Да бъдеш художник е отговорност

АНТОНИЯ ГЮРКОВСКА е родена през 1984 г. в София. Завършила е Националната художествена гимназия в столицата, като последната година печели стипендия за обучение в колежа по изкуствата в град Бат, Англия, където също се дипломира. После специализира стенопис в Националната художествена академия. Оттам участва в обмените по програма "Еразъм", като отново отива в Англия. След завършването на академията се подготвя за сериозния конкурс на "Фулбрайт" и кандидатства за магистърски програми в САЩ. Гюрковска печели пълна стипендия и я приемат в Арт Института в Чикаго, където учи специалност живопис и рисуване. След успешното й завършване и благодарение на участието й в Expo изложението в Чикаго, последват покани за изложби и от други галерии в града. Сред тях са самостоятелната й изложба в "Кави Гупта" (Чикаго), участието й в Armory Show в Ню Йорк, Brand New Gallery, Милано, Julius Caesar в Чикаго и награждаването й в конкурса на Union League, Чикаго. Преподава в Арт Института, след като се дипломира, а година по-късно и в нашата Художествена академия. Предстои й изложба в "The Fridge", София, през септември.


- Как станахте художничка? Кога хванахте четката за първи път?
- Всяко дете се е докосвало до рисуването в определен период от развитието си, било то за кратко или за дълго, аз просто не спрях.
- Кой откри таланта ви? Има ли момент, който е бил решаващ за избора ви?
- Винаги съм била окуражавана да рисувам, като се започне от моите родители, близки и приятели, по-късно и от учители. Не знам дали в децата трябва да се търси талант, или по-скоро усещането и нагласата им спрямо заобикалящия свят. Три са досега основните моменти, които са определяли курса на развитието ми - обменът с Англия, приемът ми в академията в София и спечелването на "Фулбрайт" и завършването на Арт Института в Чикаго. Най-решаващите моменти са били, когато съм била подкрепяна, преди още да съм постигнала резултати (именно приемни изпити, конкурси, сега вече и решения за изложби). Това винаги ми е давало кураж да продължа напред - когато някой е видял перспектива в усилията ми и смисъл в идеите ми. Когато вече постигнеш нещо, почти всички са на твоя страна.
- Имате художествено образование - в България и в чужбина. Какво значение има доброто обучение за един художник?
- Огромно. За съжаление, в България сериозността на художественото образование е пренебрегната. Има млади хора с много голям потенциал, но учебните институции не успяват да осигурят подходяща среда (адекватна програма, база, ресурси, преподаватели) за стабилно развитие - оттам спада интересът, съответно и нивото на обучение. Хората на изкуството са хората на културата и те би следвало да са най-будните и най-прогресивните. Върху това се крепи човечността на една нация. Да бъдеш художник е отговорност.
- Важен ли е талантът? 
- Скептична съм към тази дума и определението "талантлив". Според мен "талантът" дава предимството на човек да постигне определени резултати за по-кратко време, отколкото би ги постигнал човек, който се определя, като "неталантлив". Но това определено не е гаранция за по-добро качество. Също така "талантът" в изобразителното изкуство много често характеризира уменията при изпълнението, но едно е да правиш нещо добре, друго е да знаеш какво правиш и защо го правиш. Талантът е нещо като "улеснение", но много скоро идват по-сериозните въпроси. Интересно е да се помисли върху връзката между Смисъл и Талант; кое от каква важност е и с какъв приоритет?
- Специализирали сте живопис и стенопис - къде е силата ви? 
- Мисля, че в комбинацията от двете. В последно време интересът ми при правенето на изложби е специфичното адресиране на пространството, в което се изявявам (което произлиза от стенописта) и анализирането на съвременните проблеми на живописта. Някои хора характеризират по-скорошните ми изложби като "инсталации", но аз избягвам това определение, тъй като то отваря широк диапазон, обхваща  историята на Инсталацията (като жанр) - сфера която не е моята основна специалност. Моите решения се пречупват главно през призмата на познанията ми за живописта. Това е и основният ми интерес.
- У нас може ли млад човек да се реализира само с рисуване и с това да се издържа?
- Както и в останалите художествени среди, очевидният отговор е: Трудно! Все пак зависи от "рисуване" до "рисуване". В сферата на киното, рекламата и дигиталните технологии има по-директна финансова компенсация. Колкото до класическото определение за художник (артист, който представя работите си в изложбени пространства и се издържа от продажбата им или от реализирането на проектите си), в момента не мога да се сетя дори и за един мой връстник, колега, който да се издържа по този начин в България.
- Българите ценят ли изкуството? Купуват ли картини?
- На думи го ценят, но в действителност мисля, че липсва последователност и по-сериозно отношение. Имам предвид това, че повечето хора се радват да си закачат красиво произведение вкъщи и да му се любуват като част от интериора, но е съвсем друго да се ходи по изложби, да се изследва творчеството на даден автор или течение и да се допусне кръгозора на изкуството да променя възгледите ни за живота. Особено в днешно време, когато границите толкова много са се разширили, критерият в изкуството се е променил и изисква повече и от зрителя. Ще ми се хората в България да са по-отворени и възприемчиви и да не се страхуват да научат нещо ново. Винаги, когато пътувам, дори и да е замалко, гледам да посетя  поне един музей или галерия. Както и когато имам гости от чужбина, им показвам български автори. Наскоро изключително приятно се изненадах от инициативата за представяне на творбите на Бистра Винарова в Националната художествена галерия в София. Едно е да видиш как тече животът на улицата, друго е да влезеш в музей и да видиш как самата държава представя собствената си история и да разбереш как се е изградила. Изкуството е като портрет на характера на една култура.
- Как е в чужбина - в страните, които сте посещавали?
- Там е съвсем различно. Започва още с възпитанието на децата от ранна възраст. Водят ги по музеи и галерии, учат ги да възприемат света на изкуството и да знаят защо го има. Винаги съм мислила, че запознаването на децата с различните жанрове на изкуството и въвеждането им като част от всекидневието е безценна инвестиция за бъдещето. Съдя по това, че по време на преподаването ми в Арт Института в Чикаго, когато представях на студентите нещо, което не им беше толкова познато или трудно го възприемаха, не бързаха да го отхвърлят, а отделяха време да го проучат и да се опитат да го разберат, това много често водеше до техни лични открития и обогатяване на познанията им. Това е толерантност и внимание, които липсват при българския зрител и студент. За да решиш дали приемаш или отхвърляш нещо, първо трябва да се запознаеш с него, иначе никога няма да достигнеш до същността на нещата и ще се ръководим само от първични реакции и навици.
- Как и къде се виждате да работите?
- Образованието ми е от България и чужбина, което смятам за съществена част от практиката ми. За момента е така. Надявам се и в бъдеще да продължат възможностите за реализация в страната и чужбина. Смятам, че артистът/художникът трябва да има постоянен достъп и допир с автори от цял свят. Много ценя преподаването, харесва ми да общувам със студентите. Обменът на възгледи и идеи е безценен. В нашите специалности дипломата не те прави художник, това става с много работа и постепенно изграждане, което е индивидуално при всекиго.
- Вярно ли е, че сте впечатлили американски галеристи и колекционери с творбите си? 
- Към моите работи се породи интерес поради редица причини, като се започне от начина им на изграждане и се стигне до връзката им със случващото се в момента, по-специално в съвременния дискурс на живописта. Нищо от това не е случайно откритие, а си следва своята логика и последователност, свързана с много решения, както от моя страна, така и от страна на хората, с които работя. Такъв пример е връзката ми с американската галерия "Кави Гупта". Още по време на магистърското ми обучение в Арт Института в Чикаго бях избрана чрез конкурс да представя целия университет на есенното изложение там. Това предизвика голямо внимание върху работите ми като млад автор от страна на куратори и галерии. Последваха покани за участия, редица срещи и посещения в студиото ми. Едно от тях беше с директорите на галерия "Кави Гупта". Постепенно в процеса на работа и отзивите от различните ми  изложби се формира и критиката за нещата, които правя.
- Какво ви зарежда и вдъхновява за работа?
- Динамиката на живота, потенциалът на хората, проблемите и въпросите в творбите на редица съвременни автори, историята на изкуството, класическите произведения (особено в литературата, философията и музиката), възможностите на бъдещето...
- Имате ли други интереси и таланти?
- Страничните ми "таланти" и интереси са доста разнообразни, но произлизат и се базират на изкуството. Използвам ги като допълнителен начин да си обясня някои неща, както и да разбирам хората по-добре. Ако има нещо друго, което ми се удава и изглежда, че го правя добре - това е, защото проявявам огромно любопитство към нещата, които ме интригуват, проучвам ги и давам всичко от себе си, докато съм ангажирана с тях. Има една мисъл на Сократ, за която често се сещам, когато се появя сред приятелите си с ново абсурдно хоби - "Непроучен живот не си заслужава да се живее".