Пътят, и истината, и животът

Удивителен е талантът на човека непрекъснато да настъпва една и съща кирка. И колкото повече набъбва цицината на челото му, по детски да се чуди защо боли толкова след всеки нов удар.
От петък до вчера барем десетина политици на БСП дефилираха по различни начини в различни медии. И почти всичките стигаха до прословутата кирка "да не обсъждаме себе си по медиите". Най-интересното в казуса е, че тоя зов го слушахме все през медиите. Без значение кой каква теза защитава, без значение дали е обиден или обиждащ. Медиите! Все там са и пътят, и истината, и животът.
Един размахва снимки от президиуми. Друг дава отчет за жилфонда си. Трети брои чуждите депутатски мандати, пети пише във фейсбук "лична позиция" с надежда да я забележат. Медиите. Шести се чуди, на фона на тези красиви медийни гастроли, защо на другите все им прощават, пък на БСП - не...
Много трудно е да слезеш от това медийно виенско колело. А и колкото повече то те лашка нагоре-надолу, толкова повече ти бяга фокусираният поглед. Неговата липса пък води до нежелание дори да направиш усилие да избягаш от фалшивата медийна конструкция.
От всички прессъобщения от централата на БСП през изминалата седмица към 90 процента бяха просто преразкази кой какво бил казал по медии или за медии. Само в два случая забелязахме да иде реч за политическо действие, за свършена работа. И, което хич не е изненадващо, точно те останаха почти незабелязани.
Мечтаем си за момента, когато ще ни заливат със съобщения за нещо извоювано и свършено, инициирано и създадено, преборено и ликвидирано. Пък тогава да говорим на кого прощават.