Няколко думи
Кожодери
/ брой: 15
Поискаха да не се вдига минималната заплата. После поискаха въобще да не се вдигат работните заплати. Поискаха (под сурдинка) да няма синдикати. Сега поискаха работниците да плащат по-голяма част от осигурителната вноска.
В същото време не заплащат дължимото за допълнителен труд. В същото време силом налагат трудови договори на минимални суми (плюс нещо под масата) и плащат осигуровки, колкото да не е без хич. Да му мислят онези, които ще излизат в отпуск по майчинство или ще се пенсионират.
В същото време не осигуряват нужните часове и дни за почивка. Да не говорим за безопасни условия на труд. Да не говорим за трудова медицина. За столово хранене. За профилактика. Какво беше това?
После ще поискат работниците изцяло да се осигуряват сами. После ще поискат да няма минимална заплата.
После ще поискат отмяна на петдневната работна седмица. После ще поискат отмяна на осемчасовия работен ден.
После - трудът въобще да не се заплаща.
После?
Ще поискат, защото има кой да им даде.
Те, т.нар. работодатели, си имат власт. Законодателна - със собствени депутати, изпълнителна - със собствени министри, съдебна - със собствени магистрати. Имат си и собствени "синдикати".
А наемните работници?
Те ще мълчат. Защото нито си имат профсъюзи, нито власт.
И всичко се завърта с 200 години назад. До кожите, които дерат от гърба на работника, както го е написал Маркс.