Канадска борба

Назад към времето на първоначалното натрупване на капитала. Само така може да се определени искането на голяма част от бизнеса, която настоява да не бъде повишена минималната работна заплата. Заплахите, че така ще скочи нивото на безработица, че ще се увеличи делът на сенчестата икономика, са твърдения без солидна аргументация. Плосък опит за извиване на ръце. Ръцете на държавата, която и без това се е оттеглила от по-голямата част от ангажиментите си към хората. Нещо повече - това е намеса в работата й. И май сега е моментът държавата да покаже, че я има. Защото тезата на бизнеса "Не пипайте минималната заплата, защото това ще доведе до увеличаване на средната и всички ще искат по-високи заплати" също е атакуема. Само преди няколко седмици статистиката показа, че почти две години и половина, докато минималната заплата не се е повишавала, средната е нараснала с близо 19%. Да не говорим за гръмките хвалби на премиер и финансов министър как страната ни излиза от кризата. И май е време хората да усетят верността на тези твърдения по джоба си.

В случай че е забравено от бизнеса, минималната заплата е най-ниската цена на пазара на труда и се смята, че тя трябва да гарантира необходимия минимум за съществуване на хората, които броят стотинките си. Хората, наричани работещите бедни. А в България техният брой и без това е огромен.

Обидно е, че в кризата всяка страна от ЕС пое ангажимент да подкрепи най-бедните членове на обществото, но нашата държава не беше сред тях в последните близо две години. От 35 европейски държави 22 към 1 февруари т.г. са увеличили минималната за страната си заплата. Сред тях са дори Румъния и Албания. Минималното възнаграждение е намалено в 7 държави и не е помръднало в 6. България е една от тях. Но България е и страната с най-много работещи бедни. България е страната, орязала най-много от средствата за образование и с най-недружелюбната система за здравеопазване.

Нищо ново под слънцето. Отношенията между работник и работодател винаги ще са на принципа на канадската борба. Мечтата на първия е да получава колкото може повече труд срещу колкото може по-малко възнаграждение. А мечтата на втория е точно обратната.

През последните близо две години работодателите успяваха да внушат на правителството да удържи минималната заплата на 240 лв. Въпросът е дали и сега то ще се поддаде на този натиск. Както го направи преди близо две години и намали осигурителната вноска с 2%. И след година осъзна, че бизнесът не изпълни своята част от договорката.