Казусът "Косово" - в нова фаза
Сърбия внесе в Общото събрание на ООН проект за резолюция за Косово
/ брой: 175
След решението на Международния съд в Хага, според което обявената едностранно независимост от страна на Косово не противоречи на международното законодателство, Белград се опитва да пренесе битката за бившата си провинция в ново поле. Този път фокусът на вниманието е насочен към предстоящото Общо събрание на ООН. Дни след оповестяването на решението на съда сръбската мисия в ООН внесе проект за резолюция, в който се предлага да се започнат преговори по откритите проблеми между Белград и Прищина. Подобна проекторезолюция беше очакван ход от страна на Белград, но във внесения текст има една важна особеност - не се повдига искането за нов кръг от преговори с Прищина относно статута. Според агенция "Франс прес" това е еволюция в сръбската позиция. Както отбелязва коментар в британското сп. "Икономист", планът преди официалната позиция на Международния съд беше ясен - да се поиска от Общото събрание на ООН резолюция за нови преговори за статута на Косово, като един от възможните сценарии е бил Сърбия да предложи да признае новата държава в замяна на официален контрол върху северната част на Косово, в която преобладава сръбското население. В това отношение настоящият вариант на проекторезолюцията е смекчен. Все пак в проекта на Белград се твърди, че "едностранното отделяне не е приемлив начин за решаване на териториалните спорове". Това е в съзвучие с приетата от сръбската Скупщнина резолюция, в която се казва, че страната никога няма да признае независимостта на бившата си автономна област Косово и Метохия. Дебатите продължиха 12 часа, като опозицията обвини управляващите, че са загубили 2 години в безполезна дипломация, и поиска оставки в правителството.
Въпреки съпротивата
Проектът за резолюция, внесен от Мисията на Сърбия в ООН, беше разкритикуван от САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Според сръбския в. "Блиц" Великобритания категорично е призовала сръбската страна да не внася за разглеждане подобен документ. Противниците на резолюцията смятали, че използването на думите "едностранно отделяне" е неприемливо. Съединените щати били на мнение, че проектът за резолюция е трябвало да бъде подложен на по-сериозно предварително обсъждане. Сръбският в. "Политика" цитира президента Борис Тадич, който е заявил пред журналисти, че проекторезолюцията е конструктивен документ. Тадич е казал, че съдържанието и тонът на резолюцията са били консултирани с европейските партньори. "Ние бяхме в контакт с европейските ни приятели през цялото време, защото Сърбия трябва да бъде предвидим партньор." Според оценката на сръбския президент освен от няколко посланици в Белград не е имало негодувание от страна на европейските правителства. Борис Тадич е изтъкнал също, че "светът трябва да осъзнае, че сърбите в Косово и Метохия не желаят да приемат суверенния покрив на т.нар. държава Косово и в тези рамки трябва да търсим решение, което да осигури мир и развитие". Сръбският държавен глава е обяснил, че неговата страна е бързала да внесе резолюцията, защото имало сигнали, че албанците имали намерение да внесат свой проект в ООН. Известно е, че според правилата на Общото събрание на ООН резолюциите се разглеждат по реда на внасянето и ако се стигне до евентуалното приемане на решение по даден проект, това автоматически отхвърля всички последващи предложения по същата тема.
Бързането около внасянето на проекта показва, че сръбската страна вярва, че има шансове резолюцията да мине. До този момент Косово е признато от 69 държави, сред които са САЩ и повечето страни - членки на ЕС, включително и нашата страна. Независимостта на бившата сръбска провинция не е призната от Русия, Китай и Индия, както и от 5 от членовете на ЕС.
Радост в Прищина
Безспорно решението на съда в Хага донесе радост за лидерите на най-младата балканска държава, които се надяват, че то ще насърчи и други страни да признаят независимостта и ще обезсърчи противниците. Това решение ще бъде сериозен коз в техните ръце преди Общото събрание на ООН. Властите в Прищина отдавна настояват от Белград да водят разговорите си с тях на равна нога, като с независима държава. Говорителят на косовския президент заяви, че очаква независимостта да бъде призната от повече страни след решението на Международния съд в Хага. В същия дух беше и декларацията, приета от парламента в Прищина. Косовският външен министър Скендер Хусейни обяви, че предстои да бъдат изпратени искания до 121 страни по целия свят за официалното признаване на държавата Косово. Според Ройтерс неговият заместник Вльора Читаку на свой ред заявила, че Сърбия нямало да се откаже от "манталитета си от миналото и да признае новата ситуация". Читаку е повторила предложението към Сърбия за сътрудничество, но е напомнила, че независимостта и териториалната цялост на Косово са недосегаеми". На свой ред косовският президент Фатмир Сейдиу заяви, че вероятно през следващата година обявилата едностранно независимост страна би могла да внесе молба за членство в ООН.