Цветя от Маяковски

Една от най-трогателните истории в живота на Владимир Маяковски се случва в... Париж. Във френската столица известният пролетарски поет се влюбва в Тaтяна Якoвлeва. 

Между тях не може да има нищо общо. Руска емигрантка, фина и изтънчена, израснала с творчеството на Пушкин и Тютчев, тя не е готова за насечените, грубите, разкъсаните стихове на модния съветски трубадур.

Татяна не възприема нито една от думите му - дори в реалния живот. Яростен, неистов, живеещ на бързи обороти, той я плаши с необузданата си страст. Тя не се впечатлява от кучешката му преданост, не я подкупва и славата му. Сърцето й остава безразлично. И Маяковски заминава сам за Москва.

От тази бързо пламнала и неосъществена любов му остава тайна тъга. А за читателите - стихотворението "Писмо към Татяна Яковлева" с думите: "Все пак аз някога ще те превзема - сама или накуп с Париж!"

За нея остават цветята. Или по-точно - Цветята. Целия си хонорар за изявите във френската столица Владимир Маяковски внася в банковата сметка на известна парижка фирма за цветя. С единствено условие: няколко пъти седмично да носят на Татяна Яковлева букет от най-прекрасните и най-необичайните представители на флората - хортензии, теменужки от Парма, черни лалета, орхидеи, чаени рози, астри, хризантеми...

Парижката фирма стриктно спазва инструкциите на екстравагантния клиент. И оттогава, независимо от времето и сезона навън, в продължение на дни, месеци, години, на вратата на Татяна Яковлева застават куриери с неземно красиви букети и единствената фраза: "От Маяковски."

Известието за смъртта му през 1930 г. я зашеметява като удар с неочаквана сила. Тя вече е свикнала, че той регулярно нахлува в живота й. Приела е, че е някъде там и й изпраща цветя. Те не се виждат, но фактът на съществуването на човека, който толкова я обича, неизменно се отразява на ставащото с нея: така Луната, в една или друга степен, влияе на всичко, което се случва на Земята, само защото постоянно обикаля около орбитата й.

Татяна Яковлева вече не разбира как ще живее занапред - без безумните му чувства, въплътени в букети. Но в указанието, оставено на фирмата за цветя от влюбения поет, няма нито дума за неговата смърт. И на следващия ден на прага й се появява куриер с красив букет и обичайните думи: "От Маяковски."

Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всеки е способен да го докаже в реалния живот. Владимир Маяковски успява.

Цветята ги носят и през 30-те, когато той напуска този свят, и през 40-те, когато поетът вече е забравен. В годините на Втората световна война, в окупирания от фашисти Париж, тя оцелява само защото продава на улицата тези разкошни букети. Ако всяко цвете е дума за обич, значи думите му са я спасявали от гладна смърт. После съюзническите войски освобождават Париж, а Татяна Яковлева заедно с всички плаче от щастие. След това руснаците превземат Берлин, а доставката на букети продължава. Куриерите порастват пред очите й, сменят се с нови, които вече знаят, че стават част от легенда. И като парола, която им осигурява пропуск към вечността, казват с усмивка: "От Маяковски."

Истина ли е това или красива измислица?

Веднъж, в края на 70-те, съветски инженер Аркадий Ривлин е командирован в Париж и се сеща за тази история. Татяна Яковлева още е жива и кани сънародника си на чаша чай. Те дълго си говорят - за какво ли не. И той няма как да не забележи, че в този уютен дом цветя има навсякъде. Преодолявайки първоначалното си неудобство, мъжът все пак се престрашава да я попита - дали има нещо вярно в легендата? Дамата се усмихва и... в този момент на вратата се звънва.

Инженерът никога в живота си не е виждал такова огромно море от необикновени цветя, почти напълно скриващи доставчика. Букет от златни японски хризантеми, приличащи на слънчеви лъчи. И зад това сияещо великолепие прозвучал гласът на куриера: "От Маяковски..."