Нашенски Януси
/ брой: 138
"Разкажете ми нещо за интеграцията, за толерантността, за "либерализма", за "хуманизма". За БХК и цялата соросоидна циганозащитна банда. А аз ще ви разкажа как се използва въже." Ей такива неща написа във фейсбук профила си евродепутатът Ангел Джамбазки по повод смъртта на Алекс от Бяла. Красноречиво, цветисто и агресивно. На езика на улицата. Като за фейсбук, където всеки си пише каквото и както му хрумне. Безпоследствено.
Часове след публикацията, запитан вчера в пряк ефир: "Въжето за какво ви е? Ще бесите ли някого?", нещата стават различни. Ама съвсем. Въжето било "символ, олицетворение, за да се обърне внимание...". Ти да видиш, как изведнъж агресивният уличен език се смени с премерен, балансиран, стерилен брюкселски сленг. Клишета. Замазване. Все едно не е същият човек, дето искаше да ни "отваря" как се използва въже.
Значи в социалната мреж: "орда нечовеци", "идва времето на съдията Линч", "един ден тълпата самобитни цигани с бради да срещнат някой "толерантен" властимащ, лигав, гнусен, либерален "правозащитник" и да му пръснат главата..." - а от ефира на телевизията слова за справедливост, за това, че "държавата има огромен цигански проблем" и че "престъпленията трябва да бъдат наказвани".
Неясно защо евродепутатът Джамбазки говори за държавата отстрани. Неговата партия управлява. Коалиционният му партньор Валери Симеонов, който довчера наричаше циганите "озверели човекоподобни", а жените с "инстинкт на улични кучки", днес оглавява... съвета за сътрудничество по етническите въпроси. Януси. Двулики, че и многолики. Ама не от древния Рим, а нашенски си, български. Днешни. В мрежата се пищолят и нагнетяват агресия, а пред камерите - дялани камъни. Където и да ги сложиш, особено в управлението, все "пасват".