Срещи
Петро Душков: От нас зависи какъв ще е животът ни
Най-мъчно ми е, че нашите близки и приятели от детството си заминават, сподели неуморният родолюбец, който живее в САЩ, но продължава да милее за всичко българско
/ брой: 44
ПЕТРОСЛАВ ДУШКОВ е роден в Разград, а от 2000 г. живее в Ориндж Каунти, Калифорния, в близост до Лос Анджелис. Създава и от няколко години съорганизира "Балкански фестивал - Европейски корени" в Сан Диего, където се стичат стотици българи, музикални групи, певци, танцьори, художници и занаятчии, с предвидени работилници по занаяти за децата. Основава собствена продуцентска къща "ХитърПетър" (HitterPetter Productions) за осъществяването на културни проекти, музикални събития, концерти и независими филми с български творци, сред които е и късометражният "Проsлушване", спечелил овациите на публиката по международни фестивали, включително и на "София филм фест", и отличен през 2018 г. на престижен кинофорум за независимо кино в Австралия.
"Ако един не си е свършил работата, магията се разваля"
"Да направиш филм е равносилно на това да построиш едно село"
- В САЩ сте вече 20 години. Живот или life е пребиваването ви в страната на неограничените възможности, Петро?
- Готин въпрос! Живот като на кино, холивудски филм. Обаче от теб си зависи дали ще е комедия, драма, трилър или филм на ужасите и ще има ли хепи енд. :)-
- Какво ви помага да преодолявате тежестта на емигрантството?
- Най-вече приятелите, 90% от тях са българи. Много често се събираме, общо взето всеки уикенд, а през седмицата се чуваме и "виждаме" по социалните медии. Все супер хора! Имам си и гайда, всъщност няколко, и като ме стегне, току я надуя.
- Кое е най-трудното, когато си далеч от родината? Колко често мислите за България?
- Най-мъчно ми е, че нашите си хора - бащи, майки, сестри, братя, роднини, приятели от детството, си остаряват и си заминават и ние не сме с тях, за да споделяме краткия си, във вселенски план, престой на планетата.
- Създавате собствена компания "ХитърПетър". Как обяснявате на американците какво означава името на вашата продуцентска къща?
- Има игра на думи в начина, по който се изписва на английски, за да се произнесе като ХитърПетър: "Хем шамаросваме, хем галим" (hit - удрям, pet - милвам, галя, оттам HitterPetter), в смисъл "ще ви провокираме, но и ще ви стоплим". Идеята беше да е конвертируемо името, но и да пресъздава характера на дейността на компанията, а и на целия екип, с който я развиваме - група талантливи и свободолюбиви творци, за чиято креативност няма ограничения, но и които не се взимаме много насериозно, а правим всичко на шега.
- С кои ваши продукции или събития се гордеете най-много?
- Най-големите ни постижения: освен Балканския ни фестивал (за който може да прочетете любопитни подробности малко по-долу) и кулминацията в едно от изданията му, на което се събраха три от най-големите гайди на България - Васил Бебелеков, Петър Янев и Иван Варимезов, заедно с космическите гласове на Валя Балканска, Мария Бебелекова и Цветанка Варимезова, са още концертите на Теодосий Спасов и късометражният ни филм "Проsлушване". Изписва се с печатна грешка, на английски също - "Auдition", с идеята за "изгубени в превода" между български и английски език, подчертаващ двупосочния културен шок, което до голяма степен е темата на филма: перипетиите на една българска актриса в Холивуд, на която й се налага неволно да въвлече 9-годишния си син в забавна случка с неочакван край и с гарнитура салата от думи. Друго важно за нас постижение е създаването на Кукер арт колата ни.
- Споменатият от вас филм "Проsлушване", зад който заставате като продуцент, предизвиква голям интерес, печели и награди. Какво означава този факт за вас? Важни ли са отличията?
- Наградите са все пак някакво признание - някъде по света, някакво жури, съставено от професионалисти, посветили се на това велико изкуство, е разгадало съобщението, което носи филмът, и оценило качеството на продукцията. На публиката обикновено не й трябва да знае детайлите - тя гледа има ли магия крайният продукт, може ли да се потопи в него, да поеме на пътешествие заедно с героите или се опитват да я баламосват.
За нас беше важно да получим признание и по друга причина - филмът е създаден с помощта на много приятели и членове на български общества из континента, включително и Българското генерално консулство в Лос Анджелис и най-вече г-н Веселин Вълчев, Генералният ни консул тук от 2015 до 2020 г., който е невероятно енергичен, ерудиран и сърцат човек и направи страшно много да се чуе за България в САЩ, а и за това да е толкова сплотено нашето южнокалифорнийско общество.
Помощта не беше само финансова, чрез дарения в различен размер на редицата онлайн кампании, които организирахме. Но и се включиха много хора като доброволци, даже и като статисти по време на снимките.
- Какво ви костваше всичко това?
- Да направиш филм е равносилно на това да построиш едно село със сградите му, улиците, инфраструктурата... и да го населиш с обитатели от всякакъв тип - шофьори, общи работници, готвачи, асистенти, сръчни майстори, художници, композитори, музиканти, а не само кинаджии и актьори, които, разбира се, са в сърцето на проекта. Ако един не си е свършил работата, магията се разваля. Някой некадърен актьор-връзкар е достатъчен, за да се развали целият продукт и усилията на всички, както и инвестираните средства да отидат на вятъра. Работата на продуцентите е да намерят верния екип и каст за претворяване на историята на екрана, начело с режисьора; да осигурят финансирането и деловодството; да следят да не се надхвърля бюджетът; да създадат добра работна среда за всички, но най-вече за творците, които да имат свободата да творят, за да стане добър филмът и да е верен той на идеята на сценариста. И после да намерят подходящия пазар за продукцията.
"Проsлушване" е късометражна лента с времетраене 17 минути. Тоест, това е само едно общежитие от цялото село. И пак ни отне близо година да го завършим. Това, че филмът е оценен, беше и нашата благодарност за цялото общество, което ни подкрепи - имената на всички намериха място в кредитите (надписите в края на филма). И добре, че беше дълъг списъкът, та имаше възможност да се чуе цялото парче, което Милен Киров беше композирал специално за филма. :)- А и тези имена си попътуваха из света...
Свързахме се и със страхотни български общности в различни страни, които се вълнуваха, че в международен филмов фестивал в техния град има българска продукция, снимана в Холивуд. От Сидни ни се обадиха по месинджъра, че е отишла цяла дружина българи и са завели и Панайот Панайотов, нашия певец, който е гостувал по това време там.
А в строго бизнес аспект - отличие на предишния ти филм означава, че за следващия се увеличават шансовете да се привлекат инвеститори.
- Защо решихте да се включите в инициативата на вицепрезидента Илияна Йотова "Будната България"? Кои са вашите лични будители?
- Чудесна инициатива на една достойна дама, която с действията си е демонстрирала неведнъж, че се вълнува от съдбата на българите зад граница! Срещнахме се с нея и екипа й от ерудирани и енергични дами преди две години, когато беше на официално посещение на Западния бряг на САЩ - една визита, по чието осъществяване си сътрудничихме с Генералното ни консулство тук и пак с Елка Русков от Сиатъл.
А "Будната България" ни свърза виртуално с много други подобни групи по света и в родината. Исках също да използвам високата трибуна да дам гласност на всички тия таланти, с които сме обградени тук и сме извървели този дълъг и богат на радостни емоции път.
Това са моите будители - хората, които изброявам, всички, включени в краткия клип за "Будната България".
И, разбира се - майка ми, баща ми и сестра ми в България, които застават винаги най-безрезервно зад всяко мое начинание.
Баща ми даже се включи под пълна пара в "Балкански фест - Европейски корени" през 2017 г. Беше дошъл в САЩ по покана на Бойка Попова, директорката на "Ботев" академията във Вашингтон, да организира празниците за честване на годишнина от рождението на Левски. След като му свърши ангажиментът, го докарахме при нас да прекара време с внуците, а и да го впрегна във фестивала, че винаги имаме нужда от енергични доброволци и творци. И той се развихри с децата на феста - левски скокове, бягане с чували, теглене на въже, мачове... И оглави кръжока по пирографство, на който учеше децата да украсяват дървени лъжици, поставки за чаши, да татуират фигури по дървени плаки и т.н.
Запозна се с всичките ми приятели на хорото и стана част от ХитърПетър кукер-дружината. Въобще, изразът "голямото ми семейство в Америка" получи доза реална валидност. :)-
- Откога сте запален по гайдата? Кое е най-необичайното място, където сте свирили на този инструмент?
- На гайда просвирих, като бях на 20-ина години, студент по компютри в Габровския университет. Тогава пеех в една алтернативна рок група там и ми хрумна да вкарам гайда - още нямаше такъв стил. То май и сега няма... Та реших сам да се уча и си купих гайда от АЕК "Етъра". Е, не стана отведнъж. Още се уча, хаха.
В казармата най-много напреднах, че имах доста свободно време. Бях секретчик и служех във Варненския щаб. Бях като на работа. Свършвах в 5 следобед. С гайдата, един уокмен и касетка на прословутия български гайдар Петър Костадинов си хващах автобуса за "Златни пясъци", слизах на свлачищата на "Журналист", залоствах се в разрушената вила "Гяуров" (да, по ирония, това е вилата на нашия прославен оперен певец Николай Гяуров, която пострадва от нестабилните склонове около хотел "Журналист" и се свлича почти цялата двайсетина метра - от шосето, та на плажа), впервах поглед в "Ой ти, Черно море!", надувах меха и дай! Току привличах по някой любопитен нудист... Хаха!
Но това не е най-необичайното място, на което съм свирил. Може би такова място е водопадът Йосемити, който със своите 740 метра е един от най-високите в света и най-високият в Северна Америка. "Свирил" - малко силно казано, защото, докато го изкача, бях каталясал и позамръзнал. Надух гайдата, изсвирих някаква мелодия и ми замръзнаха и све пръсти, и джуки... Та, малко отбих номера. :)-
- Наблюдавахте ли протестите, които в продължение на няколко месеца заливаха страната ни? Дали властта в Америка би се осмелила да игнорира народното недоволство толкова време?
- Наблюдавах и подкрепях напълно. Властта навсякъде си прилича принципно... Виж, народът е различен. Не бяха достатъчно масови тези протести. Провинцията блееше. За жалост, моите наблюдения са, че нашего брата съвсем вече му изпуска края, по отношение на политическа грамотност, информираност и дори елементарна функционална грамотност.
Сократ спори в "Държавата" на Платон, че демокрацията е възможна единствено, ако хората са образовани, и че гласуването е умение, което трябва да се възпитава, а не въпрос на интуиция. Че да дадеш правото на глас на неуки хора е равносилно на това да дадеш руля на кораб в ръцете на човек, който няма понятие от корабоплаване и навигация, и да очакваш той да не корабокрушира по време на буря. Не съм сигурен дали ми се говори за политика. Все пак, в тези предизборни времена, давам интервю за ДУМА единствено защото то е с фокус арт, култура и традиции - те цвят нямат...
- Как ви понася пандемията от КОВИД-19?
- КОВИД... мдаа. Ами, най-големият плюс за мен от тоя мизерен бацил е, че съм сам самичък в офиса, всички други си бачкат от вкъщи. И най-накрая след първоначалния емигрантски стрес, попораснали деца и натрупан житейски опит, мога да си свиря на цигулката. И мислим сега с кукер-дружината и китариста от тая рок група навремето в Габрово, Ники Златев, когото вятърът довя наоколо преди около година, да стягаме репертоар за международни електронни фестивали, базиран на български фолк с рок жица, електронна цигулка, гайди бийтове и ефекти... Абе, ръгай чушки в боба! :)
- Правите ли сравнение между реакциите на хората и властите на коронавируса в САЩ и в България?
- Епидемията ни хвана всички масово неподготвени, така е. Ама някои индивиди, дори и на високи позиции и с дълъг списък професионални успехи, включително и медици, направо си оглупяха от раз и мигат неадекватно пред медиите или бръщолевят пълни простотии. Може би пък никога не са притежавали качествата, за които са избрани на тия позиции. А тази ситуация на крайности просто ги оголи и... лъсна кралят без дрехи. А и разликата между България и САЩ май не е толкова съществена в това отношение. Поне по времето на Тръмп. Сега с Байдън се надяваме нещата да са по-малко хаотични и по-канализирани... И САЩ да дръпне пред България, хаха. А през април с новото Народно събрание и новия кабинет пак да ги настигнем хамериканците. :)-
- Откъде се информирате за случващото се в страната ни?
- Единствено от социалните медии и електронни информационни издания. Там информацията е филтрирана от умове и авторитети сред моите приятели, на които се доверявам. А и следвам страниците и публикациите на световни мислители, анализатори, философи и журналисти. И мога да прочета едновременно и противоположните мнения, и да си направя анализ кои са валидни и оригинални, и кои са просто реакционни. Даже водя борба да откажа моите родители да гледат новинарските рубрики на българските телевизии и да четат безразборно български вестници, а и те да преминат изцяло на социални медии и абонаменти за електронни издания... Хаха. Нищо лично. :)-
- Какво до такава степен ви харесва в САЩ, че бихте искали да го има и в България? И обратното - кое от родината си е добре да пренесете в Щатите и да запалите американците?
- Ред и закон. Или по-скоро, ясно разделение на трите власти - съдебна, изпълнителна и законодателна, с работещи механизми за балансиране и постоянна проверка. Тоест, в Америка има губернатори на щати, които излежават присъди за корупция. В България дори и средно дребните мошеници успяват да се измъкнат от закона.
А в обратна посока - бих пренесъл медния казан за варене на ракия наесен. :)- Шегичка. Аз вече го пренасям това, за което искам да запаля американците - страхотните ни български музиканти, потомци на Орфей и базирали творчеството си на неравноделните ни ритми.
И се надявам на Илон Мъск, заедно с Бил Гейтс и Ричард Брансън най-сетне да го измислят тоя чип за телепортация, че да си ходим на гости и да си свирим сутрин, вечер... и в обедната почивка.
За Балканския фестивал - подробно и от сърце, с благодарност и признателност към всички замесени
- Какво ви провокира да организирате "Балканския фестивал - Европейски корени" в Сан Диего? Как реагират американците на това събитие? Разкажете и за Кукер фест Калифорния. Какво ви дава сили да заставате зад подобни прояви?
- През 2012 г. присъствахме с приятели на уникално събитие на същото вълшебно място, на което организираме фестивала - имението на един приятел италианец, Базилио, чиято спътница в живота е българка, Мария Брешкова, също много близка дружка. Та, в имението си, което е един каньон в сърцето на Сан Диего, но е доста добре скрито от любопитни погледи, Базилио организира от близо две десетилетия фламенко фестивал, където световни звезди на този предимно испански фолклорен стил на танц и пеене идват всяка есен да си слеят душите, да обменят опит и да демонстрират таланта си на американска територия. Броят на изпълнителите е почти равен на този на публиката и е голям празник, но в много непринудена атмосфера - все едно всички сме рода и се прибираме за събора на селото. Страшно ни впечатли и решихме да приложим модела да направим български фестивал.
С българската актриса Мария Бобева, с която година и половина преди това бяхме вече създали клуб за български фолклорни танци в Ориндж Каунти (окръг, намиращ се на около час и от Лос Анджелис, и от Сан Диего, в който живеем със семействата си) и си партнирахме в разни културни начинания, отидохме при Базилио и Мария Брешкова с предложението. То се прие с огромен ентусиазъм и дружно четиримата решихме да не е само български, а Балкански фестивал, като скритата ни идея беше по този начин да разширим аудиторията, за да може по-интернационален кръг от почитатели на подобни култури да усетят силата на българския дух, а и да осъществим културен обмен.
Но истинското вдъхновение за фестивала беше желанието да си създадем мини Копривщица - един малък български остров, където и млади, и стари, и творци, и фенове, да заживеят задружно, пък дори и само за 3-4 дни. Останалото е история! :)-
Покрай заниманията ни с Мария с танцовия клуб, който шеговито кръстихме Д.Е.Б.А. (Денс Етнос - Българска Аеробика) :)-, ни се разкри цяла вселена - свързахме се с голяма мрежа американци, почитатели на български фолклор от 60-те години на ХХ век, но най-вече със страхотни наши хореографи и преподаватели по танци - първо с Даниела Иванова-Найберг, която живееше в щата Вашингтон, но пътуваше из континента да преподава по покана на американците, после с Таня Костова от Сан Франциско, Пепи Петров от Бостън, а и с други, гастролиращи от България, като Илиана Божанова и акордеониста й Тодор Янков, проф. Николай Цветков, Нина Каварджикова, проф. Антон Андонов, Елена Димитрова (прима на "Тракия"), както и прекрасната Гергана Панова, която живее, преподава и развива научна дейност в Германия и т.н..
Организирането на събития за българското общество тук ни свърза и с много талантливи наши музиканти, като композитора, концертиращ пианист и професор по музика в Ел Ей, Сити Колидж, Милен Киров, син на проф. Тодор Киров от АМТИИ "Проф. А. Диамандиев" - Пловдив, преподавателите по фолклор в Университета на Лос Анджелис UCLA, Цветанка и Иван Варимезови, легендарния гайдар от с. Широка Лъка Васил Бебелеков и жена му, народната певица Мария Бебелекова, които от край време живеят в района на Сан Франциско, акордеонистът-виртуоз Милен Славов-Славмен и съпругата му, певицата Живка Папанчева от Портланд, щата Орегон, от Ню Йорк - гъдуларят Николай Колев и съпругата му Донка Колева, също народна певица, мулти-инструменталиста Румен Шопов и много други. А покрай Базилио се бяхме запознали с цяла плеяда талантливи млади американски музиканти, които се вдъхновяваха от български и въобще балкански фолклор.
На тези събития, а и в танцовата ни група, и в последствие заедно с другите новосъздадени такива групи в района, с които не пропускахме възможност да се събираме и надиграваме, идваха творци от най-различни поприща - кино, приложни изкуства и занаяти, професионални танцьори и певци. Никак не беше трудно да ги спечелим за идеята всеки да дари таланта си за общото благо - всички бяхме опиянени от тая задружност. А за нас, организаторите, програмата вече беше готова от само себе си и даже 2-3 дни не стигаха.
Базилио и Мария Брешкова отвориха широко не само къщата си, но и сърцата си, оркестрираха логистиката и организираха доброволците.
Мария Бобева изпълняваше ролята на артистичен директор и се зае с пресъздаването на атмосферата и декорацията на мястото, за да се превърне то в едно българско село за един дълъг уикенд.
Подготовката продължаваше няколко месеца координация и планиране, а през последните 3-4 уикенда преди самия фестивал, в края на май, работехме върху изчистването и декорирането на мястото, строенето на сцените и кътовете за занаяти и т.н. - всичко това с помощта на много доброволци, като почти всички пътувахме от Лос Анджелис и Ориндж каунти в петък, бивакувахме и се прибирахме обратно неделя вечер по домовете си за работната седмица.
Приложихме и един лек и закачлив маркетингов трик - създадохме усещането за секретност, без да даваме точен адрес на феста и като сервирахме информация на малки порции със снимки на интересни детайли от подготовката в частна група на фейсбук. Карахме бъдещите посетители да се чудят, къде точно отиват, но да порасне у тях чувството, че на всяка цена трябва да го направят, най-малко от любопитство. Нещо като Алиса, която се спуска по заешката дупка към Страната на чудесата. :)-
Това до голяма степен филтрира кибиците и пияндетата, тъй като трябваше да се положат усилия да се "докопаш" до информация за фестивала. И тези, които го правеха, наистина имаха отношение към случващото се в тая паралелна българска реалност.
А и абсолютно всички участваха като доброволци - или в кухнята, или по почистването, или на регистрацията. Както и се включваха в редицата танцови класове, водени от известни хореографи - предимно български величия, но и гръцки, румънски, турски, също в различните "работилници" по грънци, троянска керамика, тъкане на чипровски стан, който беше изработен по поръчка за феста, шиене на шевици, изработване на кукерски маски и т.н. По този начин всички станаха създатели на атмосферата и настроението, а не само творците, музикантите и хореографите.
Още с първото издание на фестивала пожънахме огромен успех - радваха се и американци, и българи, и балканци, и млади, и стари, и изпълнители, и публика. Някои от участниците споделиха, че не са имали подобна жизнерадостна и вдъхновена публика, дори и на огромни фестивали на континента.
"Кукер фест - Калифорния"
В Балканския фест имаше един типичен елемент - кукерски маски красяха отделни кътове, а и бяха на разположение да се ползват от всички по време на концертите, на надсвирванията и надиграванията. Всички народи по света обичат маски и те присъстват във всяка световна култура. Но не това беше основната причина да направим Кукер фест.
През 2016 г., цялата ударна група от организацията на Балканския фест отидохме на едно уникално събитие, наречено "Бърнинг мен" ("Горящ човек") - град в пустинята Блек Рок в Невада, построяван всяка година за около 2-3 седмици на принципа на пясъчна будистка мандала (тези богати картини от песъчинки, които монасите редят в продължение на седмици, само за да разрушат накрая с един замах), на територията на индиански резерват, изграден от лагери и биваци с каравани, палатки и микробуси, с улици, собствена полиция от доброволци, както и държавни рейнджъри, лазарети за първа помощ и прочее и инфраструктура да побере 70 хиляди свободолюбиви души от цял свят и в последствие разрушен и изчистен до последното петънце от пайети и перца, паднали от уникалните екстравагантни костюми в стийм-пънк стила от филма "Лудият Макс", с които се обличат почти всички обитатели.
"Градът" ври и кипи от живот за около седмица, като всичко се случва на територия 18 кв. км - както в "градската" част, състояща се от около 8-900 тематично различни лагери, разположени на една трета от територията, всеки предлагащ безвъзмездно някакви атракции и забавления, така и на останалите две трети площ - една огромна равна като тепсия прашна пустиня, наречена "плая", изпъстрена с най-причудливи и интерактивни арт инсталации, някои от които с размерите на площадка за изстрелване на космическа совалка, изработени (и в последствие разрушени или ритуално изгорени) с усилията на многобройни доброволци.
И с хиляди музиканти, артисти, диджеи, световни имена и самодейци, изливащи душа нон стоп, 24/7...
Нощем, напълно различна картина - експлозии и струи от светлини във всички посоки, от всички лагери, както и от всеки обитател.
Единствените позволени превозни средства, освен хилядите велосипеди, които имат право да се движат по "плаята" и по "улиците" с максимална разрешена скорост от 8 км/ч, са т.нар. "мутантски возила" или арт коли - от едноместни до такива с капацитет от 40-50 човека. Всяко от тях предварително одобрено и минало преглед в бърнингменския КАТ - както за сигурност и изправност, така и за артистичност и "радикална осветеност".
Кулминацията на тоя вселенски празник е ритуалното изгаряне на 10-12-метрова дървена фигура на човек, стилизирана според темата на ежегодното събиране - "Аз, роботът", "Паралелни вселени", "Работилницата на Да Винчи" и т.н.
Абе, с други думи - град от светлото бъдеще на човечеството. :)-
След това вълшебно приключение съпругът на Мария Бобева, Петър Иванов-Пецата и нашият мозъчен хирург (хаха, не, наистина!) Ръдо Райчев решиха, че за догодина ще правим арт кола за Бърнинг мен и толкоз.
Ние с Мария веднага скочихме: "Кукер ще е!" и привлякохме главния художник на Балканския фест, Биляна Янкулова, която бе изработила и кукерските маски, и организирала кръжоците с децата за изработване на кукери, както и главния светлинен магьосник на феста, Илиан Павлов, на чиято визия до голяма степен се дължаха магическите нощи на фестивала. И така се появи нашата КУКЕР АРТ КОЛА - подвижна сцена за разпръскване на българско ДНК през ХХI век, с която станахме любимци на не един фестивал...
Докато строяхме КУКЕРО и чепкахме идеи, се свързах с моите посестрими, Елка Русков, директорка на Сиатълската българска организация, Ели Йорданова, създателката на "Фестивал на български изкуства" в Торонто, Канада, и разни други организации на континента, с които преди бях работил по организиране на турнетата на Теодосий Спасов, Валя Балканска и гайдаря й Петър Янев, група "Оратница" и т.н., и започнах да им подхвърлям идеята за Кукерски фест, на който "кукери от вси страни да се сплотим" в Южна Калифорния, тъй като навсякъде има хора, които си правят кукери. Всички бяха много ентусиазирани и двете Елита прегърнаха идеята мигновено и запретнахме ръкави.
Мария и кукер-дружината също харесаха идеята и хвърлиха цялата си душа в осъществяването й. Те са хората, които ми дават сили и мотивация и са готови да подкрепят всяка идея, дори и най-налудничавите. :)-
Без тях - няма Балкански фест, няма Кукер арт кола, няма Кукер фест - Калифорния. Те и всички тия талантливи българи-емигранти, с които ме свърза съдбата тук. Като към изброените по-горе творци добавям и основните действащи лица, които изнесоха на плещите си програмата, лекциите и концертите на Кукер фест - Калифорния, също мои верни другари по оръжие - Димитър Минков, създателят на ансамбъл "Димитровче" в Торонто, Канада, заедно със спътницата си Мария, Константин Маринов-Коцето, създателят на най-големия български фолклорен фест в САЩ - "Верея" в Чикаго, Донка и Ники Колев, заедно със Стоян Костов-Пилето, Румен Шопов - все стари любимци от Балканския ни фест. А ние с Мария Бобева се включихме в традиционна кукерска сценка, изработена от Митака Минков, в която Коцето беше кукерската булка, Мария - юнакът, а аз Черния арап... Забава! Хаха! А гвоздеят на програмата беше концертът на електронния продуцент със световна фен база Иван Шопов, с когото бях работил при гостуването на съвместния им проект с Иво Христов и Теодосий Спасов "БАЛКАНСКИ". Този път, за Кукер Фест - Калифорния, той си партнираше с вокалното фолклорно дуо "Авигея" - Сибина и Александра, които бяха като едни феи, полюшващи се с тия дълги бели рокли, на фона на визуализациите на съпругата на Иван, дигиталния артист Лора Шопова, проектирани с видео-мапинг технология на специално изработени за целта триъгълници с бял плат от друг един съществен член на кукер-дружината - Филип Петков (DJ PHEEL). И всичко това на един амфитеатър с капацитет 300 човека, построен собственоръчно от рециклирани циментови блокове от нашия домакин от Балканския фест - Дон Базилио!
Нереално!
Даже някаква група студентчета-американци (мястото, на което се проведе фестивалът, беше в близост до Университета в Сан Диего), които, привлечени от фееричните гласове на "Авигея" и дръм-енд-бейс бийтовете на Иван Шопов, бяха намерили пролука през оградата и се бяха промъкнали гратис и толкова се бяха препарирали от захлас, че се оставиха да ги хване охраната, след което вместо просто да ги изгонят, настояха да си платят и да научат повече за музиката и даже май си купиха и дискове с албума им "Канатица".
- Споменахте българския клуб за танци D.E.B.A. Откога сте част от него? Колко често се събирате и защо го правите?
- Д.Е.B.A. го създадохме с Мария през януари 2012 г. Ей така, на. За фитнес. :)- Шегувам се. Бяхме се запалили с нея по български танци и по това време имаше само един клуб, който се помещаваше в българската църква в Лос Анджелис. Тоест, трябваше да се пътува, а децата ни бяха малки и съпрузите заети, също като нас. Та с Мария се обърнахме към група близки приятели, с които често се виждахме, и поразпитахме дали има интерес да се събираме веднъж седмично. Всички много се ентусиазираха. Наех за вечер общата зала на асоциацията, в която ми беше къщата, поканихме инструктора от фолклорния клуб в Ел Ей и стартирахме. В последствие се оказа, че той е ангажиран да пътува всеки път по час - час и половина, и ние с Мария започнахме да преподаваме - тя беше учила в НАТФИЗ малко фолклорни танци, а аз бях играл в танцова група като малък. И така 9 години веселба и "българска фолклорна аеробика". На 16 януари ги навършихме и отпразнувахме подобаващо, леко дистанцирано, все пак. :)-