Геополитика
Свръхпроизводството в Китай – мит, реалност или пропаганда?
Кое кара Западният свят толкова да се страхува?
/ брой: 85
В последно време много се говори за т. нар. „въздействие на свръхкапацитета на Китай върху световния пазар“. Дори, когато наскоро беше в Пекин, германският канцлер Олаф Шолц постави въпроса за „прекалено големия производствен капацитет“ на Китай и как „ние се нуждаем от справедлив и отворен пазар“.
Безспорно, когато влезем в повечето магазини, на 90% от стоките пише „Произведено в Китай“. Но също така е неоспорим факт, че тези продукти се оказват с много добро качество и в миналото остават евтините дрехи, играчки и какви ли още не предмети, които се чупеха или късаха още на втория ден.
Днес китайските стоки са гарант за качество, защото се правят не от нискоквалифицирана работна ръка, а от образовани хора и най-вече от такива, които искат да изчистят имиджа на държавата.
И, да, също е истина, че в Поднебесната империя могат да се изобретяват неща, които дори не бихме могли да си представим, че могат да съществуват. Но всичко това прави силно впечатление, грабва вниманието и е съвсем естествено да има търсене. А предлаганото е спиращо дъха. От продукти за домакинството, дрехи, обувки, аксесоари, до високи технологии, електрически колела и коли.
Икономистите биха казали: „След като има търсене, логично е да има предлагане.“ Тогава срещу какво негодува Западът? Дали, защото и цената е по-изгодна?
Най-големият страх на САЩ и ЕС е „свръхпроизводството“ на електромобили и соларни панели. Същевременно говорителят на китайското МВнР Лин Дзиен заявява, че китайският износ на електромобили, литиево-йонни батерии и фотоволтични продукти не просто снабдява глобалния пазар, но и смекчава натиска върху инфлацията и помага за борбата с климатичните промени.
Нали уж всички се притесняваме от глобалното затопляне, от природните катаклизми и бедствията, които стават всеки ден по света? В такъв случай – защо да не се продават китайски електромобили, след като те не замърсяват въздуха? Защото Западът не се интересува да спаси света. Това е поредното доказателство за двойната му игра и лицемерие. По тази причина и Германия се отказва вече от електромобилите и се връща към бензина...
Изведнъж темата за „екополитиките“ остава на заден план или само на думи, след като личните интереси биват засегнати.
Всеки, който е имал възможността да посети Китай след КОВИД-пандемията, вижда с очите си ползата от електрическите коли. Пекин е една от най-чистите столици, а смогът е в известна степен лош спомен от миналото.
Според направена наскоро анкета от Китайската медийна група, близо 90% от участниците оценяват високо приноса на страната за глобалното екологично развитие. Важно е да се отбележи, че допитването е направено сред хора от различни държави.
Всички говорят колко важна трябва да е зелената политика, но това си остава само на теория. На практика виждаме, че не е така.
Можем ли да твърдим, че този т. нар. „свръхкапацитет“ всъщност „наводнява“ пазара? А дали целта не е всъщност да бъдат предприети антикитайски политики? Има голяма вероятност по този начин западните индустрии вместо да бъдат предпазени, всъщност да им се навреди. Защото тук не става въпрос за съревнование, а взаимно да си помагат световните лидери.
Проблемът е, че Вашингтон иска Пекин да играе по неговите правила. А това не става. Дори още по време на управлението на президента Доналд Тръмп са наложени много високи такси на продуктите, които се внасят от Китай. Това продължава и при настоящия държавен глава Джо Байдън.
Параноята на американците се засилва от факта, че от една страна, централноамериканските държави са в добри отношения с Пекин, а от друга – има споразумение между САЩ и Централна Америка за свободна търговия. Това означава ли, че китайските стоки ще влизат, и то безплатно, в Щатите?
Слушайки американската реторика, европейските им съюзници няма как послушно да не започнат да им пригласят. А от това – губим всички, най-вече околната среда.
Последният пример за европейското "пригласяне" е изказването на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от преди няколко дни. Според нея Европейският съюз не може да "преглътне" огромното свръхпроизводство на Китай, който залива пазарите с промишлените си стоки. Тя дори дръзна да призове президента Си Дзинпин да вземе мерки по отношение на свръхпроизводството. "Ако Китай играе играта справедливо, това би било добре за всички нас", категорична е тя.
Същевременно френският финансов министър Брюно льо Мер изтъкна, че е правилно и законно и Франция, и Китай да подкрепят местната промишленост, но това трябва да се прави справедливо и реципрочно. По думите му визитата на президента Си в Париж е добра възможност да се изградят балансирани търговски отношения. "В момента сме далеч от какъвто и да е баланс", изтъкна Льо Мер.
Тук можем да кажем само едно - егоистичното мислене е лош съветник. Дали „свръхкапацитетът“ на китайците, от който толкова се страхуват западняците, не говори за „свръхлипса на капацитет“ при самите тях?