Ще видим ли фундаментална реформа на ЕС?
Планът на "Тройката" за Европа не казва кой ще плати сметката
/ брой: 256
Всеки следващ ден от последните седмици ни залива не с потоци, а с реки от информация за икономическата и финансова криза. Непрекъснато се дават срокове за решаването й с болното евро и се търсят начини за излизане от ужасната ситуация на безпомощност. Координираните действия на трите центъра на политическа и финансова власт: Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд
станаха известни в света
с руската дума "тройка"
Според плана на Тройката за спасяване на Европа и еврото, 1 трилион евро трябва да бъдат налети в закъсалите страни и банки. Точно след срещата на европейските лидери в Брюксел, когато те решиха този трилион евро да се събере в специалния фонд European Financial Stability Facility (EFSF), валутните и фондови пазари се разтресоха. Шокът дойде от внезапното изявление на гръцкия премиер Папандреу, че в Гърция ще има референдум за суровите мерки, които предлагат Саркози и Меркел на Гърция в замяна на спасително финансиране. Европейските лидери "полудяха", защото смятаха, че след поне 20 срещи тази година във връзка с разрастването на кризата са взели някакво конкретно решение. В момента, когато се съгласиха с план да подпомогнат финансово Гърция, Папандреу им сервира референдума. Впоследствие обаче гръцкият премиер се отказа от него, когато ЕС лидерите го притиснаха. Те му отговориха ултимативно - ако се проведе референдум, Гърция
ще трябва да излезе от еврозоната
и да се върне към драхмата.
Въпросът за евентуален референдум бил не дали страната ще приеме строгите мерки, а дали иска да остане в Еврозоната. Папандреу оцеля след вота на доверие в гръцкия парламент, но се съгласи да се откаже от премиерския пост в бъдещата коалиция.
На срещата в Брюксел 17-те страни от еврозоната се стремиха да се спасяват без участието на останалите членки на Евросъюза. Евролидерите се изпокараха, като си подхвърляха сарказми. Камерън не бе поканен на тази вечеря на 17-те и това недоверие към британския министър- председател бе коментирано от политическите анализатори. Саркози саркастично отбелязал, че ако британският премиер е против еврото, няма какво да търси там. Европейските лидери са ядосани на Дейвид Камерън, че Великобритания е извън еврозоната и не иска да финансира специалния фонд, а само евентуално да увеличи вноската си в МВФ. Саркози вбеси британските политици, като заяви, че Англия поради островния си характер не разбира проблемите на Европа. И това обиди англичаните, които помнят, че Британската империя е владяла света и все още, макар и в друг мащаб и съотношение на силите, е на световната сцена. Анализаторите обясниха, че се ражда двуетажна Европа - страните в Еврозоната и държавите извън нея, сред които е и България. Двата "етажа" имат различни интереси. Във всяка държава обаче приоритет е и "националният интерес", който всяка управляваща партия вижда по различен начин. Опасението, че ЕС все повече заприличва на Европейски Съединени Щати, не се реализира, тъй като въпреки централизацията в Брюксел, всяка държава все още има суверенитет, макар че той е значително орязан.
След потъващата Гърция, и Италия привлече вниманието. Този път европейските политици наистина изпаднаха в ужас, защото докато икономиката на Гърция е само 2% от Еврозоната, то италианската е много по-голяма и те се страхуват, че всички ще бъдат повлечени. Шестима бивши съюзници на Силвио Берлускони му написаха отворено писмо, с което го притиснаха правителството да приеме необходимите икономически реформи, а Берлускони да си подаде оставката. Той обеща, че ще я подаде в началото на декември и ще бъдат проведени избори през декември или януари. Италианците бяха възмутени от начина, по който ЕС се намесва в тяхната вътрешна политика. По същия начин и гърците са отчаяни, че отвън се решава съдбата им. Тандемът Меркел-Саркози, известен като Меркози, както и Обама и Кристин Лагард, управляващ директор на МВФ, инструктираха Берлускони да приема в Италия емисарите на фонда на всяко тримесечие. Тези международни инспектори трябва да проверяват
как италианците изпълняват
рестриктивните мерки,
включително промените на пазара на труда, пенсионната реформа и продажбата на държавни активи. Звучи ви познато, нали? България познава много добре този тип отношения с МВФ, при който емисари на фонда идваха честичко през 90-те години да проверяват как стоят параметрите на макрорамката. Обществеността виждаше, че всъщност няма значение кое е правителството, те бяха хората, които "наблюдаваха" финансите и икономиката. Отпускаха траншове по стенд-бай споразуменията само когато бяха сигурни, че кабинетът не се кани да вдига заплатите и пенсиите и спазва финансова дисциплина.
Дни след срещата в Брюксел се проведе и среща на Г-20 в Кан. Този път всички световни лидери се събраха и умуваха, като отново не стигнаха до особени резултати. Комюникето за срещата бе обтекаемо, без конкретика, с общи приказки за засилване на ролята на Международния валутен фонд. Остана големият въпрос - кой ще финансира плана за спасяване на еврозоната? Кой ще плати сметката? Надеждата на Саркози беше основно в Китай. Големите икономики като Китай и Бразилия обаче отказаха пряко финансиране, предложиха само да увеличат внасяните средства в Международния валутен фонд.
По време на срещата в Кан лидерите поглеждаха смартфоните си да видят какво става на площад "Синтагма" в Атина. От срещата, за която бяха изхарчени отново доста средства, спечели единствено местната икономика на Кан. Заключението на Г-20 бе, че е необходимо да се дадат повече правомощия и пари за МВФ, който да ги разпределя като заеми на нуждаещи се страни.
Новата вълна на кризата в Еврозоната засили идеите на евроскептиците. В Англия октомври мина под знака на "кръстоносен поход" срещу ЕС. Дългоочакваното гласуване в британския парламент на 24 октомври, дали да има референдум за излизане от ЕС, премина, като предизвика взрив от коментари. 81 депутати от консерваторите гласуваха да има референдум, от общо 111 депутати, гласували "за". Против обаче бяха 483, така че мнозинството победи. Аргументите на Камерън бяха, че в този момент не му е времето на референдума. Сега
трябва да помагаме на ЕС,
а не да гласуваме за излизане,
бе мнението на правителството. Ние сме за Европейски съюз, но за реформиран ЕС, който не ни се качва на главата, обосноваваха се лидерите на управляващата коалиция. Според някои политически наблюдатели консервативната партия се разцепи, други обаче твърдяха, че гласувалите за референдум просто изразяват свободно мнение, без да се вслушват в инструкциите на партийната централа.
Според Камерън европейският въпрос винаги е бил труден за неговата партия. Гласуването на 81 депутати беше най-големият бунт на консерватори срещу Европа. Те пренебрегнаха инструкциите на партийния лидер, което според опозиционния лидер Ед Милибанд било унизително за Камерън. Това бяха почти половината от консерваторите депутати. Те защитиха идеята да има референдум върху британското членство в ЕС. Двама души от гласувалите "за" загубиха позициите си на министерски съветници, защото не са гласували "правилно" - Адам Холуей и Стюарт Джаксън.
Предишното голямо "въстание" на торите бе през 1993, когато 41 техни депутати бяха срещу Джон Мейджър по повод на договора от Маастрихт. Премиерът Камерън сега иска да модернизира отношенията с ЕС и държи Обединеното кралство да си върне обратно правомощията от ЕС, загубени при членството. Кои по-точно и как ще стане това? Резултатът от вота, въпреки бунта, бе шамар за евроскептиците. Лидерът на либералдемократите Ник Клег заяви, че Британия трябва да е водеща в ЕС, а не да я напуска. Камерън пледираше за фундаментална реформа на Евросъюза, точно когато лидерите й в Брюксел обсъждаха плана за спасяване на еврото. Саркози вече бе крайно сърдит на Обединеното кралство. Заглавия на статии в пресата коментираха, че на френския лидер
му се гади от британските критики
срещу еврото
Според външния министър на Великобритания Уилям Хейг европейската обща валута е "паметник на лудостта". Аргументът на проевропейски настроените политици бе, че 40% от търговията на Британия е с Еврозоната, а над 50% с целия Евросъюз. Тази взаимна обвързаност заради сложните икономически и финансови връзки прави почти невъзможно решението за евентуално излизане от Европа. Британците казват, че от времето на Общия пазар до днес ЕС се е променил много в полза на политическа централизация, която никак не им се нрави. Камерън вижда бъдещата роля на Великобритания в ЕС като повече британски контрол над безработицата и социалните въпроси в Европа.
Мнозина политически умове вече говорят за необходимост от пренаписване на европейските договори. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой твърди, че е нужна лимитирана промяна на договора с цел да се засили конвергенцията и икономическата дисциплина. Фискалната интеграция на ЕС не се харесва на много от страните членки. Вероятно в близко бъдеще ще наблюдаваме все повече дискусии по темата за промени в структурата на ЕС. В Брюксел вече обсъждат свободно как юридически може да излезе страна членка от съюза.