Историята трябва да се препрочита, не да се преповтаря

Евгени Колев

Едва-едва отминаха "Радините вълнения" по първата година от герберното управление, и времето се заоблачи. И като заваляха едни оставки...
Крак провлачи здравният парламентарен корифей Лъчезар Иванов, седящ под дясното крило на Цецка Цачева, който в стил "3 в 1" се отрече от всичките си ръководни постове. След това - основните заподозрени за скандала "Мери Джейн" Светлин Тенчев и Пламен Цеков...
Премиерската партия демонстрира на дело, че не прощава на блудните си синове. И захвана един

оздравителен процес по сталински

"Има човек - има проблем. Няма... няма!" Точно по този начин Борисов постъпи и в случая със Спасителя на България от свинския грип д-р Божидар Нанев. Посочи му изхода от здравното ведомство.
Вероятно и при тези изпечени защитници на лобистки интереси - било корпоративни, било приятелско-митничарски, нещата ще приключат само с натирване от хранилката.
Но проблемите в ГЕРБ едва ли ще приключат само с преместване на пешките от бяло на черно поле. Дертовете тепърва се задават иззад облачния хоризонт. Самият факт, че правителството само за година вече не се радва на такова всенародно одобрение, сочи, че народът (не целият - мислещите тръстики) не се задоволява единствено със зрелищата, които Борисов и компания му осигуряват всекидневно.
Дошла на власт с претенции за радикална промяна на модела на втръсналата на всички "триглава" коалиция, партията ГЕРБ получи огромен кредит на доверие. Който за 365 дни не успя да оправдае. А избирателите преглътнаха дори и факта, че хората на Борисов влязоха в битка за властта без управленска програма, без визия как ще карат държавния влак.
Но на определена категория хора им дай само зрелища. На това разчитат в градината с герберите. Може би затова вътрешното министерство се ползва с най-висок рейтинг, а Министърът-на-всичко-в-държавата си го мери с премиера отгоре надолу. За година МВР произведе толкова зрелищни операции, че стигат за цял бразилски сериал.
А за това, че нито една не доведе до реални осъдителни присъди - виновна е нереформираната съдебна система. Риториката на Цветанов по отношение на въпросната система създава допълнително удоволствие на халахульовците (думата е авторство на сатирика Васил Сотиров - онези, които умрат да хулят хала си). Тези винаги си имат нужда от виновен, когото да псуват. И Цветанов им сочи с пръст: ето ги лошите. За контраст на нас - добрите.
Всъщност има и едни още по-лоши. Те се появяват по клипчетата с белезници, проснати на пода. След това от телевизора следват "присъдите". Вероятно така Цветанов прие препоръката за реформа в дознанието и досъдебното производство като призив за досъдебно правораздаване.
А че мерките на МВР не успяват да сложат край на уличната престъпност, на наркоразпространението, на чиновническата корупция, на грабежите, на контрабандата - това остава под черта. И не само това: да не забравяме, че Юри Галев не бе разстрелян показно по време на управлението на тройната коалиция.
Управлението на малцинството се превърна в

управление за удоволствие на плебса

Задоволявайки сетивата му с необходимата доза зрелища, правителството не му дава възможност да помисли за хляба (тока, парното, цените, здравеопазването, социалната сфера).
Зрелищни са футболните изяви на премиера, такива са и словесните му престрелки с президента, размахването на пръст по енергийните проекти (така, бат'Бойко, покажи им го на руснаците!").
Зрелищни са откриването на нов участък на Околовръстното, който за по-малко от месец заприлича на швейцарско сирене; на нова детска градина, която ще затвори врати през лятото заради отпуските на персонала. Зрелище, не цирк, е всяка медийна изява на финансовия гений Дянков. С доста сериозен напредък номера на фланелката му гледа Мирослав Найденов. Дори и отстраняването на сгафили съпартийци ГЕРБ е в състояние да превърне в зрелище. И да очаква аплодисментите на публиката.
А парламентът би се превърнал в една скучна летаргична говорилня, лишена от зрителско внимание, ако към

каузата на зрелищата

своя принос не внасяха колоритни фигури като Цецка Цачева и Искра Фидосова. На Волен сме му свикнали. И петъците на парламентарен контрол, в които Ана-Мария Борисова се усмихва. Отново под черта - това Народно събрание се грижи единствено да задоволява лобистки интереси и да приема удобно правителствената линия - без значение полезна или не за страната.
Това е наклонена плоскост, плъзгането по която вече се регистрира от непридворните социологически агенции. И от още по-точния барометър: разговорите на жените по пазарищата пред кило домати за два лева през юли, в кварталните кръчми пред чаша наливна гроздова от шише с фалшив бандерол, сред дима на мухлясала папироса Made in China, в раздрънканите мерцедеси на градския транспорт.
Засега Бойко Борисов не демонстрира видима тревога от разклателното доверие към кабинета и мнозинството-малцинство. Вероятно историята не е силният предмет на премиера.
Той забравя с каква всенародна любов се ползваше например президентът Желев и с какви отвратителни хули и със запалени екземплари на "Фашизмът" преминаваха под прозорците на президентството онези, които преди викаха "осанна". Забравя как цяла България посрещна Симеон, наричан от някои "Втори", и как днес малцина са тези, които се сещат за неуспелия монарх и още по-неуспял премиер.
Забравя зенита на славата на Петър Стоянов и Иван Костов след еуфорията на 1996-1997. И още по-рано: сините митинги, които заливаха Цариградско шосе от "Плиска" до Орлов мост. Водени от хора, които отдавна са покрити с прахта на забравата в българската политика или такива, които едвам събраха един автобус гласоподаватели, за да се промушат в настоящия парламент.
Историята трябва да се препрочита, а не да се преповтаря. Борисов за съжаление явно предпочита второто.
                        News.bg