Перспективите в многополярния свят
Няма друга страна, в която десетки хиляди да са обединени единствено от обичта си към Русия, признаха високите руски гости
/ брой: 208
Както ДУМА вече съобщи, навръх Девети септември в столицата се проведе Международната конференция "Българо-руските отношения в многополярния свят. Предизвикателства и перспективи". Организатори са Национално движение "Русофили" и Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ), със съдействието на Координационния съвет "България - Русия". Участваха учени, експерти, политици, общественици от двете страни. Част от основните теми, които бяха дискутирани, са отношенията между страните ни в многополярния свят, предизвикателствата, мястото и ролята на България и на Русия в Европа, двустранните икономически отношения, зависимостта и независимостта в отношенията ни, образът на България в Русия, новото мислене като идеология на предателството на националните интереси на България и Русия, както и националната самоидентичност в условията на глобализация.
През последното десетилетие ролята на Руската федерация на международната сцена се разширява и утвърждава, пише в поздравителното писмо на президента Георги Първанов до участниците. Тук идват отговорността и далновидността на българските политици и институции - да съумеят да оценят, че установените исторически, културни и духовни традиции в отношенията между България и Русия, както и близостта между българския и руския народи могат да изиграят съществена роля за осъществяването на конструктивен и прагматичен диалог в двустранните ни отношения и по актуалните проблеми и предизвикателства на съвременния свят, заявява той.
Участниците приеха декларация с предложение до държавниците на двете страни да бъде създаден общ аналитично-информационен център, който да формира убедителни отговори на антируската и антибългарската пропаганда.
НИКОЛАЙ МАЛИНОВ, председател на НД "Русофили", издател на ДУМА:
Настояваме думата ни да бъде чута
Славянството е духовен стълб на европейската цивилизация и ако Западна Европа е прагматизъм, то Източна Европа, славянската, е духовност. Русофилството в България е с дълбоки корени, ние и руснаците имаме дори не просто общи корени, ние сме един народ. Аз съм историк и според мен това се потвърждава от факта, че сме с общ език, обща азбука - кирилицата, вярата ни е православна, възприемането на света е цивилизационно, общи са културните и духовните ни ценности. И ако за Русия войната от 1877-1878 г. е просто деветата руско-турска война, за нас тя е Освободителна.
Забелязва се доста сериозен дефицит в отношенията между България и Русия, който неправителственият сектор запълваше с богата гама от мероприятия в двете страни. Но е необходима по-широка дискусия, която да начертае пътя - накъде ще вървят нашите общества през следващите 15-20 години - и като държави, и като общества. Нужно е да бъдат откроени инициативите, които ще спомогнат за сближаването на нашите народи с общ цивилизационен поглед към света. И с настояването нашата дума да бъде чута. Без възможностите и ресурсите на Русия не е възможно да бъде решен нито един от глобалните проблеми на развитието ни. Приоритетът ни е да създадем обществен институт с водещи експерти, които ще анализират случващото се в света и в Русия от нашия, славянски и русофилски поглед.
ЛЕОНИД РЕШЕТНИКОВ, директор на РИСИ:
Ако останем заедно, имаме шанс да оцелеем
Задачата ни е ако не да премахнем, то поне да ограничим негативните тенденции, възникнали в отношенията между страните ни. И задачите на института към администрацията на руския президент, който ръководя, са да анализира и информира ръководителите на страната ни за външната политика, икономическите, хуманитарните, религиозните процеси. Ще обсъждаме с българските си приятели честно проблемите, без да се успокояваме един друг с емоционални, любвеобилни думи. И в Русия, и в България днес стигнахме до това, да си изясняваме братя ли са българите и руснаците или не са. Защото по различни причини - емоционални, стратегически, икономически, ту се привличаме, ту се отблъскваме... Отговорът обаче е простичък - в нито една страна не могат да се съберат 10-12 хиляди души, обединени от една-единствена идея: любовта към Русия, както това се случва всяка година в България, край "Копринка", на събора на русофилите. Има емоция в това, което казвам, но някои неща не се поддават на анализ, дори когато е направен от специалистите на РИСИ. Тези "неща" работят не за политически партии, не за идеологии, те работят на друго ниво. Заради революциите, превратите, смяната на режимите, отношенията на властите в страните ни се променят. Но отношението на руснаците към българите остава непроменено - любов към своите братя. Говори се, че Москва недооценява България. Как така? Да, това се случва, но обикновено само с лидери на политически партии, провъзгласили за своя цел пътя си към Европа. За тях България не съществува, макар че заради предизборните си цели с удоволствие биха дошли при вас. А за истинското развитие и укрепване, за възстановяването на историческите ни връзки работим другите, които искаме цивилизационно развитие за Русия. Признавам - Москва навярно прави понякога грешки, а и неправилни стъпки. Но сигурно разбирате, ние все още търсим отговорите на много въпроси: Русия демократична държава ли е, федерация ли е, и пр. И стратегически, идейно, духовно още не сме се определили окончателно. С България ни свързва православието, езикът, културата. Не бива да се отказваме от божествената си мисия, дадена ни от Господ - руснаци и българи да сме заедно. Ние сме носители на византийската православна цивилизация. Българска е заслугата, че ни приехте в нея, че построихте моста. Цивилизационният ни код е общ. И когато споря с българин, или даже когато се случи да му се ядосам, го правя като към свой много близък роднина. Съветският съюз го няма, но историята не свършва с него. И ако останем заедно, имаме шанс да оцелеем.
РУМЕН ОВЧАРОВ, народен представител от Коалиция за България:
Краят на идеологиите още не е дошъл
Ще бъде неправилно и невярно, ако разглеждаме българо-руските отношения само през призмата на емоционалното или на ирационалното. Последните 3-4 години показаха, че русофилството в България съществува, и то е, освен всичко друго, и нещо съвсем материално. Т.е. постулатът на един от класиците на марксизма, че битието определя съзнанието, има отношение и по този въпрос. И ако си направите труда да обърнете внимание, атаката срещу русофилството и срещу Русия е базирана на икономическите различия, а в публичното пространство е базирана върху материалното. Ето ви последен пример - твърдението, че руската компания "Лукойл" е най-големият контрабандист в България! Това е масово послание към съзнанието на хората. Другото послание е, че "Русия е големият империалист" и чрез енергийните си проекти доминира определени региони, лишава от независимост определени страни. Тази теза се натрапва в масовото съзнание, така че ми се ще да търсим базите на българо-руските отношения не само в ирационалното и емоционалното, макар че съм убеден - те могат да са дългосрочни и стратегически, но и върху истинското развитие на икономическите връзки. Колкото и те да изглеждат неравнопоставени, каквито всъщност са. Това личи от търговския баланс между двете страни. Дисбалансът е очевиден - шестте милиарда долара от Русия за България и тези 600 милиона, които България изнася за Русия. Само че и тук има едно "но" - тези 6 млрд., които внасяме от Русия, са на практика енергиен ресурс, ние други икономически взаимоотношения на практика нямаме. Или сме ги свели до минимум... И тези 600 милиона, които изнасяме, само преди пет години бяха... 150. Затова, когато говорим, че русофилството не е нито ляво, нито дясно, все пак - цифрата 600 стигнахме през 2008 г., когато управляваше ляво правителство. И не е случайно, че тогава с руската страна бяха намерени общите икономически интереси, дългосрочно определени. Това е основата, върху която можем по-нататък да базираме отношенията си, а не само върху емоциите. Може да говорим за края на идеологиите, но за съжаление този край не е дошъл. Някога всичко, което идваше от Москва, беше прекрасно, а от Вашингтон - ужасно; сега нещата са обърнати - всичко вашингтонско е светло, приемаме го абсолютно безкритично, няма и нужда да разсъждаваме, включително и за шистовия газ (както и за всичко друго), а това, което идва от Москва, е "от империята на злото", идва "да диктува" и да "прави поразии" в България. Нека да разглеждаме България не като страна на разлом, а като страна на кръстопът. Проглушиха ни ушите как Русия била ни направила зависими от енергийните си ресурси и как непременно трябва да доставяме енергийни ресурси от други държави. Но на въпроса кой ще плаща диверсификациите, които са хубаво, но много скъпо нещо, отговор не се дава... Това е само един от примерите. Затова съм привърженик на тезата за енергийна независимост чрез взаимна зависимост. Когато взаимоотношенията ни са нараснали, обвързани, преплитащи се, тогава всяка от държавите ще гарантира независимостта на другата чрез тази взаимна зависимост.
Доц. ИСКРА БАЕВА:
Някои български правителства стриктно се съобразяват с "външните играчи"
Историческата традиция мотивира дълбинното народно русофилство на българите. Историята обаче продължава и след Освобождението, а политиците на възродена България показват и друго лице - зависимост от баланса на силите в Европа и от интересите на великите сили, борещи се за Балканите. В досегашната история на модерна България отношенията между малка балканска България и огромна евразийска Русия във всичките й превъплъщения са преминавали през различни фази: от признателност и благодарност до омраза и военно противопоставяне. В годините на прехода България и Русия тръгват в различни посоки, след като в продължение на над четири десетилетия са вървели рамо до рамо. Макар и не безпроблемно, но през 2004 г. България влиза в НАТО, а през 2007 г. - и в ЕС. Това означава не само политическа демократизация, каквато осъществява и новата Руска федерация, а нов геополитически избор, инспириран и насочван от Запада най-общо, и от САЩ - конкретно. Геополитическият избор на България влиза в противоречие с новата руска външна политика, която също преживява видими колебания в търсенето на новото си място в Европа и в света. А върху тези процеси вече много по-голямо влияние оказва смяната на политическите екипи и в двете страни. Що се отнася до България, нещата са ясно рамкирани - десните политици наследяват антикомунистическото начало, което неизменно и често без основание свързва с Русия всички икономически, политически и геополитически проблеми на България, докато левите политици наследяват русофилско/съветофилското минало на своите предшественици и също не винаги с основание виждат в съвременна Русия сила, която подкрепя техните решения. Но и левите политици в България рядко си позволяват да заемат русофилска позиция, по-често предпочитат да я балансират с проевропейски и проамерикански нагласи. Най-голямото днешно предизвикателство е да се утвърди стабилността в отношенията, спазването на подписаните договорености, гарантирането на взаимните интереси. Проблемът е, че при оформянето на тези отношения играчите са повече от двама - от едната страна е Русия, но от другата не е само България, а и нейните нови съюзници. Това е така, защото някои български правителства не просто се чувстват зависими от външните играчи, но и стриктно се съобразяват с тях, което е реминисценция на сателитния синдром. Запазването на добрите взаимни народни чувства, а и тяхното развиване, няма да стане от само себе си. Необходими са съзнателните усилия на онези, които виждат новите възможности в трансформиращия се от еднополюсен в многополюсен свят и които търсят най-доброто бъдеще на страната ни, свързано с развитието на Европа и нейната цивилизация.