И класната стая става територия на социална безотговорност

Ваня Добрева

В Народното събрание продължава обсъждането на Закона за предучилищното и училищното образование. Дебатите се намират на текста на чл. 10, с който и на частните институции в системата на образованието (детски градини и училища) се дават публични средства, при запазване на таксите, които родителите заплащат. Този текст, внесен от управляващите, няма как да не предизвиква тревога, тъй като става въпрос за фундаментални ценности на българската култура и образователна система.
Ще започна с малко предистория. През 1836 г. в Габрово се открива първото българско училище, което полага основи на бързото и ефективно развитие на образователния модел в България. Какво характеризира този модел, който е типологичен за европейската образователна система. Най-същественото е, че той гарантира обществения характер на училището чрез общи средства, осигурени на доброволни начала от дарители и родители - родолюбиви българи. През този период се възприема за естествено по-богатите българи да оказват материална помощ за успеха на общото дело - българското училище. На талантливите ученици се отпускат стипендии, с които те да продължат образованието си и в частни образователни институции.
Този

обществен характер на училищната система

се съхранява и след Освобождението, като в същото време се обогатява с учредяването на специализирана система за предучилищна подготовка и възпитание: през 1882 г. е открита първата детска градина, и то на общинска издръжка.
Излиза че моделът на българското образование през ХIХ и ХХ век, отражение на егалитарния характер на българската култура, се гради върху обществени начала: с публични средства се гарантира равният достъп до образование на всяко дете, включително и на децата от бедни семейства. В новата история на България няма примери с богати хора, които да настояват обществото да ги възмездява чрез образованието за данъците, които плащат. Не познаваме и примери с политици, които грубо да манипулират идеята за "равнопоставеност" в името на привилегирования интерес на богатите хора и силните на деня персони. Неслучайно и днешната българска Конституция изрично посочва, че държавата субсидира образованието в държавните и общинските училища. Бих попитала на същия принцип ще субсидира ли държавата да речем гражданите, които ползват частния таксиметров и маршрутен транспорт, защото те също плащат данъци на държавата, с които тя осигурява обществения транспорт? По същия начин, както с данъците на родителите на деца от частните училища, финансира държавните и общинските училища.
Припомням тези факти, тъй като те показват каква е същността на националния ни културен модел и съответно на системата на българското образование. А те са с обществена насоченост. Българинът винаги е отстоявал обществения характер на образованието. Винаги е защитавал гарантирания

равен достъп до образование

И това се реализира в системата на т.нар. масово училище. Нашето общество и поради исторически, но и цивилизационни причини, не основополага елитарното образование, не обособява детски градини и училища отделно за най-богатите и или за най-силните на деня и отделно - за децата на средностатистическите български граждани. Опитите от близкото минало децата на номенклатурата да се образоват в "затворена" среда не получиха развитие. 
Няма защо да крия, че съм между привържениците на т.нар. "масово" училище с неговата обществена характеристика. Това обаче не означава, че се противопоставям на частното образование, ако то гарантира дейността си - на този етап - с помощта на средства, получени от родителите. 
В сегашния момент като държава и общество не само че не сме подготвени, но и не разполагаме с държавни средства за поддръжка на частното образование. Такъв разговор би трябвало да се проведе тогава, когато държавата относително се стабилизира и получи профил, съпоставим поне приблизително с този на развитите европейски страни. Моето мнение е, че на този етап ще бъде грешка, ако се приеме държавата да субсидира частното образование.
Следователно, финансирането на частното образование от страна на държавата е акт на волунтаризъм и социална безотговорност. Още повече, че в момента, и особено в последните три години,

държавните средства са крайно недостатъчни

дори и за минималните нужди на общественото образование. Обещанията, че ще се излеят като пълноводни реки европейски средства в образователната система, не топлят никого. Няма държава, която да разчита изключително на пари отвън, за да издържа образованието си. Сега у нас реалността е съвсем друга: огромен процент на инфлация, галопиращи цени на електроенергия, много високи цени на горивата, увеличен акциз на дизела и т.н., и т.н. Въпреки че днес въпросът е системата на детските градини и училищата да оцелее в съществуващата икономическа реалност, ГЕРБ иска да узакони предоставянето на бюджетни средства и за частното образование. И то при положение, че България по време на мандата на ГЕРБ отделя най-малко средства за образование в сравнение с останалите държавите-членки на ЕС.
Управляващите тръбят, че тази година образованието е техен приоритет. Но измерен с числа от брутния вътрешен продукт, този приоритет показва увеличение само с 0.1%. Което, съпоставено с отпуснатите средства през последната година от управлението на тройната коалиция, представлява намаление с 0.7%. Няма друго управление в страната през последните 23 години, което така рязко да намалява средствата за образование. И най-вече - за наука, където публичните средства са около 0.1% от БВП - показател, трудно съизмерим дори и с държавите от т.нар. Трети свят. А без науката и образованието е обречено.
Защо въпреки това управляващите настояват за форсирано финансиране на частното образование? Позоваването на европейски традиции от страна на мнозинството в Народното събрание е поредно хвърляне на думи. Защото в Европа има различни практики. В определени европейски държави с далеч по-стабилен финансов ресурс наистина се подпомагат и частни образователни институции, но и там тази практика вече се подлага да преоценка. А и процентът за образование, който съответната държава отделя, се движи между 4,5% и 5.5% от БВП. Освен това подпомагането на частни училища в Европа по принцип става не пряко от хазната, а чрез субсидии за определени дейности като например подготовката на учители.  
Как може да се обясни прибързаната и

 своеволно налагана норма

която четем в чл.10?
На първо място. С ангажиментите на ГЕРБ пред прослойката, която спечели от прехода. След като натрупа богатство чрез обсебване на държавна и обществена собственост, сега тази прослойка се опитва да изсмуче държавни пари и за "елитарното образование" на своите наследници. В резултат на тази мярка българското образование рязко ще се разграничи на елитарно - за децата на богатите и силните на деня, и на масово - за децата на небогатите и бедните българи. По този начин масовото образование ще става все по-некачествено, а елитарното - все по-качествено. За този процес на разслоение вече ни предупреждават неведнъж международните анализи на системи като PISА, а ГЕРБ иска да го задълбочи още повече. 
Второ. С натиск от институции като Световната банка, чиито образователни анализи и препоръки преследват собствени цели, и то не в полза на масовото образование в България. Но дори и световната банка вече обърна внимание на разслоението на образованието по икономически признак на родителите.
Трето. В общественото пространство вече се коментира, че подобна законова промяна има конкретни материални измерения - сключена е сделка между авторите на тази промяна в проектозакона и богатите родители и заинтересованите лица от различните частни образователни сдружения.
Според мен законите се създават не само защото са нужни и трябва да се изпълняват от гражданите. Но и защото могат да бъдат изпълнявани. Ще завърша с едно припомняне. Всяка година на 1 ноември България се прекланя пред своите народни будители. Именно те ни завещаха такава образователна система, която следва да развива училището като обществено и общодостъпно. Завещаха ни културен модел, който е европейски, при който образованието е ценност, която не се подчинява на властта на парите. Ще се прекъсне ли тази българска традиция, която утвърждава високите хуманистични и демократични устои на българската и европейската образователна система?