Хапче "угаждам ти"
Плацебо ефектът - половината от лечението е във... вярата
/ брой: 195
Плацебо е латинска дума, взета от Библията и най-често се превежда като "ще бъда харесан", и по-рядко като "нравя се", "угаждам". За пръв път е използвана в медицински контекст през ХVIII в. и е дефинирана като "всяка медицинска дейност, пригодена повече да достави удоволствие на пациента, отколокото полза".
Плацебо ефектът е феномен, при който симптомите на болния може да се подобрят при наличие дори на лъжливо лечение, само защото пациентът вярва, че ще се възстанови или че лечението му помага, или че то е предписано от известен лекар, независимо от медицинската гледна точка. Според някои психиатри плацебото - таблетка, която не съдържа активно химично вещество и няма лечебни свойства и таблетка с истинско лекарство действат еднакво в повече от половината от случаите на лечение на депресия. Други специалисти доказват, че плацебото има положителен ефект при поне 1/3 от болните, особено при тези, които са с по-лабилна психика.
Проучвания на американски специалисти са установили, че плацебо хапчето действа особено "оздравително", ако е голямо, в ярки цветове, по-висока цена (покупките се увеличават с близо 1/4, ако струва 2 долара вместо 40 цента), а предписанието е за дву- до трикретен прием дневно вместо веднъж. Очакваният ефект от "лечението" може да бъде значително увеличен или намален и от ентусиазма на лекаря.
През втората половина на миналия век плацебото започва да се използва в клиничните изпитания на медикаменти като пациентите, които участват в такова изследване, биват разделени на две групи. При едната се дава плацебо и тя се определя като "контролна група", а на другата ("тестова група") се дава изпитваното лекарство. Чрез сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството.
От публикацията на Хенри К. Бийчър през 1955 г. за силата на плацебо до 2001 г. медицинската общност обсъжда дали от "лъжливото" хапче има медицинска полза. Според повечето учени такава полза има само при лечение на болката.
Изследване сред датски общопрактикуващи лекари показва, че 48% от тях само за 1 година са предписвали поне 10 пъти плацебо. Израелските им колеги често предписвали плацебо вместо антибиотик (хората вярват, че антибиотикът може да ги излекува дори от вирусни заболявания).
Около 25% и от датските, и от израелските джипита съобщават, че използват плацебо, когато искат да установат дали симптамите на пациента са истински или плод на въображението му.
Носибо ефектът е точно обратното. Терминът е въведен през 1961 г. от Уолтър Кенеди. Както плацебо ефектът работи, карайки пациента да вярва, че се подобрява, носибо ефектът играе роля на влошаване на пациента и дори може да стане причина за смъртта му.
Ефектът от "лечението" с плацебо най-често е изучаван при болести като астма, главоболие, биполярна мания, епилепсия, сексуална дисфункция (най-често при жени), псориатичен артрит, паркинсон, гадене и повръщане. Мета анализ от 2008 г. установява, че състоянието на 79% от хората с депресии, които вземат плацебо, се подобрява толкова, колкото и на 93% от пациентите със същата диагноза, които приемат истински медикамент.