Заговорът на властта и капитала срещу трудовите хора в България

България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Други страни в Европа и извън нея, дори и след пълно разорение от войни, постигат по-бързо и по-видимо съживяване. В България няма такова, въпреки че не е имало военни действия на наша територия. Сега по-важно е да мислим как да се измъкнем от това  социално-икономическо тресавище.

Има две възможности:

ПЪРВАТА и най-надеждна възможност е чрез съживяване на икономиката и ускорен догонващ растеж на БВП с 8-9% в продължение на 15-20 години и 6-7% през следващите 10-15 години. Нужно е бързо повишение на производителността на труда с 8-9% средногодишно и на конкурентоспособността на икономиката. Ежегодно трябва да инвестираме 40-45 млрд. лева (2,6 пъти повече от сегашните), да осигурим допълнителна средно- и високо квалифицирана работна сила от 500-600 хил. души, рязко увеличение на експорта с повишен дял на високотехнологичните стоки поне до 10-12% (3,5% сега). При 45% БВП на човек от населението сега в сравнение със средното в ЕС, трябва да достигнем 60-65% към 2040 г. и 75-80% към 2060 г.
Ако трябва да обобщим, качеството на живота у нас е лошо! И няма признаци за подобряване. Що годе забележими подобрения в живота на хората при горните условия могат да се постигнат не по-рано от 10-12 години.
Живеещите в оскотяваща мизерия около 1,5 млн. българи не могат да чакат още десетина години, докато започнат да се чувстват началните скромни ефекти от икономическия растеж. Тези хора се нуждаят от някакво, макар и скромно подобрение още сега. Или най-късно през първата половина на 2018 г.
ВТОРО. За да стане това, трябва да се приложат други спешни методи, които да задействат към средата на 2017 г. Такива са промените в механизмите на разпределението (нова политика по доходите) и на преразпределението (нова данъчна политика). По радикалната реформа в данъчната политика вече предлагах комплексни мерки, на които никой не обръща внимание. Те са валидни и сега.

Политиката по доходите

Необходима е по-гъвкава и главното - по-справедлива политика по доходите. През последните 27 години у нас доминира пазарният фундаментализъм. В областта на доходите той се изрази в своеобразен заговор между крупния капитал и властите за потискане на доходите на трудовите хора, на интелигенцията, на дребния капитал и на пенсионерите и за увеличаване печалбите на крупния капитал. Защо твърдя това?
А. Според официалната отчетност БВП в съпоставими цени през 2015 г.е 130,4% при база 100,0 в 1990 г. Дъното му е било в 1999 г. със 73,5%. При същата база в 1990 г. средната заплата в съпоставими цени достига 99,6% в 2015 г. и е била най-ниска в 1997 г. с 37,1% (виж графиката). Средната пенсия следва приблизително същата посока, но с десетина процентни пункта по-ниско. Тя още не е достигнала равнището от 1990 г. И няма да го достигне скоро, при сегашните смехотворни темпове на "увеличение". През всички години растежът на заплатата е изоставал от растежа на БВП с 30-35-40 процентни пункта, а в отделни години с 50 и повече процентни пункта.
Правени са също анализи на сравнителните динамики на реалния БВП на човек от населението и на средната реална работна заплата за първите 20 години след 1989 г. (виж таблицата.). В началото на периода производителността на труда намалява, но след това се възстановява, за да достигне 133,5% в 2009 г. в сравнение с базисната 1989 г. Реалната заплата се срина драматично - три пъти в 1997 г., при спад на производителността на труда - само с 26,2% (виж графиката). След това производителността на труда се възстановяваше със силно изпреварващи темпове пред работната заплата.

Динамика на БВП и на работната заплата

Всички посочени дотук данни доказват брутална експлоатация на труда от капитала, изразяваща се в трансформиране на няколко десетки милиарди лева заплата, полагаща се на наемния труд, в печалба, присвоявана произволно от капитала.


Вместо производителността на труда и работната заплата да растат съразмерно, почти с еднакви темпове, както се изисква при нормални условия, нашите работодатели натрапиха повече от двукратно изоставане на динамиката на средната заплата от динамиката на производителността за 27 години и ни върнаха към равнище на експлоатация на труда, типично за колониалните империи през XVIII-XIX век. Чрез налагането на това ненормално съотношение те са отнели от трудовите хора в България няколко десетки милиарда лева в своя полза. Подлежи на подробни допълнителни изчисления дали те са 30-40 или повече милиарда лева, което тук не е възможно. Нова стойност, която е трябвало да бъде получена от наемния труд под формата на заплати, е присвоена от капитала като печалба, чрез брутално нарушение на това съотношение. За реалните пенсии динамиката е още по-ниска - те са достигнали между 55 и 60% към 2009 г., при 75% възстановяване за заплатите през същата година. Това е невиждано в съвременната ни история ограбване на работещите и на пенсионерите.
Б. В структурата на БВП по елементи на доходите, компенсацията на заетите лица през 1989 г. е била 51,3%, а в 2015 г. е 40,8%. В страните членки на ЕС сега е между 60 и 70% от БВП. Както личи, настоящият дял е по-неблагоприятен от този при условията на централното планиране у нас.  Освен това, той изостава далеч зад сегашния дял в другите страни от ЕС. Това се дължи на поддържането на ненормално съотношение при разпределението на новата стойност между заплати и печалби, чрез потискане на заплатите. Специалистите знаят, че това е безспорно доказателство за силно подценяване на труда, изразяващо се в изоставане на растежа на заплатите от растежа на печалбите. По този метод също се доказва, че няколко десетки милиарда лева, полагащи се на работещите като заплати, са трансформирани в печалби на бизнеса.
В. Известно е, че БВП на човек от населението у нас сега е 45% от средното в ЕС. В същото време нивото на средните доходи у нас е под 20% от нивото им в ЕС. При нормални условия производителността на труда и заплатите трябва да нарастват равномерно. С оглед на това средните доходи у нас сега би трябвало да са поне 43-44% от средното им ниво в ЕС. Нашата производителност на труда е близо два пъти по-ниска от европейската, а нашите доходи са пет пъти по-ниски.
Това е брутално ограбване на труда от капитала. Едва ли има друга такава страна в Европа! Учудващото е, че нашият народ мълчи и търпи! Други европейски народи отдавна биха се разбунтували. Те го правят при подценяване на техния труд с няколко процентни пункта. В Луфтханза в Германия сега стачкуват за 4% повишение на заплатите. А ние кротуваме при подценяване от няколко пъти!
В това разминаване на интереси няма нищо ново. Така е от векове в Европа и в другите региони на света. Лошото е, че в края на 20-ти и началото на 21-ви век то се превърна в държавна политика в България. Все едно, че сме във Великобритания през XVIII-XIX-ти век. Без съгласието на държавата това не би могло да се прилага дори една година. А у нас се налага вече 27 години. Държавата не може да стои повече встрани, като пасивен наблюдател на този социално-икономически произвол. Това показва по безапелационен начин, че държавните институции обслужват пряко едрия капитал. Място за дискусии тук няма.
Учудва ме и

поведението на българския бизнес

Там също има умни и разумни хора, които познават логиката на обществените отношения. Те сигурно си дават сметка, че в съвременното общество не може да има социален мир без социална справедливост. Че грубото нарушение на фундаменталните правила на разпределение на новосъздаваната стойност, не може да продължава безкрайно. Защото то поражда недоволство у наемния труд. А недоволството прераства в съпротива и социални бунтове. Разрушава социалния мир. А без социален мир не е възможно нормално функциониране на икономиката, от което бизнесът е жизнено заинтересован.
От това работодателите губят не по-малко от наемния труд. Защо с налаганото трайно и брутално нарушение на социалната справедливост, българският бизнес работи против собствените си стратегически интереси? Не чувства ли той, че у нас няма по-голям дефицит от дефицита на социална справедливост! И че това не може да продължава безкрайно и безнаказано!
От векове има конфликти между интересите на труда и капитала в тази област в почти всички страни. Разпределението на новата стойност е най-чувствителната и най-конфликтна зона в техните взаимоотношения.
Една от най-важните задачи на държавата и на социалните партньори у нас сега е да не се стига до най-остри социални сблъсъци. А ние се движим в тази посока. Те могат да се избегнат, ако капиталът не злоупотребява с по-силните си преговорни позиции и ако държавата се намесва незабавно и категорично като обективен социален арбитър за постигане на разумни компромиси в разпределителните отношения.

Засега тя не го прави

През изминалите 27 години у нас е натрупано огромно конфликтно напрежение в разпределението на доходите, ощетяващо жестоко интересите на труда И вече сме на границата на поносимостта. Това личи много ясно от графиката.
Чрез договаряне между социалните партньори през близките месеци трябва да се постигне споразумение за намиране на социален отдушник чрез постепенно изпускане на това напрежение. То може да стане с изпреварващо нарастване на заплатите пред растежа на производителността на труда през следващите 10-15 или повече години до възстановяване на нормалното съотношение между производителност и заплати, нарушено така безцеремонно през последните 27 години. Размерът и продължителността на изпреварването, както и всички технически подробности трябва да се установят чрез професионални анализи от независими експерти в рамките на тристранното партньорство. Реалните разполагаеми доходи в България може би трябва да нарастват в обозримото бъдеще с 10-15% средно годишно. Това следва да се установи чрез професионален анализ. Оперативно решение по този фундаментален проблем трябва да се вземе най-късно до края на 2017 г. Всяко по-нататъшно отлагане може да доведе до социални конфликти. Търпението на хората е на изчерпване.
При произвеждания сега у нас БВП на заето лице, който е още по-прецизен показател за обществената производителност на труда, от БВП на човек от населението, при спазване на европейските правила за разпределение, работните заплати би трябвало да се увеличат постепенно до 2,2-2,4 пъти над настоящите. Това означава възстановяване на нормалното положение. За още по-точно измерване на производителността на труда може да се използва и показателят Брутна добавена стойност (БДС) на заето лице.

Възражения?

Противниците на предлаганата промяна навярно ще възразят, че това ще развихри инфлацията. Първо, икономическата обстановка в Европа и у нас е такава, че то не е възможно в обозримото бъдеще. В Европа и у нас има дефлация в резултат и на провежданата от много години прекалено рестриктивна политика, която потиска потребителското търсене и то е силно ограничено. Второ, с предлаганото постепенно увеличение на доходите ще настъпи постепенно повишение на потребителското търсене на най-бедните, но в ограничени мащаби, което не може да предизвика дестабилизиращо превишение на търсенето над предлагането. Трето, може да има възражения, че това повишение на доходите ще предизвика повече търсене на вносни стоки, което ще увеличи вноса, без да стимулира вътрешното производство. Това не може да се очаква, защото потребителската кошница на най-бедните включва предимно произвеждани у нас насъщни и евтини хранителни стоки. В резултат на това ще има положителен ефект върху вътрешното производство на такива стоки. То ще създаде условия за постепенно увеличение на БВП, на заетостта, на доходите и на приходите в бюджета. Увеличените доходи ще бъдат предпоставка за по-нататъшно повишение на вътрешното търсене от тези бедни хора, със съответните положителни верижни ефекти върху растежа, заетостта и доходите.
Дано българските власти разберат, че трябва да се действа бързо и да се бърка дълбоко!