Галина Уланова - Обикновената богиня
110 години от рождението на знаменитата балерина се навършват на 8 януари
/ брой: 4
Щастлив съм, че съдбата ми е подарила незабравими срещи с великата балерина. Неслучайно Алексей Николаевич Толстой я нарича "Обикновена богиня", а прочутият Морис Дрюон казва за нея: "Трябва да се гледа Уланова, за да се разбере какво велико изкуство е балетът." Удостоена е с най-високите национални награди, с Ордена за изкуство и литература на Френската република за неоценим принос в световното балетно изкуство и много други отличия. Известната руска балерина Олга Лепешинска казва: "Галина Уланова беше гений, а гениите не умират. Те остават във вечността." По време на лондонските гастроли на Болшой театър в края на спектакъла всички зрители се втурват към сцената, за да докоснат Галина Уланова, забравяйки, че първо трябва да изпратят кралицата...
Когато Болшой театър честваше своя 200-годишен юбилей през 1976 г., за първи път се срещнах с Галина Сергеевна. След разговора с нея я помолих да ми даде своя снимка. Тя ми каза: "А вие нямате ли фотоапарат - купете си и ме снимайте, колкото искате." Купих си фотоапарат и така започнах да се занимавам с фотография. След тази среща имах възможност да я снимам на репетиции в Болшой театър, както и в нейния дом. Снимал съм я и на видео в парка по време на една от срещите ни. Уланова е подготвила и възпитала много известни балерини - Катя Максимова, Малика Сабирова, Людмила Семеняка, Нина Семизорова...
В един от разговорите ни я попитах дали си спомня за първия балетен конкурс във Варна през 1964 г. "Разбира се, че го помня. Преди да замина за България, Екатерина Фурцева - тогавашната министърка на културата, ме извика и ми каза: "Защо се съгласихте да станете председател на журито, защо не организирахте балетен конкурс в Москва?" Отговорих: "Защото българите първи се сетиха и основаха първия балетен конкурс в света." Тогава участваха състезатели от 11 държави. След това още пет пъти бях председател на журито на балетния конкурс във Варна - до 1972 г."
Веднъж попитах Уланова какви програми гледа по телевизията. "Понякога включвам телевизора и веднага го изключвам, отвърна тя. Телевизионните програми трябва да развиват човека и духовно да го обогатяват. Сигурно сте виждали как тревата си пробива път през асфалта и расте - така и човек трябва да си пробива пътя." В един от последните ни разговори тя сподели: "Искам Бог да ми позволи да живея до 90 години." Попитах я - защо? "Защото след това - дали ще има полза..."
Галина Уланова живя до 89 години и до последните си дни продължаваше да работи като педагог в Болшой театър, и както винаги - на токчета. Понякога я виждах, седнала в стаята до радиатора, и веднъж се осмелих да я попитам защо не помоли някой от московските чиновници да оправят отоплението. А тя отговори: "Мислиш, че единствено аз мръзна? Знаеш ли колко много хора мръзнат, а аз да моля за себе си..." Такъв отговор не може да те остави равнодушен, той задължава да се замислиш...
Всяка от моите снимки си има история. Първата е от момента, когато през 1994 г. Галина Уланова откри моята фотоизложба в Българския културен център в Москва. Втората е любимият портрет на Уланова, който ме помоли да увелича в голям формат. Направих го след репетиция, когато тя се преоблече и си сложи шапката. Веднъж ми показа подарък - статуетка на лебед, от неин почитател в Кировския театър, когато тя за първи път танцува в "Лебедово езеро" през 1929 г. Другата снимка е направена в дома й, в който живя от 1952 до 1998 г. Снимал съм я по време на разходка, както и в парка с видеокамера. Галина Сергеевна много обичаше животните.