АгроДУМА
Момчил Неков: Пчелите са в сърцето на европейското земеделие
Искаме субсидии за опрашване и обвързана подкрепа на пчелно семейство в новата ОСП, настоява евродепутатът
/ брой: 245
Момчил Неков е роден през 1986 г. в Силистра. Магистър по „Политически мениджмънт” в СУ „Св. Климент Охридски” и магистър по „Международни икономически отношения” в УНСС. От 2013 година е докторант във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на две книги с политологични изследвания. На 25 май 2014 г. е избран за член на Европейския парламент от листата на БСП.
В ЕП Момчил Неков работи в комисиите по „Земеделие и развитие на селските региони“ и „Култура и образование“. Съпредседател е на Работна група „Качествени и местни продукти“ към интергрупа РУМРА (Група за развитие на планински, селски и отдалечени региони) в ЕП. Той е член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с държавите от Централна Азия, както и на интерпарламентарните работни групи за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта.
Основен приоритет в работата му е отстояване на интересите на българските земеделски производители и пчелари в Европейския съюз. Неков е докладчик на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократи в Европейския парламент по доклада „Перспективи и предизвикателства пред пчеларския сектор в ЕС” на Европейския парламент.
Интервю на Екатерина Терзиева
- Г-н Неков, пчеларският сектор в Европейския съюз е един от най-слабо субсидираните. Има ли възможност да се промени схемата на подпомагане в следващия програмен период?
- Пчелната популация в ЕС е нараснала с близо 50% през последните 15 години, но бюджетът на националните програми в областта на пчеларството се е увеличил едва с 12%, от 32 на 36 милиона евро годишно. Това е общ сбор от 3 хилядни от бюджета на ОСП! Следователно бюджетът на ЕС за тези програми трябва да бъде увеличен пропорционално, което се равнява на 50 млн. евро годишно.
- Преди дни внесохте предложения за изменения в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС във връзка със сектор „Пчеларство”. В какво се състоят те, предвид тежката икономическа ситуация в пчеларския сектор в България?
- Предложенията ми са в обхвата на подкрепа в новата ОСП да се включи екологична услуга „опрашване“, както и да се предостави обвързана подкрепа на пчелно семейство. Основната роля на пчелите в селското стопанство е опрашването, а медът е вторичен продукт от тяхната дейност. Това означава, че трудът на пчеларите трябва да бъде оценяван и овъзмездяван справедливо за тази услуга. Опрашването трябва да се добави при определенията, които ще се формулират по чл. 4 в стратегическите планове по ОСП, в член 28 - Схеми за климата и околната среда, в член 42 – при прилагане и насърчаване на щадящи околната среда производствени методи.
В ЕС има около 17 милиона пчелни кошери и 600 000 пчелари, произвеждащи около 250 000 тона мед всяка година. Значението на сектора е много по-голямо, ако съдим по размера на приноса му към брутната стойност на икономическата продукция, тъй като 84% от растителните видове и 76% от производството на храни в Европа зависят от опрашването чрез пчели. Произведената по този начин икономическа стойност, изчислена на 14,2 млрд. евро годишно, в ЕС надхвърля многократно стойността на произведения мед. Значението на опрашването не е достатъчно оценено и се приема за даденост в ЕС, докато в САЩ всяка година се харчат 2 млрд. евро за изкуствено опрашване. Ето защо пчеларството и пчеларите трябва да бъдат в сърцето на Общата селскостопанска политика.
- Какви свои трудности най-често споделят с вас българските пчелари?
- Много български пчелари се свързват с мен във връзка с използването на хербициди. Неоникотиноидите са такива вещества, които оказват влияние върху нервната система на пчелите, като допринасят за отслабване на имунитета и влияят върху ориентацията им. Това допринася за отслабване на кошерите като цяло, а оттам и на добивите на пчеларите.
Нужен е ясен научен консенсус в ЕС относно всички вещества и други фактори, които са заплаха за здравето на пчелите. Поради това предлагам да бъде поискано от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) да извърши научни изследвания заедно с други компетентни агенции на ЕС на всички вещества и фактори, които застрашават здравето на пчелите.
Редица болести причиняват сериозни проблеми за пчеларите. Инвазивни чужди видове като Varroa destructor, малкият кошерен бръмбар (Aethina tumida), азиатският стършел и американският гнилец водят до огромни разрушения в пчелните популации и нанасят сериозни щети на пчеларите. Това положение доведе мнозина от производителите до фалит. Акарът Varroa destructor все още не е преборен, тъй като не съществуват лекарства, които ефективно да изтребят паразита.
Има и някои чисто национални проблеми. Колкото и грозно да звучи, от многобройните ми срещи с пчелари става ясно, че кражбите на пчелини са повсеместни и неразкрити, и ненаказани. Причините за самите кражби имат различно естество, но тук пък е ролята на държавата да предложи механизъм за следене и контрол на пчелините. Индивидуална идентификация на всеки кошер например би била добро решение.
- Как влияе разпространението на фалшив мед в ЕС върху нашите пчелари?
- Разпространението на фалшив мед на вътрешния пазар доведе до драстично спадане на изкупната му цена и то не само в България, но и в страни производители на мед като Румъния, Испания, Португалия, Франция, Хърватия и Унгария. Това поставя европейските пчелари в безнадеждно положение. Медът е третият най-често фалшифициран продукт в световен мащаб, което означава, че ние не само трябва да се борим да защитим пчеларите в ЕС, но налице са и съображения за защита на потребителя, и на здравето на хората.
Фалшифицирането засяга почти всичкия внесен в ЕС мед и най-вече продуктите с произход от Китай. Според статистическите данни Китай произвежда 450 000 тона мед годишно, което е повече от най-големите производители в света - ЕС, Аржентина, Мексико, САЩ и Канада, взети заедно. Експертите посочват, че такова количество просто не може да бъде резултат от дейността в пчеларството.
- Какви мерки предлагате за ограничаване разпространението на фалшив мед?
- Очаквам държавите членки и Комисията да заставят производителите на мед в държави извън ЕС, които използват непочтени методи (най-вече някои производители от Китай), както и опаковчиците, и търговците на мед от ЕС, които умишлено смесват фалшифициран вносен мед с висококачествен европейски мед, да спазват законодателството. По-специално бих препоръчал разработването на аналитични лабораторни методи, които могат да установят и най-усъвършенстваните фалшификации (напр. ядрено-магнитен резонанс), мониторинг на безопасността в заводите за опаковане на мед.
Друга мярка е да се гарантира, че медът може да бъде идентифициран от момента, в който напуска кошера, и класифициран в съответствие с неговия растителен произход. Случаите на недвусмислено фалшив пчелен мед трябва да се включват в списъка на европейската система за бързо предупреждение (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF). Необходимо е да се изискват и изследват мостри за меда, пристигащ на външната граница на ЕС от страни извън ЕС.
От решаващо значение за разрешаването на ситуацията би било размитото и безсмислено описание „смес от медове, произхождащи и непроизхождащи от ЕО“ да бъде заменено с указание на конкретната страна или страни, от които произхожда медът, като в идеалния случай трябва да се посочва и пропорцията на меда от всяка страна.
- Консумират ли достатъчно мед европейците?
- Годишната консумация е незадоволителна - в западноевропейските държави членки е 2,5-2,7 кг на човек годишно, а в България според някои оценки консумацията е едва 400-450 г сред редовните консуматори и към 150 г сред спорадичните. Медът е полезен и трябва да го консумираме по-често и вместо бялата захар например.
Бих насърчил държавите членки да използват всички налични средства, по-специално интензивното подпомагане на късите вериги за доставка в програмите за развитие на селските райони, да насърчават продажбите на местно и регионално ниво, и то най-вече на биомед.
Медът следва да бъде прокарван сред децата като здравословна храна в публичното им образование. Отличен пример в това отношение е инициативата „Медена закуска“, организирана от Словения. Учебните програми също са идеален форум за включването на пчелния мед във възгледите на подрастващите деца.