Ограничават "френската безработица"

Парламентарната Комисия по труда и социалната политика прие на второ четене проект за промени в Кодекса за социално осигуряване, свързан с реда за определяне на обезщетения за безработица на осигуряващите се и в България, и в страна членка на ЕС. Целта е да се ограничи порочната практика български граждани, които се осигуряват и у нас, и в чужбина, да получават високи обезщетения за безработица у нас, при условие, че са работили в чужбина за кратко. Предвижда се при формиране на паричното обезщетение за безработица за хората, които работят за кратко в държава членка на ЕС, да се вземат предвид всички доходи за 24 месеца назад, включително и тези от България, а не само доходите от последната работа в чужбина и обезщетението да се изчисли пропорционално. Според вносителите на проекта от ГЕРБ-СДС, хората с изплатени обезщетения при краткосрочна работа в държава от ЕС са 57 хил., като те са получили общо 136 292 630 лв., което е 26% от общо изплатените обезщетения.
От Българската стопанска камара обявиха, че през 2023 г. около половината от тези хора са регистрирани в областите на страната – Благоевград (33%), Кърджали и Пазарджик (над 5%), Търговище (под 8%). "Около 40% от хората, които са с право на обезщетение за безработица по регламента, се възползват от правото на краткотрайна заетост и получаване на обезщетение за безработица в максимални размери", каза подуправителят на НОИ Весела Караиванова.
Сега действащите правила допускат срещу работа от няколко дни в страна членка на ЕС и минимален осигурителен принос да се ползват права, съразмерни на безработните, които са се осигурявали 24 месеца върху максимален осигурителен доход. Така високите обезщетения стават причина хората да предпочитат да останат на борсата, вместо да работят на трудов договор.
Оказа се, че "френската безработица" е засегнала и французите - по същата схема мнозина французи работели за няколко дни в Люксембург и връщайки се в родината, вземали високи обезщетения за безработица.