В здравеопазването - всичко започва отначало
Реформата следва да бъде адаптирана към реалностите в живота, а не обратното
/ брой: 147
Донка Михайлова
В края на миналата седмица здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова отиде в Троян, за да каже това, което всички в града очакваха от нея - че изготвената областна здравна карта е невалидна. Не каза само защо ръководеното от нея Министерство на здравеопазването преди месец пусна заповед да бъдат подготвени за седем дни областни здравни карти, при положение, че в Народното събрание е пред приемане промяна в Закона за лечебните заведения. Едно от измененията е свързано с критериите и организацията на подготовка на здравните карти.
С картата (току-що изготвена и вече отменена) се предвиждаше да се закрият две от отделенията на троянската болница. Става дума за онова лечебно заведение, което министър Нанев посочи като пример за добра общинска болница, а заместникът му д-р Митрев обясняваше, че ще лекува пациентите на други закрити съседни болници.
Странно за гордите със своята болница троянци бе това, че новата здравна карта предвиждаше закриване на най-голямата им гордост - акушеро-гинекологичното отделение. Същото това отделение, което в областта, а и в по-широк периметър се ползва с особен авторитет заради високия професионализъм на работещите в него. Според критериите на МЗ обаче то трябваше да бъде закрито, защото не му достигаха 30 раждания до заветните 300, а 720 операции годишно не му се брояха.
Хубаво е, че министър Борисова по път за Троян се беше сетила, че Министерският съвет е внесъл в Народното събрание поправка в Закона за лечебните заведения, който се гледа на второ четене в комисията по здравеопазване. На министърката й се случват хубави неща по пътищата на Централна Северна България. Оставаме настрани нервите и тревогите на изстрадалите членове на комисиите за подготовка на картата, на местните власти, на лекарите, на пациентските организации. Всичко започва отначало.
Според промените в закона предстоят допълнения и изменения в съдържанието на областните здравни карти и на Националната здравна карта. Променят се и критериите, въз основа на които ще се разработват областните здравни карти - съответствие на дейността на лечебното заведение с утвърдените медицински стандарти; осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински кадри на основен трудов договор; налична изправна медицинска апаратура в лечебното заведение; възможността за осигуряване на 24-часов прием на пациенти от лечебното заведение. Съответствието на лечебните заведения за болнична помощ с тези критерии е условие за получаване на финансиране от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Променя се и съставът на комисията за изработване на картата, като неин ръководител става областният управител. В комисията според предложение на здравната комисия на Народното събрание се предвижда да участват представители само на две общини от областта.
Не завиждам на областните комисии, ще трябва да работят в условия на неясни правила, при изключително висок обществен натиск. Разпратените в лечебните заведения указания, съгласно които се определят нивата на компетентност на клиниките и на отделенията, се разминават с посочените в закона стандарти. Отделен въпрос е доколко има стандарти и какви са те. Съществено разминаване има в изискването за брой специалисти, примерно по хирургия за първо, второ, трето ниво, в стандартите и в нивата на компетентност.
Друг тежък въпрос е кои ще са двете общини във всяка област, които ще бъдат представени в комисията. Странно защо на свое заседание здравната комисия на Народното събрание реши, че кметове на две от общините в област ще защитават интересите не само на своите общини, но и на общините, с които имат конкурентни интереси.
Явно е, че нещата започват отначало. Явно е и това, че има осъзнатост за безсмислието на вече направеното.
Между всички институции, които имат отношение към този процес, е нужно съгласие, че критериите за съставяне на областните здравни карти следва да бъдат променени и разширени. Те трябва да бъдат гъвкави и съобразявани с конкретните реалности.
Реформата следва да бъде адаптирана към реалностите в живота, а не обратното. В противен случай животът ще я пребори, но на твърде висока цена.