Дядо Коледа през юли

В разгара на антиправителствените протести управляващата коалиция се опита да укроти обществения гняв в две стъпки - с няколко министерски глави, а после с щедро развързване на кесията. Властта лансира допълнителен пакет от социално-икономически мерки за справяне с последиците от кризата с КОВИД-19. Премиерът Борисов гарантира, че парите ще бъдат извадени от "мазнинките от фискалния резерв, а няма да се наложи да се тегли нов дълг". 

Създаден набързо, въпросният пакет може да се определи като странна еклектична бърканица от разнопосочни и несвързани мерки. Всъщност, единственото общо между тях е, че са насипани в чувала на Дядо Коледа в стил "за всяко дете по нещо - и за лошите, и за добрите". Борисов е решил да влезе в ролята на добрия старец по никое време посред лято. Но мъдрите хора са казали, че

много хубаво не е на хубаво

И че прекален светец, и Богу не е драг... Всъщност, в т.нар. социално-икономически мерки икономическата част е по-скоро нищожна. Става въпрос за раздаване на пари, за да се успокои напрежението, което самият премиер периодично засилва с прогнозите си, че най-лошото тепърва предстои.

Черешката на тортата е буквален реверанс към традиционно чужд за ГЕРБ електорат - пенсионерите. За еднократна добавка към пенсиите три месеца поред на всеки пенсионер - 2,1 милиона души, ще бъдат дадени по 50 лв. на месец или 318 млн. лв. Благодатта е илюзорна. Въпросните мерки са всичко друго, но не и социално-икономически и антикризисни. Тъкмо напротив. Зад привидно добре звучащото отпускане на калпак по 150 лв. се крие нов сериозен удар върху пенсионната система. За трето поред свое правителство Борисов така и не се научи да прави разлика между социално осигуряване и социално подпомагане.

Пенсията не е подарък

или предпразничен бонус, а е резултативна величина от приноса на всеки към осигурителната система. Най-меко казано, не е справедливо да се правят подобни "дарове", защото цената им е много по-висока, отколкото личи на пръв поглед, и хоризонтът на изплащането й от обществото е далеч по-дълъг от 4-годишния управленски мандат. С други думи, с нарушаването на принципите на солидарността и справедливостта хората още повече се демотивират да се осигуряват върху реалните си доходи. Защото с подобни "мерки" на калпак се стига до елементарна уравниловка на хора с различен принос към осигурителната система. Всъщност, точно при кризата стоят на дневен ред много по-сериозни предизвикателства пред пенсионната ни система от раздаването на странни бонуси. Например това, че приходите от осигурителни вноски намаляват, че все още няма яснота и законова регламентация на т.нар. фаза на изплащане на първите масови пенсии от универсалните пенсионни фондове - а това предстои догодина. 

Да не говорим, че макар и многобройни, и безспорно в огромната си част мизерстващи, пенсионерите все пак са само една трета от населението на България. Логично възниква въпросът защо реверансът е към тях и какво да прави примерно 

"армията" от работещи бедни

Как да оцеляват хората, лишени от всякакви  доходи? Огромен проблем е бюджетът на Държавното обществено осигуряване и във връзка със сериозно разклатеното финансово здраве на два от фондовете - за безработица и този, от който се плащат обезщетенията за болест. При вече направената актуализация на държавния бюджет не бе обърнато нужното внимание на фонд "Безработица", а същевременно той бе превърнат в своеобразна панацея за решаването на почти всички проблеми в коронакризата. Ако са верни експертните прогнози на синдикалистите, наесен предстои втори пик в безработицата, подобен на този, който вече изживяхме през април с над 8000 души, които се регистрират в бюрата по труда на ден. Сега пазарът на труда пое глътка въздух благодарение на сезонната заетост в туризма и селското стопанство, но после?

Тук стигаме и до още един от акцентите във въпросните нови мерки на кабинета "Борисов". Минималният размер на паричното обезщетение за безработица ще бъде увеличен от 9 на 12 лв. на ден, считано от 1 октомври, като това ще струва допълнителни 12 млн. лв. Ще се увеличи и продължителността на изплащане на паричното обезщетение за безработица с три месеца за лицата с минимално обезщетение, също от 1 октомври. За тази мярка ще бъдат отпуснати 4 млн. лв. Стъпката е в правилна посока, но 

изглежда доста странно

Как тъй премиерът се осъзна за два дни, след като преди това месеци нехаеше? Синдикатите от години настояват за вдигане на минималното обезщетение за безработица, гласът им се извиси особено в първите месеци след обявяването на извънредно положение. Десетки работни часове отидоха в преговори между бизнеса, синдикатите и правителството в опит да изработят пакет от допълнителни социално-икономически мерки в кризата. Най-после бе постигнат консенсус по 54 такива и вдигането на обезщетението за безработица е една от тях. Странно, че всички тези консенсусни мерки отлежаваха на бюрото на Борисов сигурно два месеца. Междувременно с много фанфари бе подписано национално тристранно споразумение между работодателите, синдикатите и кабинета. От което също нищо не произлезе. И изведнъж, когато по площадите пламна искрата на общественото недоволство и на Борисов му припари под краката, тези мерки бяха извадени от нафталина. Борисов обяви при представянето на мерките, че те "идват след разговори с работодатели и синдикати". Политиката е като приятелството - има само вечни интереси.

Спомнете си, че по искането за повишаване на минималното обезщетение за безработица, за което синдикатите успяха да убедят дори и работодателите, социалното министерство съвсем наскоро се обяви... против. Неадекватна позиция на социалния министър Деница Сачева, която  напоследък управляващите ползват като политическо телевизионно острие за разгласа на успехите на властта. "Изведнъж", докато оповестяваха мерките, дойде и новината, че Еврокомисията е одобрила дългоочакваната от бизнеса мярка България да дава по 35 евро за всеки чужд турист, пристигнал у нас с чартър. В парламента вчера мнозинството намали до 9% ДДС за... вино, туроператори, фитнеси, спортни съоръжения, но не и за храни и лекарства, както се прави в почти всички страни.

Междувременно от КНСБ отчетоха най-високия ръст в последните години на издръжката на живот при хранителните стоки. За съжаление, вдигането на цената идва не от нещо друго, а от хляба и зърнените храни. Това оскъпява живота на най-бедните домакинства, защото храните са най-голямото перо в техния бюджет. Т.е. те 

ще обедняват още повече

Около два милиона българи вегетират под прага на бедност, който е 363 лв. за тази година. Само една трета от домакинствата се задържат над издръжката на живота със своите 626 лв. на човек през второто тримесечие на тази година. На този фон се вижда колко са скромни даваните от правителството средства като ход да се омилостивят протестиращите. В мерките няма ни дума за майките, за децата, за родителите, които не могат да работят заради кризата. За тях може би ще се сетят отново със закъснение. Или когато и колкото дойдат парите от Европа. Ако някак всичките не се разпределят по "наши" хора. 

Въпросният допълнителен пакет от мерки беше обещан отдавна, но дълго бяхме оставени между два пакета по средата. През тези месеци се промениха много неща. Сега няма да стане само с наваксване и с харчене на готови пари от същия този бюджет, който данъкоплатците пълнят. И да не излезе така, че този пакет е само суха тренировка преди истинските изпитания, които ни чакат през есента и зимата. Когато ще има нужда не от нов пакет, а от цял чувал. Да му мисли този, който ще е на пангара.