Днес е Желяз, утре си ти!
/ брой: 70
Без вина виновен. В такова положение се оказва Желяз Андреев от Добрич. Обвинен от американската страна за нарушение на ембаргото над Сирия, каквото нито Съветът за сигурност на ООН, нито Европа, нито България са налагали (стр. 4). Сега по силата на споразумение за екстрадиция като едното нищо Желяз от Добрич може да бъде екстрадиран в САЩ, за да бъде съден по американските закони. И да лежи 25 години в американски затвор. Не, не заради това, което братята отвъд океана казват, че е извършил, а... заради войната в Сирия. И заради марионетното амплоа на родните власти.
И българската прокуратура, и българското правителство са длъжни да защитават всеки български гражданин, а не да се гънат под натиска на чужда държава. Независимо коя е тя. Това е основната презумпция, с която и съдът, и прокуратурата, и Министерството на правосъдието, и МВР трябва да подхождат към този случай.
А той не е единствен у нас в последните години. Стремежът на САЩ да държат под контрол всичко и всеки, да опандизват в името на своите интереси намериха израз в подписаното преди десет години споразумение за екстрадиция и правна помощ по наказателни дела. Уникално споразумение, впрочем.
България няма задължение да предава свои граждани за съд в други държави, но към САЩ имаме такъв ангажимент. Към САЩ и частните им затвори, за които арестуването и опандизването на хора е пари. Сериозен бизнес!
И срещу този бизнес кой стои, за да защити всеки от нас? Ако се разчуе, обществото организира протести и подписки. И екстрадицията се разминава. И докога ще се спасяваме "на парче"? Докато не започнат тайно и полека отвъд и тук вътре да се договарят? Че утре всеки екскурзиант до Сирия от недалечното минало може да се окаже нарушител на американските закони?
Каква е нашата полза от този договор за екстрадиция и правна помощ по наказателни дела със САЩ? Колко американци поискахме да бъдат екстрадирани, защото например са въоръжили "Ислямска държава" с българско оръжие? По българските закони има престъпление. Е, и?
Процедурата срещу Желяз започна. Едва сега, при положение, че нито се е крил, нито е бягал. А тя е дълга, предупреди Цецка Цачева. И допълни, че нейното министерство нищо не може да направи. Властите угодно мълчат, а прокуратурата търси начин как да коленичи още, нагаждайки американските обвинения към българските закони. Щото моментът е крайно подходящ и важен, нали? В Сирия е горещо и всяко знаменце на щика на световния жандарм е принос към атлантическата солидарност.
А нашата солидарност? И Желяз, и семейството, и близките му разчитат на нея. На протестите и петициите. Само те им останаха. Вече няма дори надежда, че има държава.
Днес е Желяз, утре си ти!