Невинните

Напоследък се множат обвиненията, че след 9 септември комунистите са потопили в кръв българската интелигенция с присъдите, издадени от Народния съд. Върховният съд на България на 12 април 1996 г. отмени присъдите, издадени от Народния съд, на депутатите от 25-ото Обикновено Народно събрание, на министрите от 56-ото до 60-ото правителство, на регентите, царските съветници и военни лица. Мотив: липса на доказателства. В тази рубрика показваме лицето на "невинните жертви на Народния съд" с извадки от безпристрастните архиви.

Христо Калфов (1883-1945), офицер, царски съветник, външен министър (1923-1925), председател на Народното събрание (1941-1944), член на партия "Народно социално движение" на Александър Цанков. Осъден на смърт от Народния съд. И той е обявен за невинен през 1996 г.

Стенографски дневник от 21 заседание на ХХV Обикновено Народно събрание, 

Трета редовна сесия. Събота, 13 декември 1941 г. (Обявяване на война на Великобритания и САЩ)

Председателят Христо Калфов: (звъни)... Има думата г-н министър-председателят. 

Министър-председателят Богдан Филов (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути): 

-...Г-да народни представители! Както имахте вече случай да чуете и от изложението на министъра на външните работи, събитията се развиха напоследък по такъв начин, че войната между Япония и силите от Оста, от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга, а същевременно и между Япония и Англия, стана неизбежна. Това ново положение на нещата наложи и на българското правителство да определи своето становище спрямо него. В моята последна реч пред вас на 19 ноември т.г. аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите в Оста и на техните съюзници ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания), че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания.)...

Петко Стайнов: Искам думата! (Тропа по банката). 

Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от правителството, моля да вдигнат ръка. Абсолютно мнозинство. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно и продължително ръкопляскат и викат няколкократно мощно "Ура"). 

Председателят Христо Калфов: (Става прав) Г-да народни представители! Редица поколения живяха, работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ. След толкова жертви и усилия, благодарение високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания), нашият народен блян е осъществен: България е свободна и обединена. ("Браво!" Бурни и продължителни ръкопляскания)... Нашият млад и героичен народ е трудолюбив, храбър и честен. С решението на правителството от вчера и нашия вот на одобрение, който току-що така единодушно и възторжено дадохте, българският народ лоялно и честно изпълнява поетите исторически задължения. ("Верно". Ръкопляскания)...

Да живее България! (Всички народни представители, г-да министрите, пълномощните министри на Германия и Италия и присъстващите в дипломатическата ложа стават прави. Народните представители бурно и продължително ръкопляскат и акламират пълномощните министри, които отговарят на поздрава с вдигната ръка)... Акламациите продължават няколко минути). 

Никола Мушанов: Искам думата! (Тропа по банката). 

Председателят Христо Калфов: Г-да народни представители! Ще вдигнем заседанието. 

Никола Мушанов: Г-н председателю! Искам думата! Вие глух ли сте? (Възражения от народните представители) В тия исторически моменти... 

Председателят Христо Калфов: В съгласие с правителството, предлагам да вдигнем заседанието... Вдигам заседанието.