Не ме изкушавай...!

Дълго бе колебанието ми, преди да започна да пиша тази статия. Не исках да влизам в  разправии, които, зная, след това ще оставят някои не съвсем приятни усещания в съзнанието ми. Но търпението, което си наложих, се изчерпа.
В разгърналата се в Народното събрание дискусия по повод внесеното от БСП предложение ЕС да отмени наложените на Русия санкции, Волен Сидеров си позволи да обвини БСП и нейния лидер Михаил Миков в лицемерие. По-рано те били поддържали една позиция, а днес лицемерно се приспособяват към друга.
Не смятам, че поведението на ръководството на БСП във всички случаи е било социално оправдано. Грешен политически ход бе например посещението, което нашият външен министър Кристиан Вигенин направи в Киев на другия ден след извършения там кървав фашистки преврат. От друга страна обаче, повече от несъстоятелно е да се твърди, че БСП и нейният лидер Михаил Миков били "лицемери".  
Очевидно Сидеров

преднамерено не прави разлика

между погрешната в някакъв момент политическа линия и лицемерието като стил в поведението на определена партия или лидер. Притисната от обстоятелствата, БСП е правила понякога сериозни грешки, но никога все пак не е била лицемерна.
В своето изказване Сидеров припомни статията на Кръстьо Пастухов "Не ме изкушавайте, лицемери!", публикувана във в. "Свободен народ" през 1946 г., като по този начин издаде политическата приемственост, в която се намира. Но каквото повикало, това се обадило.
Волен Сидеров е човекът, който най-малко може да отправя към БСП обвинение в лицемерие, доколкото той в най-голяма степен е проявявал дълбока политическа неискреност. Сидеров днес се представя за защитник на левите идеи, на социализма, за приятел на руския, респективно на съветския, народ, и пр., и пр. Днес тези възгледи имат своите сериозни обществени опори, поради което не е изненадващо, че Сидеров е застанал зад тях. Той овреме разбра, че, заставайки зад тях, придобива редкия шанс да влезе в парламента. Но истината е, че в нашия политически елит трудно ще се намери човек, който да е бил възможно най-яростен противник на левите идеи, на марксизма, на социализма, на Съветския съюз, какъвто е бил Волен Сидеров. Той е краен (при това примитивен)  антикомунист и антисемит.
През януари 2001 г. г-н Сидеров публикува във в. "Монитор" четири статии под общото заглавие "Доктрините, които объркаха света". Във въведението към тези статии можем да прочетем следното: "От "Държавата" на Платон до "Държавата и революцията" на Ленин минават 23 века. Но същността на социалкомунистическата идея не се променя. Обща собственост, общи жени и казармен ред са принципите, които остават неизменната  идейна база на социалистическия ум през тези 2300 години."
Първата от статиите е озаглавена "Комунизмът се роди преди Христа". След като разглежда някои автори от древността (Платон) и Реформацията (Томас Мюнцер), г-н Сидеров ни предлага следните свои разсъждения:
"Както виждаме, отново уж религиозно учение се изражда в чисто комунистически порив за избиване и ограбване на имащия, уж в полза на народа."
В краката на г-н Сидеров се оказват и други

мислители от далечното минало

Томас Мор, Томазо Кампанела, Жан Мелие, Дешан. По повод възгледите на Дешан г-н Сидеров ни предлага следния коментар:
"По това време пише и друг автор-комунист - Дешан. Той се смята за предшественик на Хегел и Фойербах и говори за предстоящата революция, "която ще предизвика повече разрушения от всяка досегашна ерес. Така самите социалкомунисти издават връзката между еретичните богоборчески учения и нихилистичния социализъм, мечтаещ за разрушения и смърт. Само след стотина години ще се появи и теоретик № 1 на разрушението - Карл Маркс."
В следващия брой на "Монитор" е публикувана статията "Париж'1789 - голямата репетиция на болшевиките". Тук г-н Сидеров ни запознава със следните свои прозрения:
"По този начин кривото огледало на комунистическата пропаганда внушаваше, че богомилите, катарите, албигойците през Х и ХІ век, хусистите, таборитите, дибертините, пълчищата на анабаптистите и всички протестанти през ХV-ХVІ в., Жакерията във Франция през ХІV в., комуните в цяла Европа през ХVІ и ХVІІ в. до ХІХ в. са проява на най-прогресивната част на човечеството. Всъщност фактите говорят, че зад тези разрушителни движения стоят главно антихристиянски теоретици на различни ереси, нихилисти, секти и тайни общества от масонски тип. Всички те са предшественици на по-късните "научни комунисти" Маркс и Енгелс, на практиците на комунизма от ХХ век - Ленин, Сталин, Мао, Ким Ир Сен, Димитров, чиито социални експерименти още дават рецидиви и се помнят от по-възрастните поколения."
И по-нататък:
"Френската революция е образец за всеки комунист и безбожник."
"Каква е тогава причината за бурните събития от 1789-1795 г., осеяли страната с трупове и разорили милиони хора? Няма логична причина. Има обаче революционери с комунистическо и антихристиянско мислене, които тръпнат от нетърпение да рушат."
В "Монитор" от 15 януари 2001 г. е публикувана поредната статия на г-н Сидеров "Марксизмът - сбъркана теория на един сбъркан мозък." Онзи, когото човечеството обяви за най-големия мислител на хилядолетието, в статията на Волен Сидеров е представен като развратник, пияница, циник и какъв ли не още негодник.
"Двойният стандарт у Маркс не се проявява само в цинизма към "глупаците", подлъгали се по учението му. Той цял живот живее на чужда сметка, при това без чувство за извинение и благодарност към благодетелите му. Светът е длъжен да го издържа. Теоретикът на пролетарската революция всъщност никога не е работил тежък пролетарски труд. Въпреки, че се обявява против унаследяването на капитали в "Комунистическия манифест", Маркс непрекъснато чака отнякъде наследство, за да има пари за творческата си работа - създаването на концепция как да бъде разрушен светът."
Сидеров дисквалифицира Маркс като философ:
"Маркс щеше да остане второразреден философ без Ленин. През 1901 г. немският философ Вилхелм Винделбанд пише фундаменталния труд "История на философията". В него на Маркс и Енгелс са посветени две кратки бележки. Мавърът не е никакъв титан на мисълта в очите на класическата академична мисъл. До 1917 г. всъщност влиянието  на учението му е почти нулево."
В следващия брой на "Монитор" е публикувана четвъртата, последна статия на г-н Сидеров, озаглавена "Как държавата стана казарма". В нея можем да прочетем следното:
"Когато през октомври 1917 г. тя (болшевишката партия - б.а.) взема властта, първото, което започва да прави, е да убива. Много и безразборно."
"Примерът на ленинистите в Русия с масов терор се повтаря във всички "социалистически" страни, попаднали в орбитата на Кремъл след 1945 г. "Мръсни месеци" на безконтролни кръвопролития имат в календарите си и България, и Румъния, и Югославия, и Полша."
Тези

словесни изстъпления

получиха разгърнат израз в книгата на Сидеров "Бумерангът на злото", излязла през 2002 г., и в излязлата през 2007 г. друга негова книга - "Моята битка за България"  (която, преведена на немски, ще се чете "Mein Kampf fur Bulgarien" - по този начин става ясно кой е вдъхновителят на Сидеров).
В "Бумерангът на злото" Сидеров издава неистовия си антисемитизъм. Той ни уверява, че в Нюрнбергския процес се била родила "голямата измама, наречена "холокост" - версията, че в пещите на Хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи". (с. 169)
В някои направления Сидеров надминава своя вдъхновител Хитлер, според когото болшевиките евреи са избили 30 милиона руснаци. ("Моята борба", с. 317). При Волен Сидеров числото е друго: Ленин и другарите му евреи са изградили "един огромен концлагер, в който през 70-те години еврейски комунизъм са избити над 100 милиона православни християни - руснаци." ("Бумерангът на злото", с. 115)
Човек се сепва. 100 милиона руснаци са избити от болшевиките, още 20 милиона са загинали по време на Отечествената война. Това прави 120 милиона! Но колко трябва да са били по онова време руснаците? Самият Волен Сидеров на с. 123 от "Бумерангът на злото" съобщава, че са 150 милиона. Следователно в края на болшевишкия режим в Русия е трябвало да останат не повече от 30 милиона руснаци. Но руснаците днес са около 150 милиона, което означава, че за някакви 20-30 години те са се увеличили със 120 милиона! Да бе малко по-интелигентен, Сидеров щеше да вземе молив и чрез простите аритметически действия събиране и изваждане би видял какво ни е поднесъл.
Вижте образа на една личност не само в статичното й състояние днес, но и в нейното политическо развитие. Вижте я като настояще, но я вижте и като минало, за да съобразите каква би могла да бъде и в бъдеще.
Лично не изпитвам доверие към политическата нравственост на Волен Сидеров. БСП е единствената парламентарно представена партия, която би могла - въпреки враждебните сили вътре и извън страната - да предприеме действия в полза на трудовия български народ.