Gaudeamus igitur
Осми декември - празник на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти
Важното е да има спомени, които да ни карат да се усмихваме след години
/ брой: 238
Осми декември - по-известен като Деня на студентите, е един от най-очакваните празници през годината.
Чества се от 1902 г. Първоначално се е отбелязвал на 25 ноември - Деня на свети Климент Охридски, един от светите Седмочисленици и патрон на Софийския университет, който традиционно се смята за покровител на българското висше образование. След преминаването към Григорианския календар, датата на празника се измества с 13 дни напред и се чества на 8 декември. С времето тя се утвърждава като символна на университетската празничност.
При нито един политически режим празникът не е бил забраняван. Празнуването е отменено след 1944 г., но е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. отбелязването на "Студентски празник - 8 декември" е възстановено.
Датата предизвиква мили спомени у всеки, който се сеща за нея, особено с наближаването й. Да не забравяме, че този ден е еднакво харесван от бивши, настоящи и бъдещи студенти, от вечните студенти, които непрекъснато записват нови специалности, за да не се налага да се отказват от студенското безгрижие, от преподаватели и собственици на заведения. Някои виждат в него повод за веселба, дълга и безсънна нощ, приятно време, прекарано с колеги и приятели, или просто ден за почивка.
Независимо дали ще предпочетете да излезете с шумна компания или с най-добрите си приятели ще отидете да празнувате в любимата сладкарница, или просто ще останете вкъщи с приятна книга в ръка, запазете спомена за този миг, защото той не се връща. И не позволявайте на някого да ви казва как да празнувате - всеки сам решава кое го прави щастлив, важното е след години да не съжалявате!
Срещнах много хора, които тъжно поклатиха глава, обяснявайки, че са били задочни студенти, налагало им се е да работят и не са се чувствали част от "колектива", че да излизат да празнуват. Други споделят, че не са били студенти и не са гледали на този ден по по-специален начин. За щастие, днес влизането в университет е лесно и винаги може да запишат някоя специалност и да усетят духа на празника...
От ДУМА разговаряхме с хора на различни възрасти, помолихме ги да отворят раклата със спомени и да ни разкажат как са празнували. Всички започваха с "Ооооо", последвано от загадъчна усмивка или бурен смях. Надяваме се да им се насладите и вие!
"Хубавото едно време беше, че точно на този ден на милицията й беше наредено да не ни закача. Не слушайте какви ги говорят сега хора, които дори не са били родени по онова време! Беше ни позволено абсолютно всичко на празника! Някои колеги, след като се почерпеха, обръщаха кофите за боклук. Тогава можехме да видим какво означава да си "хулиган"."
"Аз съм от Лом. Една година на 8 декември се бяхме нагласили доста и решихме да застанем на пътя на автобус с работници. Това беше нашият ден и се мислехме за недосегаеми. Много скоро разбрахме грешката си, когато работниците слязоха от превозното средство и ни понабиха, че закъснявали заради нас. Е, поне изтрезняхме!"
"Последната година беше с най-вълнуващия Осми декември. Тогава бяхме само нашият курс, нямаше "навлеци". Решихме да отидем някъде извън София, но за наш най-голям ужас дори в по-малкия град всичко беше с куверти. Това не ни спря. Обикаляхме заедно, докато не си намерихме място, където хем да не са необходими куверти, хем да има столове за всички. Никога не сме били по-сплотени!"
"Имам много спомени, но не са за разправяне... Повече съм празнувал празника преди и след завършването. Като гледам, и сега е така - заведенията са пълни с хора, които не са пряко свързани с празника."
"Опитах се да пренеса традицията в Нидерландия - заминах да следвам там. Но това е нещо типично българско и те не можеха да разберат как така студентите имаме наш ден, и то за веселба! Накарах ги да излезем, но се получи, както си го представях... После започна пандемията, върнах се в България и сега чакам с нетърпение да празнувам тук!"
В редакцията също
сме били студенти
"Имаше много сняг през онези години... Обикаляхме общежитията и често осъмвахме в стаи на напълно непознати! Но имахме усещането, че светът е наш! Това беше нашият ден! Всичко ни беше позволено!"
"Свързвам деня предимно с кръчми. Но един Осми декември няма да забравя. Нямаше как да празнувам с приятели, защото не ме бяха пуснали от работа. Докато чаках края на работното време, жена ми се обади и ми каза, че си е направила тест за бременност... Даже три. Все положителни! От този момент датата е една от любимите ми."
"С компанията ми слушаме метъл. Но решихме една година да отидем в Банско - да видим защо всички студенти искат да отидат там, какво му е по-специалното на мястото заради Празника на студентите?! Ама то само чалга! По едно време видяхме човек, който стоеше напълно сам и също не одобряваше музиката. Оказа се рапър! Отидохме в стаята му, отворихме домашна и... не помня..."
"Имам толкова много спомени... Няма да забравя първия си студентски празник. Бяха бурни времена, не знаехме ще има ли протести, ще затварят ли университета... До 3 часа търсихме място, където да отидем. Накрая намерихме едно - квартира срещу затвора - празен апартамент. Прекарахме чуден празник в разговори, планове за бъдещето и смях. Част от плановете така и не се сбъднаха... Но беше приказно - в студентските години човек е свободен да мечтае."
"Бях задочен студент през повечето време. Но никога няма да забравя първата година. Направихме си купон в ресторанта на Централна гара. Тъкмо я бяха ремонтирали и беше една лъскава, модерна... Веселяхме се, танцувахме. Бяхме поканили и преподавателите да празнуват с нас."
"През повечето време бях бременна, така че за мен 8 декември винаги е свързан по някакъв начин с деца."
От ДУМА пожелаваме на всички бивши, настоящи, бъдещи, задочни и редовни студенти много весело изкарване на празника и да имат спомени, които след години да разказват на внуци, близки и познати!