Истинският идеал на Бузлуджа

Ето, че и това се случи!
Групичка милионери във и вън от БСП решиха да си направят "ляво" крило в партията. И накичиха това ГМО с ефектни холивудски фрази, които биха разчувствали всяка гимназистка по широкия свят - "решителни действия", "да се върнем към корените", "изпълняване на дълга", "оцеляване на партията" и разбира се, съдбовното политическо заклинание - "Бузлуджа".
Все едно точно тази групичка има нотариален политически акт за върха, а всички останали за някакви самозванци и узурпатори на БСП. Разбира се, длъжни сме да уважаваме всяко политическо усилие за разнообразие в левия спектър, но очаквам от тези хора не просто да лозунгарстват и да се бият в гърдите с високопарни политически клетви, а да покажат реални леви действия.
Например, да се откажат от палатите, курортите, ВЕИ-тата си, банковите си сметки и мощните си фирми, за да дадат пример за ярко социално действие. И не, не го казвам с ирония.
Ако човек иска да има диалектическо единство между думи и дела, а точно това е реалния завет на Дядото, той е длъжен да направи крачката отвъд думите и ефектните медийни изяви. В противен случай на хоризонта си имаме не пристан на нова лява надежда, а пиратско пристанище, в което се събират всякакви еднооки главатари с цел абордаж на Партията и събиране на политическата плячка, която да бъде поделена. Или-или. Както казваше великият Орлин Орлинов в "Ода за СССР": "Или тук. Или там. Диалектиката е ясна. Измерена е до грам".
Това са мислите, които ме обзеха, когато гледах кадрите от НДК и обявяването на новото движение "Бузлуджанци". В зала 6 на НДК видях един гръмокипящ коктейл от хора, които съвсем доскоро не можеха да се гледат,

водеха епични битки един с друг,

а днес вече се "обединяват" в името на автентичното ляво. Но откакто минах 25 престанах да вярвам в романтичните версии на реалността и смятам, че всеки път, когато някой се опитва да ни набута в холивудски сюжет, това е умишлена манипулация и изкривяване на истината. Както и опит за димна завеса пред истината. И заради това нямаше как да не се учудя от присъствието на тази сбирка на Мая Манолова, например. Или на Георги Първанов. Или на още десетки хора, за които от първа ръка знам, че на изборите в последните години упорито, гадно и подло играха единствено и само срещу БСП. Нека да не разваляме анализа с имена. Вярвам в нещо, което прочетох в книгата "17 юни на Симеон Сакскобургготски" на Димитър Денков (него също го видях на сбирката, но отдавам това на интелектуално любопитство), че истинският анализ не се нуждае от имена. Той е истински като се взира в процесите, а не в сенките, които ги изразяват. Но все пак ми се иска, когато някой застане на трибуна и заговори за процесите в БСП и за необходимостта от това левицата да е силна, да започва с кратка биографична и медийна справка - с какво той е допринесъл за резултатите на БСП в последните години. Как е помогнал за възхода на партията и дали е участвал в предизборните кампании на различни формации. Не че това ще промени нещо, но поне ще ни зададе реалните изходни условия.
Иначе (последно за конкретните личности) гледайки снимките от НДК съжалих, че Стефан Данаилов не е жив, за да види как Сергей Станишев и Георги Първанов стоят един до друг като първи приятели. Спомням си как в своята книга Ламбо бе разказал за своите опити да ги сдобри на вечеря у тях, опити, които се увенчаха с провал, защото през 2014 година точно Станишев изключи Първанов от БСП.
Очевидно днес

виновното минало е забравено

и двамата демонстрираха близко приятелство. Но ми е интересно в името на какво. Първанов от 2014 година е лидер на друга партия, която гръмогласно се прочу като един от коалиционните партньори на ГЕРБ във второто правителство на Бойко Борисов. И ми е чудно като какъв представител на друга партия участва на форум за процесите в БСП. Това е все едно аз да поискам смяната на Мая Манолова в "Левицата", а защо не и на цялото ръководство на АБВ. И откога тези хора са някакъв маркер за автентично ляво, че не може такъв форум да мине без тяхното присъствие. Всъщност именно наличието им в НДК демаскира всички процеси, които гледахме в последните години - напускането на БСП, тръшкането на врата, цирковете на конгресите. Пред очите си имаме един пърформанс, който водеше до риалити-шоуто в НДК, обвито в мистериозни присъствия и клетви за лява политика и съживяве на БСП.
Наясно съм, че много хора сега ще стиснат устни злобно и ще започнат да съскат. Но съскането е неизбежно, когато един обикновен социалист като мен поиска не просто брилянтен патос, а реални доказателства за хвърлените в безреда думи. И точно заради това нека да се концентрираме върху речта на водачът на това движение Иван Таков. Очаквах в неговата реч да видя реални примери за това къде БСП е сбъркала в лявата политика и защо според него тя се нуждае от коректив. Четох я отново и отново, но не видях нищо подобно като анализ. За сметка на това се сблъсках с фраза, върху която още медитирам:
"Бяхме против тоталната разпродажба на общинска собственост, на концесионирането на услугите. Против отказа на общината да управлява своята собственост. Показахме, че има и друг начин. И хората го възприеха".
Това е разсъждение за водената от БСП в София предизборна кампания. Проблемът е, че хвърлено така то не припокрива цялата истина и по никакъв начин не символизира благоевско усилие за безпощаден анализ. След като столичните социалисти са били такава алтернатива защо им трябваше и какво ги принуди да влязат в Сглобката в София.

Сглобка, като почива върху зомбитата с флексове

които нарязаха Паметника на Съветската армия. БСП в столицата се превърна в смазочното масло на това корупционно ГМО и беше дадена курбан на най-кървавите и алчни корупционни интереси в общината. Днес вече виждаме последиците от това не просто погрешно, а отвратително решение - кметът си вдига заплатата и заплатата на общинските съветници нарасна космически, а за Паметника, за историческата памет никой не се сеща. Тя остана някъде там - по тортите на коалиционните партньори на столичните съветници от БСП. Красив, монументален завършек на автентичната лява политика в София, нали така?
И всичко това беше направено с мазното оправдание, че било в интерес на столицата. Ох, колко много обичам такива ситуации, когато тези, които стават и лягат с цитати от левите класици, ясно показват, че нищо не са в състояние да научат нищо от тях. Спомням си какво беше казал Георги Кирков за патриотизмът на буржоазията: "Нейният патриотизъм не отива по-далече от нейния интерес". Същото е и със загрижеността за блокирането на София от страна на ПП/ДБ и ГЕРБ. Това беше сложен танц между титаничните корупционери в София и съветниците, избрани с гласовете на БСП, кумуваха на тази сватба.
И как след всичко това да повярвам на клетвите, че на сбирката била предложена различна визия за развитие на Партията.
Да не би да искат колективно да се влеем в Сглобката и да принесем БСП

в жертва на окървавения олтар на ГЕРБ, а?

Защото, ако София е модел за нещо, тя е модел за политическо харакири на левицата. Днес нейните 9 съветника дори и да искат не могат да спрат мракобесията на управляващите, но пък иначе сме много сили в патетичните речи с велиславодъревски пламък.
Естествено е, че БСП има нужда от промяна и обновление. Но преди това левицата има нужда от истината. Безпощадната истина за това кой и как с години работи срещу нейния успех. Кой е как с години плетеше паяжина от медийни интриги отново и отново, за да посече всеки опит на БСП да разпери крила и да покаже реална алтернатива за управление на страната.
И заради това винаги съм искал от всички спасители да не говорят с красивите общи фрази за кризата, а да кажат конкретно - къде, кога и как БСП е правила дясна политика, била е непоследователна или е предлагала десни решения.
Точно обратното. На раздрания от интриги, тъпотии, евроатлантическа корупция и военнолюбиви страсти политически терен, БСП остана единственият социален вектор. Единствената партия с леви решения и това си пролича дори в участието в правителство с толкова сложна коалиция като тази с ПП, ДБ и ИТН. И всичко това беше извършено във възможно най-сложната обстановка - приятелски огън от всички страни, лаборатории за нови парти и леви "съвести", които не спряха да стрелят в гърба на БСП.
Бузлуджа наистина е идеал. Онзи връх, който ни напомня за големите задачи на българската левица и нейната историческа мисия. И използването му в злободневието на пиратските акции по овладяване на БСП е морален позор. Защото ми се струва, че точно в това е същността на всичко, което наблюдавахме. Призраците от миналото разбраха, че без БСП те не представляват нищо и днес задачата е тези три великолепни букви да бъдат узурпирани и взети за заложник в кипящото настояще на българската мизерия.
Убеден съм, че това няма да се случи. Защото левицата отдавна е минала етапа на красивите думи. Днес тя се нуждае от ярка лява национална програма за промяната на страната и тази промяна няма как да дойде от миналото. Връщането към корените е процес, който изисква да вземем доброто от онова, което е било и да погледнем към бъдещето. Там има една нова, истинска БСП. Единствената лява партия на хоризонта, която може да върне доверието в себе си. Това обаче няма да се случи с медийни сбирки и патетични речи. Необходим е болезнен разговор за това кой, как и кога е бил на страната на избирателите, както кой, как и кога е мислил само за личния си реваншистки интерес.
"Интересът, парите и богаството", казваше Димитър Благоев, "това днес съставлява религията у нас, както и в Европа".
И заради това, простете ми, не вярвам и няма да повярвам, че милионерите могат да дадат лявата алтернатива за страната. Ситият на гладния не вярва. Социалист на интриганти - също.