Месершмит БФ-109 срещу Б-24 либърейтър

Анжел Вагенщайн

Полковник о.з. Петър Манолев, честит ти празник! Ние не се познаваме и аз нямам нищо, ама наистина нищичко лично против теб, драги юбиляре. Напротив - да навъртиш 95 лета е, може да се каже, жизнен подвиг и аз най-искрено ти стискам палци за здраве и още дълъг и щастлив полет!
Но за кой ли път се изприщих, когато отново прочетох в ДУМА, вестника на лява, антифашистка България, за онези далечни нощи, когато защитници на родното небе храбро се биха с англоамериканските авиони. И това го е имало, лично съм го наблюдавал през решетките на Централния затвор. Но опитвам да си обясня задъхания възторг на редакцията от това събитие. Защото във военно-патриотичната патетика за мен, нестроевака, има неясни казуси и се надявам някой по-знаещ от редакцията на ДУМА да ми ги разясни. 
Та тия горе, небесните англоамериканци, доколкото знам, бяха бойна единица от антихитлеристката коалиция, а другите долу - верни и всеотдайни съюзници на Хитлер. Добре ли съм го запомнил, защото продължавам да чета възторжени писания за храбрите българи, защитили българското небе. Но помня и как други храбри българи защитаваха българската земя. Те по същото време, когато бе свален американският Б-24 либерейтър с пилота му Робер Реноар, плениха и разстреляха край софийското село Литаково колегата му, действащ под същите английски пагони и в името на същата кауза - оня майор Франк Томпсън, помниш ли? Да не говорим за избитите негови български бойни другари, също така числящи се към съпротивата на антифашистка Европа и наричани от някого партизани, а от други - бандити. Та питам се, разкрачен между небето и земята, кои за нас са героите - майор Томпсън или онези, които го разстреляха? Жандармеристите или партизаните? Сещам се за възможния отговор: въпрос на позиция и гледна точка. Та тъкмо тези разногледи точки в съвременна България, която се счита за част от антифашистка Европа, ме изприщват. Да речем за пример - в Стара Загора искат да вдигнат паметник на генерал Вълков, а в София има квартал, носещ името на убития от него Гео Милев. В столицата има булевард "Цар Борис III", но и булевард на името на разстреляния по негова повеля Никола Вапцаров! Проява на политическа широта и толерантност ли е това, или пълно объркване на понятията и ценностите?
Защото в толерантен Париж има и булевард "Сталинград", и мост в памет на руския цар Александър II. Но няма дори и сокак, кръстен на колаборациониста маршал Петен! В днешен Берлин им булевард "Карл Маркс" и улица "Роза Люксембург", но няма "Херман Гьоринг" и още по-малко булевард "Хитлер". Не съм срещал възхвала на храбрите немски подводничари, потопили значителна част от флота на Съюзниците и поставили в смъртна опасност Британските острови, обратно - техният шеф бе осъден в Нюрнберг. Както и шефът на храбро защитавалите небето на Германия въздушни асове, с легендарните им месершмити, който се отрови, за да отърве въжето.
Четох например в един столичен вестник, че полицаят Гешев, инквизирал Вапцаров, бил родолюбец, който изпълнявал дълга си. Знам и нямам съмнения кой за в. ДУМА е родолюбецът - Гешев или великият поет. Нямам и нищо против летеца Списаревски, изпълнявал с месершмита дълга си така, както го е разбирал. Но все пак питам, кой е по-близък на сърцето ни - Екзюпери, свален с френския си самолет и загинал при изпълнение на бойна мисия, или онзи с месершмита, който го е свалил? Кои във Франция са достойни за възхищение - недостижимите германски асове, сваляли като мухи английските самолети, или парижаните, укривали свалени английски пилоти? Предатели или патриоти са французите, които с гълъби са изпращали отвъд Ламанша скици с мостовете, железопътните линии и шосетата на Нормандия при подготовката на Великия десант? Поддръжниците на Куизлинг, сваляли над Норвегия английски самолети, или норвежките антифашисти, улеснили взривяването на скритите из фиордите немски заводи за тежка вода, с което, слава богу, бе забавено изготвянето на "тайното оръжие" на Хитлер атомната бомба?
Не съм военен специалист и не знам степента на стратегически смисъл или безсмислие е разрушаването на София. А смъртта на близки, независимо откъде са дошли бомбите, е винаги болезнена. Но все пък питам ДУМА знае ли за кого са тупали сърцата ни през онези страшни дни и нощи - за разрушителите на Хамбург и Берлин или за разрушителите на Ковънтри и Лондон? За мръзнещите край Ленинград немци или за мръзнещите ленинградчани? За месершмитите на Оста или за самолетите на съюзените народи Б-24 либерейтър, което значи "Освободител"?
И за кого стискахме палци през онази бомбена нощ в Софийския централен затвор?