Посредниците

Ангел ПОПОВ,
д-р по икономика
   
Посредниците, прекупвачите и комисионерите - така са известни не само у нас, но и по света тези, които се занимават с посредническа дейност. Тя стана популярна в България през последните 20 години. За жалост посредническата дейност у нас има по-скоро отрицателна слава. Защо стана така? 
Производственият процес включва не само производство, но и съхранение, транспортиране, рекламиране и реализиране на произведената продукция на пазара. В доста случаи с всички тези дейности, или с част от тях, се занимава производителят, но най-често с дейностите след производството се занимават т.нар. посредници. Търговската дейност заема специално място в цялостния процес. Тя е заключителен етап на всички посредническите дейности. Основната дейност се пада на производството. Но трябва да се каже, че в посредническата дейност няма нищо нередно, а още по-малко осъдително. Нещо повече. По този начин всеки участник в целия процес има възможност да се занимава единствено със своите основни функции, което в крайна сметка води до

намаляване на разходите

От това печелят производителите, но най-много - потребителите.
В кои случаи е най-изгодно посредническите функции да бъдат осъществявани от производителите и в кои от посредниците? Отговорът зависи изцяло от интересите на производителите и потребителите. При по-крупните производители, произвеждащи по-скъпа уникална или серийна продукция, стремежът е те самите да пласират продукцията. Така печалбата от цялата верига посреднически дейности остава при тях. При по-дребните производители, произвеждащи по-евтина и по-малобройна продукция, изискваща присъствие на повече и по-малки пазари, производителите са принудени да търсят услугите на посредниците. Това оскъпява продукцията, което е в разрез с интересите на производителите и потребителите, но се явява "неизбежното зло" в случая. Какво е положението с нашите производители, посредници и потребители?
Преди т.нар. демократичен преход производството, посредниците и търговската мрежа бяха почти изцяло държавни. По този начин държавният бюджет прибираше всяка печалба от възпроизводствения процес. Така държавата бе в състояние да строи крупни национални и местни обекти и дори да поддържа ниски цени на стоки от първа необходимост. Недостатъкът беше, че потребителите в много случаи получаваха не това, от което най-много се нуждаеха, а това, което бе планирано за производство. Постепенно прекомерната централизация доведе до свиване на потреблението, до ниска ефективност на производството и в крайна сметка - до значителна външна задлъжнялост на държавата.
След 1989-а управленският стопански подход бе коренно променен. Държавата се отдръпна почти изцяло от всички производствени, посреднически и търговски функции. Определянето на цените, с изключение на някои единични монополни стоки, бе предоставено на пазара. В резултат на почти пълното и рязко отдръпване на държавата от стопанския живот продължи започналата преди това опасна тенденция на свиване на производството за сметка на вноса, което бе осъществено с помощта на току-що възникналите посредници и дребни търговци. Така у нас за кратко време бе създадена и набъбна до абсурдност посредническата комисионна дейност във всички икономически сектори. Тя присъства дори в министерствата чрез съкращаване на съответните обслужващи служители. "Гениалните" български изобретения в това отношение са източването на предприятията на входа и изхода, приватизацията на крупни производства за 1 щ.д. и фалирането на държавните банки. По този начин голяма част от производствата и активите бяха "пазарно" закрити, дублирани и придобити от посредниците. Преходът изобилства от много такива драстични примери.
Вместо развитие на родното земеделие чрез директно подпомагане от държавата, както правят напредналите страни, посредниците вече години

безпрепятствено внасят земеделски продукти

от други държави. Нищо, че не са вкусни и качествени като нашите. Държавата стои на стража с парите на данъкоплатците и гледа някой да не наруши новоприетия "пазарен" принцип. Безнаказаната битова престъпност също помага. Затова вече години пустее уникалната плодородна българска земя, а тези, които дръзват да произвеждат нещо българско, са принудени да го продават на безценица на същите или на други посредници и прекупвачи.
Не по-различно е положението с производството и доставката на ток, вода и топлоенергия. Между производителите и потребителите на тези жизнено важни продукти също има "законни" посредници, в резултат на което цените, заедно с комисионите на посредниците, нарастват всяка година. Нищо, че няма нужда от тези посредници. Такива са правилата на "пазарната" икономика. По подобна схема очевидно работят и газовите дружества, и Българските държавни железници. Посредниците в газовите дружества, както се видя напоследък, увеличават цената на газа за крайния потребител, а дружествата в железниците са разделени на релсов и подвижен състав вероятно със същата цел, защото подобряване на положението на клиентите не се забелязва.
Така постъпват и многобройните частни банки у нас, които извършват "пазарна" посредническа дейност в областта на цялата приходна и разходна част на държавния бюджет. Нищо, че това могат да правят и

държавни банки, които услужливо липсват

а комисионите от това многостранно обслужване да остават в полза на държавния, общинския и съдебния бюджет. Всичко може, но...
Без съмнение почти всяка производствена дейност има нужда от посредници и търговци, но добре е да се знаят и спазват и изключенията на  това правило. Защото когато изключенията се превръщат в правило, както е в много стопански и обществени сектори у нас, това е повече от криза. Това е истинска катастрофа за потребителите и обществото.