Няма опасност моловете да останат празни

Малко преди коледните и новогодишните празници по медиите излезе тревожната новина, че работниците от 150 текстилни фабрики в азиатската страна протестират, а 70 завода са изпотрошени. Така се появи съмнението дали дрехи от новите колекции от световноизвестни вериги като "Зара" и "Ейч енд Ем" изобщо ще стигнат до клиентите.
За щастие, в Бангладеш има общо 3500 такива фабрики, а 4.4 милиона души, повечето от които жени, са заети в отрасъла.
За развоя на недоволството, какво е чувството жена да бъде на власт вече 14 години и защо бежанци от страната предпочитат да дойдат в Европа, от ДУМА се свързахме с местната журналистка Моушуми Ислам.

- Г-жо Ислам, смятате ли, че стачката на работниците от текстилните фабрики беше оправдана? Бихте ли ни разказали повече за нея? Как започна и как завърши?
- Основната причина е глобалната криза. Заради високата инфлация миналата година, доларът много поскъпна. Хората се изправиха пред най-голямото покачване на цените. Заради войната между Русия и Украйна много стоки поскъпнаха. Логично, породи се недоволство. Но правителството се справи. Повиши се минималната работна заплата, макар и малко. На този етап, работниците са доволни и прекратиха протестите.
- Имате ли представа какъв процент от дрехите, които се продават по света, се произвеждат в Бангладеш?
- Бангладеш е вторият най-голям износител на дрехи в света - 7.9% от световния пазар. В нашата страна предимно жени от селските райони работят в този отрасъл. Те допринасят за 80% от годишния износ на държавата или 16% от БВП.
- В началото на януари се проведоха парламентарни избори. Имаше вероятност протестите да възпрепятстват победата на управляваща премиерка Шейх Хасина, но не й попречиха. На какво според Вас се дължи успехът й?
- За нас нямаше съмнение, че тя отново ще спечели изборите. Откакто партията й дойде на власт през 2009 г., благодарение на правилното планиране, политическата стабилност, която тя осигури, както и фокусирането й върху икономическия растеж, допринесе за това днес Бангладеш да не е онази бедна държава от преди.
Постигнахме забележителен икономически скок през този период, започнахме да изнасяме повече стоки и да внасяме по-малко. Например, вече разчитаме само на себе си за хранителните продукти.
Освен това едно от най-големите постижения на правителството е, че развива големи проекти, които сами финансира и не разчита на чуждестранна помощ. А това ни спечели уважение в глобален аспект. Също така правопорционално на икономическия растеж, намаля крайната бедност. Ако продължаваме да се развиваме със същите темпове, то до 2026 г. ще станем още по-развити, с по-голям процент на приходите на глава от населението.
Вече се съвземаме от КОВИД-пандемията и последствията от войната и се научихме да разчитаме основно на себе си.
- От години много мигранти идват в Европа. Някои от тях са от Бангладеш. Защо мислите, че те предпочитат Стария континент вместо други богати мюсюлмански държави в Азия като Обединените арабски емирства, Катар, Саудитска Арабия?
- Според мен много от тях искат да си подобрят познанията по езика, работните си умения, както и да опознаят нова култура. Това са тези, които предпочитат либерална Европа. От друга страна, всяка мюсюлманска държава има някакво ограничение. Пък и има разлика между мюсюлманите. Макар и в по-нисък процент има такива, които мигрират от една ислямска страна в друга. Но тези държави са сравнително малки по площ. Факт е, че няколко страни, където преобладава мюсюлманското население са приели огромен брой бежанци.
Но Европа дава възможност да се изгради сигурна, добра кариера. Много от европейските държави им предлагат защита на човешките права, здравеопазване, цивилизовани общества, свобода на словото, правото на протест, защита от издевателства, правота да заведат дело и др., а това не може във всяка мюсюлманска държава.
Много от мигрантите наистина полагат усилие да си намерят работа, но поради слабите си езикови познания, това е много трудно. Затова те искат да изградят себе си като личности.