Столичната община пилее милиони за чист въздух без ефект

Ден след като излезе решението на Европейския съд (от 5 април т.г.),  което осъжда България за неизпълнение на задълженията за качеството на атмосферния въздух, Столичната община обяви, че актуализираната програма за подобряването му ще бъде гласувана до края на април. В дневния ред на сесията на Столичния общински съвет (СОС) на 27 април нямаше точка за мръсния въздух. Което значи, че ще си я караме, както си знае ГЕРБ, понеже тази политическа сила управлява столицата от 2005 г. насам, т.е. със завишени, често в пъти количества на фини прахови частици (ФПЧ) в атмосферата над София и с милиони, харчени за чистотата й, но без особен ефект. А милионите хич не са за пренебрегване, защото предимно са от бюджета на столицата и от собствените й приходи, т.е.

от джоба на всеки български данъкоплатец

Одитен доклад на Сметната палата за "Ефективност на общинските мерки за намаляване замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5) в град София" за периода от 01.01.2010 до 31.12.2015 г., публикуван тия дни, сочи, че столичната администрация е похарчила цели 612 935 491 лв. за четири години (2011-2014 г.) уж за да ни отърве от праха. Какъв е ефектът от тези близо 292 лв. на минута, с които е олеквал джобът ни? Незадоволителен. Понеже само през 2015 г. едва в два от пунктовете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух е постигната средногодишната норма на концентрация на ФПЧ.

През 2012 г. в доклад на Европейската агенция за околна среда България е посочена като първенец по замърсен въздух в Европа по отношение на фините прахови частици. 90% от населението ни е изложено на въздействието на наднормените нива при средно 38% за Европа, което се отразява пряко върху здравето и косвено върху икономиката на страната. Поради това през септември 2015 г. в Европейския съд срещу България е заведено дело за систематично и постоянно неспазване на пределно допустимите норми за замърсяване на въздуха в годините между 2007 и 2014 и непредприемането на адекватни мерки то да бъде преодоляно. Осъждането ни вече е факт. Добрата новина засега е, че нямаме наложена финансова санкция, която би стигнала до стотици хиляди евро на ден. Но това е и единствената добра новина.
Лошата за съжаление не е една. Първо. Програмата с актуализираните мерки за справяне с проблема в столицата не стигна до сесията на СОС въпреки клетвите и обещанията на зам.-кмета по екологията и общинарите в първите дни след публикуването на решението на Европейския съд. Второ. Одитният доклад на Сметната палата за способността на общинските чиновници да се справят с проблема не е никак обнадеждаващ (виж основните констатации от доклада в карето). В него пише, че е "идентифициран риск за ефективното и своевременно реализиране на политика по отношение на околната среда в Столичната община, в това число и за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици до нормативно определената средногодишна норма за опазване на човешкото здраве".
Още преди страната ни да стане член на ЕС,  през 2003 г. територията на Столична община (СО) е определена като Район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, в който се превишават нивата на ФПЧ и азотен диоксид. В тази връзка общината е разработила и изпълнява Програма за управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ) на град София - 2005 г., допълнена 2007 г. и актуализирана с "Програма за намаляване нивата на емисиите и за достигане на установените норми за ФПЧ10 и NO2 и управление на КАВ за периода 2011-2014 г.", одобрени от Столичния общински съвет (СОС).

В плана за действие към програмата

от 2011-2014 г. са включени общо 52 мерки, свързани с намаляване емисиите на ФПЧ 10. Мерките са групирани по сектори и източници на замърсяване и се отнасят до битовото отопление, транспорта, общински и търговски обекти, неорганизирани емисии. Някои от тях будят недоумение по начина, по който са формулирани, като например мярката "знание за устойчив транспорт и намаляване на емисиите в началното образование" - каквото и да означава записаното. Други откровено не са спазвани като тази за "недопускане на използване на пясъчно солни смеси за зимно почистване и поддържане в границите на урбанизираната територия и използване на екологосъобразни химични продукти при зимно почистване и поддържане на уличната мрежа", понеже дори и тази зима работници в ранни зори необезпокоявано разхвърляха пясък с лопати от платформата на камионче по булевардите, събиращи се на Петте кьошета в столицата. Мярката "оптимизиране на транспортната дейност на обществения транспорт чрез намаление на броя автобуси по линията на софийското метро" според доклада на одиторите не е изпълнена. За периода на действие на програмата 2011-2014 г. няма закрити автобусни спирки, с което не е намален броят на автобусите по линията на софийското метро. След пускане в експлоатация на софийското метро през 2012 г. е спряно трамвайното движение в жк "Надежда" и са закрити 5 трамвайни спирки. Закриването на трамвайните спирки няма отношение за мярката "Оптимизиране на транспортната дейност на обществения транспорт чрез намаление на броя автобуси по линията на софийското метро".
От доклада на Сметната палата става ясно, че за четирите години от 2011 до 2014 за метене на 1 315 221 дка площи Столичната община е платила 11 398 516 лв., а за миене на 223 112 дка - 12 011 513 лв. По софийските улици са разпръснати 113 112 т смеси натриев хлорид и смеси с калциев хлорид в зависимост от температурата. В отчетите пише и че в урбанизираната територия не се използват пясък и пясъко-солни смеси, но ние сме виждали, че не е така. Колко пари са дадени за смесите, Сметната палата не е могла да установи. Затова пък колко е платено за създаване на нови тревни площи за сметка на площи - потенциални източници на прах, е ясно - 23 млн., от които 11,4 за обновяване на парковото пространство пред НДК.
София е един от най-замърсените с ФПЧ градове в страната и очевидно ще остане такъв. Основание за подобен нелицеприятен извод дава докладът на държавния одитор и поведението на столичната администрация и СОС, които не разгледаха актуализираните мерки за ограничаване на наднормените нива на ФПЧ в края на април, както обещаха. Това, което ни очаква, е хем да дишаме мръсен въздух, хем да хвърляме милиони във въздуха. Докога?


Констатации на Сметната палата

1. Столичната община няма приета стратегическа програма за опазване на околната среда. Разработен е проект на Програма за опазване на околната среда на Столична община с период на действие 2010-2020 г., който не е приет от Столичния общински съвет. Нормативното изискване за приемане на програма за околна среда на Столичната община не е изпълнено.
2. За изпълнението на "Програмата за намаляване нивата на емисиите и за достигане на установените норми за ФПЧ10 и NO2 и управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ) за периода 2011-2014 г." отговаря кметът на Столичната община. Персонални отговорности по изпълнение на мерките за дейностите от Плана за действие към нея не са определени.
3. Предвид комплексността и обхвата на мерките кметът на Столичната община  със заповед създава Програмен съвет, но не са определени отговорности и ред за извършване на наблюдение и контрол върху изпълнението на Програмата и на кого и кога Програмният съвет трябва да докладва. От Програмния съвет не е осъществяван периодичен контрол при изпълнението на Програмата.
4. Със заповед на кмета на Столичната община не са определени персонални отговорности и ред за координация и комуникация във връзка с изпълнението на заложените мерки. Механизмът за осъществяване на мониторинг и контрол върху изпълнението на мерките за намаляване на емисиите от ФПЧ10 не работи правилно и ефективно.
5. За одитирания период от Столичната община до Регионалната инспекция по околна среда и водите са изпращани отчети за целите на Европейската комисия, в които е докладвано изпълнението на мерките за ФПЧ10 по Програмата, но не е осигурено отчитане и докладване пред ресорния заместник-кмет на Столичната община.
6. За изразходваните средства по Програмата* няма обобщена информация и не се извършва счетоводно проследяване на изпълнението на дейностите по мерките.
7. Отчитането на изпълнението на Програмата е въз основа на изготвен анализ и оценка на изпълнението й,  направени през 2015 г. Изпълнени са дейности по 38 мерки, съответстващи на заложените индикатори в Програмата, което представлява 73% от всичките 52 заложени мерки за ФПЧ10. За 14 от заложените 52 мерки за ФПЧ10, или за 27% от мерките, няма конкретни данни по посочените индикатори за изпълнението им, поради което не е възможно да се оцени каква е степента на изпълнението им.
8. За реализацията на Програмата са изразходвани средства в размер на общо 612 935 491 лв. за изпълнението на 22 мерки от общо 52.
9. През 2015 г. е постигната средногодишната норма за концентрация на ФПЧ10 само в 2 от пунктовете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. В останалите пунктове на територията на Столичната община се отчита намаление, което не е достатъчно за постигане на средногодишната норма за ФПЧ10.
10. Резултатите от одита показват, че не са създадени достатъчни условия за ефективно изпълнение и отчитане на общинските мерки.

*Навсякъде под "Програма" да се разбира "Програма за намаляване нивата на емисиите и за достигане на установените норми за ФПЧ10 и NO2 и управление на КАВ за периода 2011-2014 г.".