговарящ на закона щат, дори след като стана задължително един преподавател да се вписва за акредитацията само на едно висше училище. Правят се всякакви врътки, за да се оправдае съществуването на дадено направление или дори на цяло висше училище, като му се зачитат преподавателите на хонорар от хвърчащите чети на "куфарното преподаване". Ала новият

замисъл за масова чистка

на преподаватели работи в обратна посока - пенсионираните преспокойно ще се заемат с преподаване на хонорар където искат. Пък и за вузовете ще е финансово по-изгодно да наемат пенсионирани гост-професори по решение на факултетните съвети - с по-ниско възнаграждение на хонорар, вместо да плащат по-високи заплати за щата, плюс осигуровките. За назначаване на трудов договор трябва конкурс, а пенсионери се наемат на граждански договор за 5 лева на час... Ако пък се цели да се освободят хорариуми за оставащите, както твърди МОН, да напомним, че според ЗВО хабилитираните лица може да формират хорариума си и извън вуза - в средните училища или школи. Ами, използвайте тази възможност, вместо да ги гоните! В училището и заплатите са по-високи от тези на професорите във вузове! 

Тук трябва да се подчертае, че всички нововъведения важат единствено за държавните вузове, 

за частните вузове изискванията не важат

Те си карат свой "слободен" начин на живот извън законовите норми - нищо, че държавата признава дипломите им еднакво с тези на държавните. Та, като бъдат прокудени 1000 преподаватели, особено хабилитираните, от държавните университети, познайте кой ще изкяри, простете за неакадемичния израз!

 Според последните данни на НСИ - за учебната 2019/2020 г., в щата на държавните висши училища на основен трудов договор работят 12 009 преподаватели, от които професорите са 1742-ма, доцентите - 3997. От всички тези преподаватели около 6780 обучават студенти в две и повече висши училища. Когато до края на 2021 г. от вузовете бъдат изхвърлени 1000 преподаватели, общият брой на останалите на щат ще е 11 000. Те достатъчни ли са да обучават 192 000 студенти? Не е известно МОН да си е дало труда за подобен елементарен анализ, преди да предлага "иновации" в академичния състав. 

Излишно е да повтарям, че поголовното изгонване на най-възрастните преподаватели в масовия си вариант означава, че висшето образование ще се лиши в един миг от най-компетентни свои кадри. Младите преподаватели пък ще се лишат от тези, които могат да ги обучат и квалифицират. От неадекватните административни решения губят всички. А колко хиляди още наближават възрастовия праг? Изкуствено да оголваш системата откъм най-опитни и знаещи преподаватели! А не е вярна и общоприетата теза, че ще се освободят места за израстването на младите. Има достатъчно изследвания по света, които сочат, че колкото по-ранно е пенсионирането, толкова по-висока е младежката безработица. Това е отделна тема, но ми е интересно дали в МОН имат представа от тези изследвания. 

Не може и да се слагат всички преподаватели под един възрастов знаменател, при това чрез финансови механизми - това няма нищо общо с качеството на преподаване.

Един на 76 години е Айнщайн, друг на 35 е профан

в науката си. Затова вузовете досега сами преценяват кой им върши работата и кой носи парите от международни проекти. Би трябвало просто атестирането на преподавателите да стане истинско. А представете си шуробаджанащината, уреждането на "нашите" хора и политическите гонения при масовото принудително пенсиониране! Нека от МОН да погледнат коментарите във форумите - ще прочетат протести срещу поредното недомислие; примери за гениални учени от старата школа в катедрите и за "нефелни" младоци, които бързо и масово ще се нарекат професори; за успешно работещи български преподаватели в чужбина на твърде мъдра възраст или пък ругатни към по-възрастните, които "още чуват залповете на "Аврора". Добре се ориентират хората в смисъла и последиците на това, което се върши... Ето и един обобщаващ коментар от мрежата: "Това решение ще даде възможност на ректорите да уволнят неудобните от политическа или академична гледна точка."

В повечето страни в Европа и в САЩ няма възраст за пенсиониране на преподавателите. Но нали ние сме все новатори! Висшето ни образование и без това боледува, новият демарш на властта може да го остави без дъх.