13 Септември 2024петък04:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Имена

Слова за Матей Шопкин

Приятелят. Поетът

/ брой: 188

visibility 1723

Величко ХИНОВ

Да надникнеш в белия лист, за да подириш в кривото огледало на времето хрониката на отлетелите дни и не просто да ги отбележиш, а да потърсиш нравствения и емоционалния им измерител, си заслужава усилието. Сега не топиш перото в мастилницата, даже не чукаш по клавишите на старото си другарче, пишещата машинка. Дори химикалката е сменена от паметта на лаптопа.
Нали никога не сме били извън времето, Матей?!...
Свидетелства добронамерената памет на многобройните ти поетични видения, изпъстрени, сякаш шарена българска черга с трели, невинаги от "Одата на радостта". Твоят поетичен глас е достатъчно силен, мъжествен, ясен; пазят го непроменим страниците, съхранили го между кориците на поетичните ти сборници, със силно гражданско чувство; с честен, справедлив поглед във времето и хората, обгрижени с обич и разбиране от един поет - българин, съхранен в най-чистия си вид. А превъплътен и в лиричния си герой, той често е образ за подражание.
Не може човек, който идва от нивята, ливадите, от полето през "хълмовете на времето", да не стигне духовния ръст, предопределен му от таланта и усилието. Голямата любов към България се врича още в ученическите му стихове. И те ще избуят духовно още по-силни, емоционално и убедително с неподражаемата си чувственост в първата му стихосбирка "Двадесета пролет", родена още във войнишкия стой.
Тръбачи на България, тръбете!
Погледайте: от първия си час
препуска Калоян през вековете
и търси свои внуци между нас.
Каква жизненост, каква сила лъха от строфите на това стихотворение. И..., представете си, написано е от Матей в 1965 г., преди 58 години, когато поетът е 27-годишен.
Да си припомним, както Шопкин обича да казва, и "далечната" 1963 г. с неговата знаменателна лирична творба "Две витрини", която първи чуха студентите на своя осмодекемврийски празник: "Две витрини/ с различна слава./ Два прозореца/ към два свята!"
И еква зала "Универсиада" от студентските възторжени акламации и аплодисменти. По тоя път на идеала поетът върви през годините и опложда времето с красив и звучен ярък стих: "Защото съм капка от този/ велик и безсмъртен народ". И още по-категорично звучи в необикновената "Молитва от Ботев връх". "Моя древна земя побеляла от кости"... и с гордост по-нататък заявява: "Аз съм кръвен потомък на твои борци и поети", за да завърши своя апотеоз с клетвените си слова: "Божествена, българска моя земя".           
Свикнали сме да се вглеждаме в стихотворството на Матей Шопкин, дирейки неизменните поанти, възпев на родолюбието, дълга пред Отечеството, мъжествения порив. Ала в творчеството му място имат и ни покоряват нежни пориви и святи чувства, па макар и... "В този свят на груби нрави". "Признание"-то е тъкмо този дълбок поклон пред любовта: "Аз не мога да погазя/ твойте чувства съкровени". И по-нататък звучи категорично, мъжки: "Но съм длъжен да ти кажа,/ че докрай ще те обичам!"
Ала поетът чува и "един тревожен повик из ефира" и днес риторично пита: "Земя, земя, защо си ни родила,/ когато свихме всички знамена?"
И сбрал силите и мъдростта на своите 85 години, бие тревожната камбана с искрените си слова: "- Ей, българи, България умира! /Умира пред самите ни очи!"
Благодарим ти, Матей! За гражданската доблест, за силното ти, честно поетично слово! За камбанния звън да съхраним корените си, любовта към Отечеството!


Жълт код за интензивни валежи с гръмотевици в петък

автор:Дума

visibility 86

България е най-бедната страна в ЕС, а с най-скъпата храна

автор:Дума

visibility 491

/ брой: 174

БАБХ проверява спешно столове и бюфети в училищата

автор:Дума

visibility 536

/ брой: 174

Търговският дефицит расте с близо една трета към края

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 174

Производството на ток у нас намалява

автор:Дума

visibility 537

/ брой: 174

Скопие ще преговаря, но като член на ЕС

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 174

Няма нужда от търговска война

автор:Дума

visibility 610

/ брой: 174

Лондон свива помощите за горива през зимата

автор:Дума

visibility 502

/ брой: 174

Накратко

автор:Дума

visibility 1707

/ брой: 174

Комедиантът

автор:Александър Симов

visibility 1505

/ брой: 174

Геноцид

автор:Барбара Пейчинова

visibility 1776

/ брой: 174

Има ли шанс Харис?

автор:Таня Глухчева

visibility 1135

/ брой: 174

Съдебната реформа – абсолютно безпредметен израз

visibility 487

/ брой: 174

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ