Няколко думи
Политически страх
/ брой: 42
Няколко дена след като агенция "Галъп" обяви, че Бойко Борисов е паднал до шесто-седмо място на одобрение сред първенците в държавата, на Трети март той беше политически смален. Пигмеизиран в очите на народа. Лъсна, че властта му няма морална опора, няма нравствен ориентир, щом в гърча си посяга на светли дати. Тази власт може да оцелее, само като се крепи на култивиран и насаждан страх от репресии. Дали ще е страх от уволнение, от разследване, от арести, от привикване, от навикване или страх от мутри, или страх от мисирки, все тая. Нищо друго не държи вече царството му.
Държавната власт се опита да осуети вчерашните чествания на връх Шипка. Обяснението, че е с грижа за хората, е нелепо. Това е политическо решение, с политически подтекст. То е взето от политик, не от лекари. От човек, който се страхува за политическото си бъдеще, страхува се от политическия си опонент, от речите му, страхува се от онези, които въпреки студа, вятъра и мъглата се изкачиха до символа на българската Свобода, чиито идеали са могъщ контрапункт на собственото му управление. Това бе безкрайно глупаво решение, което само ще укрепи позициите на президента Румен Радев, заради когото бе взето то, и ще отслаби тези на Бойко Борисов.
И той го знае.