Лъжа след лъжа
Независимо от оптимизма на Дянков и сие, Европейската централна банка не е склонна засега да препоръча България да стане член на еврозоната
/ брой: 155
С подписването на договора за членство в ЕС България пое ангажимент за присъединяване (не е посочено кога) към еврозоната, ако изпълни т.нар. конвергентни критерии от Маастрихт. Преди това най-малко за две години следва да се присъединим към валутния механизъм ERM2, което все още не е факт. С идването си на власт през 2009 г. правителството на ГЕРБ обяви за цел № 1 присъединяването към валутния механизъм и към еврозоната, като за целта безуспешно укри от Евростат част от бюджетния дефицит и не разплати над 1,5 млрд. лв. към бизнеса (в средата на юни неразплатените задължения на фиска отново не бяха малки - 360 млн. лв.). Евростат не пропусна тази лъжа на Симеон Дянков. След средата на 2010-а, през последните две години, кабинетът "Борисов" се поддаде на еуфорията, подклаждана в редица отвъдокеански финансови кръгове, че еврозоната ще се разпадне и изостави идеята за присъединяването на нашата страна към нея. През 2010 г. правителството приоритизира Шенген пред ERM2 и разду дефицита. Едва напоследък, след стабилизирането на политическата среда в Гърция, родното Министерство на финансите започна отново да си спомня за ангажимента на България от договора за членстов в ЕС. Как го направи? Позволи си за пореден път да манипулира данни, препоръки и прогнози на ЕЦБ, Евростат и ЕК.
В средата на юни на сайта на МФ се появи информация, че България изпълнява всички критерии за членство в еврозоната. Според експертите на МФ това показвали данните на Европейската централна банка (ЕЦБ). Финансовата институция е публикувала и дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на сближаване на страната ни, като стойността му за май 2012 г. е 5,11%, което е без изменение спрямо предходния отчетен период - април 2012 г. Този показател е под референтната стойност от 5,8 на сто и е по-нисък от този на 12 държави членки на ЕС, от които седем са част от еврозоната, но е доста по-висок от най-силно развитите страни като Германия, Австрия, Финландия и др. Данните на ЕЦБ потвърждават и публикувания в края на май 2012 г. Доклад за конвергенцията, в който този показател е бил средно 5,3% за периода април 2011 - март 2012 г. Така страната ни е една от трите в ЕС, заедно с Дания и Швеция, които изпълняват критериите от Маастрихт за членство в еврозоната, независимо че тези страни засега не желаят да се присъединят към нея, след като преди няколко години гражданите им отхвърлиха опцията с референдум.
Данните показват, че годишната инфлация в България към март 2012 г. е била 2,7 на сто, което е под референтната стойност от 3,1% в страните членки на ЕС. Бюджетният ни дефицит е 2,1% от БВП (реф. стойност 3%), поради което в края на май 2012 г. ЕК препоръча да бъде прекратена и процедурата по свръхдефицит за България. Съотношението брутен държавен дълг/БВП е 16,3% - значително под референтната стойност от 60%. По този показател България се нарежда на второ място в ЕС след Естония.
Таблица 1
На сайта на МФ са публикувани като приложение т.нар. числови критерии за членство в еврозоната
Европейската централна банка опроверга данните, публикувани в сайта на МФ. За пореден път се разигра приказката за лъжливото овчарче, като в неговата роля несъмнено е министърът на финансите Симеон Дянков. Което май му стана навик. Да не говорим, че МФ би трябвало да очаква по-критичен тон от ЕЦБ, тъй като от ведомството се опитаха да похарчат Сребърния фонд. Ето защо МФ трябваше да е по-внимателно и да публикува по-детайлен анализ на критериите за еврозоната, а не само два параграфа с таблица. Разликата между българското съобщение и английския му превод също е нещо, което не бива да се допуска от официална институция като МФ. В българското съобщение, респективно в сайта, заглавието е, че България изпълнява "всички числови" критерии, а в английския превод пише "всички" критерии. За изясняване на този казус, който за пореден път излага нашата страна, е необходимо да се посочат какви са критериите, които изпълнява България. Отговорът на този труден въпрос се предоставя в следните два документа - Конвергентен доклад на ЕЦБ и Конвергентен доклад на ЕК, които бяха публикувани в края на май 2012 г. и съдържат следните данни:
Таблица 2
ЕЦБ: Конвергентен доклад, обзор на икономическите показатели за конвергенция
От посочената таблица от доклада на ЕЦБ е видно, че България изпълнява всички "статистически" икономически критерии за членство в еврозоната - инфлация, дефицит, дълг, валутен курс и лихви. Налице са и други, т.нар. фактически или политически критерии, които частично не са изпълнени.
Впрочем един от двата критерия изпълнихме след обнародването на Конвергентния доклад на ЕЦБ. На заседанието на 22 юни Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) официално прекрати процедурата по свръхдефицит срещу България. Страната ни е извадена от списъка на държавите, застрашени от санкции, тъй като е свела бюджетния си дефицит до 2,1% през 2011 г. Но България не участва във валутния механизъм ERM2. Присъединяването на член на ЕС към ERM2 става след единодушно политическо решение, при което всяка държава има право на вето, както и ЕЦБ. Налице са и т.нар. дискреционни политически решения (например преценка дали критериите са изпълнени устойчиво), което е доста условно спрямо страните кандидатки и може да се тълкува избирателно от развитите страни в еврозоната. Впоследствие остава за изпълнение и един юридически критерий, според който следва да се приключи с хармонизиране на законодателството, за да отговаря то на изискванията на ЕС и на еврозоната. Към него се отнасят изпълнение на редица, на пръв поглед, технически параметри, свързани с евентуално приемане на еврото, но към тях са налице и някои същностни. Такива са: в Закона за БНБ изрично да се забрани на Централната банка да финансира държавни и общински банки, а също и да се регламентира занапред да става по-трудно освобождаването на гуверньора на БНБ и т.н.
В заключение е необходимо да се посочи оценката на правителството ни, направена в средата на юни 2012 г. във "Файненшъл таймс", според който не за първи път правителството на Борисов се забърква в законодателна бъркотия и отстъпва от политическите си позиции. Тази оценка се отнася и за позициите на МФ, и на неговия шеф Симеон Дянков. В изданието освен нашумелия в последния месец скандал със Закона за горите и за организираните антипротести срещу ветото на президента от кметове и депутати на ГЕРБ, се посочва, че през януари бе наложена забрана на методите за проучване и добив на шистов газ (т.нар. фракинг). Пример за безпринципност в законодателната политика на ГЕРБ са и приетите поправки в Закона за възобновяемите енергийни източници, които създадоха ограничителни условия за обещаващия сектор на ветропарковете и това наложи някои инвеститори в сектора да замразят проектите си. "Освен това Борисов попари и смрази и други енергийни проекти, сред които проектът за атомна централа "Белене!" Британските анализатори правят заключителен извод, че податливостта на улични протести и на сенчести лобисти е нездравословно, а създаденото объркване в политиката вреди на страната ни.