19 Ноември 2024вторник07:20 ч.

Малко известно

80 години от смъртта на Антон Страшимиров

"Страшмировият лист" - оцелял през годините вестник

Нали съм си фантаст и своенравник, казвал често за себе си писателят драматург

/ брой: 241

автор:Живодар Душков

visibility 3114

В едно от писмата на Антон Страшимиров до русенеца Тодор Хр. Дашков, изпратено от София на 5 септември 1926 г., срещнах следните редове: "Поздрави си булчето, Манчеви, моето Страшимирче и родителите му". Първите, към които са отправени поздравите,  бяха лесни за идентифициране: "булчето" е Величка Дашкова, съпруга на русенския писател и редактор, "Манчеви" - учителско семейство, Екатерина - поетеса и авторка на детски сценки, и Владимир - редактор. Истинска загадка обаче си останаха "моето Страшимирче и родителите му". Явно Страшимир е русенче, с което (естествено - и с родителите му!) Антон Страшимиров е свързан по някакъв начин, но след като липсваха податки относно бащиното име и фамилията или имената на майката и бащата на малчугана, не можеше да се изведе нищо по-конкретно. Дори и приблизителната възраст на детето!...
След години обаче Негово Величество Случаят ми се усмихна. При това два пъти. Или по-точно - най-напред съзрях неговата полуусмивка, а впоследствие - една широка, радостна усмивка.
Е, не научих името на малкия Страшимир, но разбрах, че той е кръщелник на Антон Страшимиров. Даже можах и да го видя на снимка - вече поотрасъл, навярно 9-10-годишен, заснет редом със своя кръстник. Под снимката пък - редове-посвещение, написани от същата 1926 година: "Страшимирчо, Тази паметна книга е измислена от твоя роден татко, а аз - твоя духовен татко - поставям с тези редове началото. Ти си сега само тримесечно (дете) и - ще даде Бог - ще пораснеш. А дотогава ние ще отбележим в тази паметна книга много още преходни дати и паметни дни, които ще бъдат в твоя живот далечни звездици и ще осветляват твоя жизнен път. Да даде Бог още тази първа бележка да четем един ден заедно - когато ти ще можеш също да четеш и да пишеш. И да се радваме не само ние на теб, но и ти на нас. Прочее, до често и щастливо виждане, мило мое дете. Твой кръстник А. Страшимиров Русе, 21.3.(1)926 г.".
Необходимо е пояснение - не съм открил спомената "паметна книга", в която (допускам) всички гости на кръщенето на малкия Страшимир, а не само неговият "духовен баща" - и то първи!, са написали своите благопожелания. Снимката и текста намерих във вестник от 1940 година. Когато пък направих справка за него в репертоарника на българския печат, съставен от Димитър Иванчев ("Български периодичен печат. 1844-1944. Анотиран библиографски указател". Т. III, С. 1969, с. 116), останах изненадан - беше посочено, че броят не е запазен. Той липсваше и в каталога (съответно и в книгохранилището) на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"- София. Ето - това беше втората, радостно разлятата усмивка на Н.В. Случая.
Непознатият вестник носи заглавие "Страшимиров лист. 7. ХII. 1937 - 7. ХII. 1940". Редактиран е от комитет с отговорен редактор Нед. Бранев. Към библиографските данни следва да се посочат: листът е в 12 страници; предполага се, че  са отпечатани само 150 екземпляра; ползвани са услугите на печатница "Камбана", а столичният адрес на издателите е "Леге" № 33.
"За Страшимирова беше малко сам да бъде голям писател. Той искаше да бъде и голям насърдчител. Нека му признаем тая широта на душата и като я признаем, да му благодарим, загдето сполучи да стане и едното, и другото". Това са думи на Стилиян Чилигиров, с които завършва речта си при опелото на А. Страшимиров в столичната черква "Св. София". Словото е включено в единичния лист. Своеобразна илюстрация на изреченото относно ролята на А. Страшимиров като "насърдчител" са думите на Лазар Панов: "Познавам Антон Страшимиров от Ведрина, 1926 година. Млади, ентусиазирани студенти и запалени "рошльовци" се бяха приютили около него". Нещо подобно си спомня и Ангел Георгиев в "Страшимиров - писател и човек": "Трябваше аз и Николай Хрелков да се срещнем с "Бай Антон", за да осигурим не толкова сътрудничеството му, колкото ценните напътствия по уреждането на изданието (има се предвид "Дума"), което трябваше да излезе и устоява своя позиция" (Първият брой на този седмичник за литература, изкуство и обществен живот излиза на 1 септември 1929 г., а последният - на 4 февруари 1931 г.).
За да се добие по-пълно впечатление относно съдържанието на "Страшимиров лист" ще посоча, че редакционният комитет е включил няколко спомена. В "Последната ми среща с Антон Страшимиров" Георги Райчев разказва за деня, в който Страшимиров тръгва за Виена, където ще му правят операция, а Боян Милентев в "Човечните" отдава заслужено признание и на Стефка - Антон-Страшимировата съпруга. Елин Пелин припомня думите, с които Страшимиров сам се самоопределял: "Нали съм си фантаст и своенравник". Александър Балабанов пък се връща към 1907 година, когато две от представените и отличени пиеси в анонимния конкурс във връзка с откриването на Народния театър се оказват на Антон Страшимиров ("Свекърва" и "Отвъд") и стават повод за дуел между автора им и П.Ю.Тодоров. Като секундант се самоопределил П.К. Яворов, но дуелът така и не се състоял... В паметния брой е включена и статията на Неделчо Бенев "А. Страшимиров и Илия Черен" - за оня бивш ученик на Страшимиров и поет, загинал в Балканската война, към когото писателят храни най-топли чувства и му отделя скръбни редове в последните страници на романа си "Вихър"... Стихотворението на Д. Макев "Помен за А. Страшимиров" пък е своеобразен поетичен акцент... 
Като подлистник на вестника е поместен текстът "Поезия и гражданственост". Многозначими са подзаглавието, поставено от редакторите: "непечатан ръкопис от Антон Страшимиров", и "рекламата", изведена на първа страница, където под изброените 15 имена на автори, участващи със свои материали във вестника, е напечатано: "Ант. СТРАШИМИРОВ - поезия и гражданственост и други неписани ръкописи".
Явно интересът към подобно издание, посветено на тригодишнината от смъртта на писателя, бил огромен, защото в бележка е отбелязано: "Редакционният комитет благодари и се извинява на всички, чиито статии по липса на място не можаха да бъдат поместени".
    На читателите на в. "Дума" предоставям възможността да се докоснат - макар и не пряко - до смятания за загубен "Страшимиров лист" и до посвещението в него, отправено от Антон Страшимиров до неговия кръщелник. От редовете на писателя, се поразбира, че Страшимир е роден в Русе или в края на 1925 или в самото начало на 1926 година. Снимката, която препечатваме, най-вероятно е от средата на 30-те години на ХХ век, т.е. може да бъде разпознат русенецът, чийто духовен баща станал А. Страшимиров. За това искрено вярваме, че наши читатели биха помогнали да доразлистим паметната книга, започната от писателя на 21 март 1926 г.


                      

"Страшимиров лист"
- вестник,
оцелял през годините                                             Антон Страшимиров и малкият Страшимирчо





Стихотворението

Живей мига...

Ильо ИЛЬОВСКИ

Вчера - минало и спомен,
утре - бъдеще, мечти,
днес живей в света огромен,
в настоящето си ти!

 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ