Държавата не се интересува защо "произвежда" висшисти

Българка е най-интелигентният човек в света. Нейното IQ е 192 от 200 максимум. То обаче не й е помогнало на пазара на труда у нас, нито трите завършени образования. Близо година тя е била безработна. Нейният случай е парадоксален, но далеч не единствен. България се "прослави" с безхаберието си по отношение на кадрите, които подготвя. Не става дума само за дисбалансите в икономиката, за липсата на връзка между нуждите на стопанството и онова, което "произвеждат" университетите, нито за първосигналното и непонятно за трезвомислещите залитане по менажерски специалности в страна, в която няма кой знае какво за менажиране.
Страстта към "публичната администрация", "политологията", "правото" изсипа на пазара полуфабрикати и заготовки за бъдещи чиновници, които се чудят какво да правят с дипломите си, защото дори нашата едва забележима икономика в момента се нуждае много повече от хора с инженерно-технически познания, отколкото от говорещи претенциозни глави, неспособни на никакво реално действие.
Министерските чиновници се оправдават с бизнеса - не можел категорично да дефинира от какви кадри има нужда, в какъв обем и в какъв срок. Вероятно има доза истина в подобно обвинение, но нека видим що за бизнес има в България. Според изследване на Европейския институт (2012 г.) над

80% от работодателите у нас са със средно и по-ниско образование

Над 90% от предприятията са със заетост до 10 души, като 4/5 от тях са в сферата на услугите (изследване на БАН, 2017 г.). Повечето микрофирми са семейни и са заети да оцеляват във враждебната среда, в която работят, свързана с променяща се нормативна база, бюрократични тежести и нерегламентиран натиск къде от регулаторни и данъчни органи, къде от нелоялни конкуренти. Компаниите, създадени с европейско финансиране, съществуват само на книга. С изчерпване на евросредствата дейността им на практика спира. В повечето случаи. В държава, разчитаща на еврофондовете и на капризите на премиера по отношение на инвестициите, не е разумно да се очаква планиране с перспектива повече от година. Дори това е твърде оптимистично като срок. Така че обвиненията към бизнеса са и основателни, и не съвсем.
Нека погледнем какво прави държавата с кадрите, които произвежда по държавна поръчка. Защото това "производство" го плащаме всички с данъците си. Интересува ли се

колко от завършващите веднага стават клиенти на бюрата по труда

колко започват работа, колко нито работят, нито се регистрират на трудовата борса, колко стягат куфарите и заминават на гурбет да създават блага за чужди икономики. От работещите какъв процент упражняват специалността си, а колцина са висшистите на позиции, изискващи по-ниска квалификация от онази, която притежават.
Оказва се, че има цели 29 организации, които разполагат с някаква информация за случващото се с кадрите, завършили висше образование. Заключението на одитния доклад на Сметната палата "Мониторинг на реализацията и миграцията на завършилите висше образование" за периода 1 януари 2013 г. - 31 декември 2015 г. е, че извършваното наблюдение на реализацията на висшистите е неефективно и че единствено рейтинговата система на висшите училища бележи успех въпреки ограниченията, с които се характеризира. 
Серия инициативи на Европейския парламент и на Европейската комисия препоръчват на държавите членки да проследяват професионалната реализация на завършилите висше образование. Те са аргументирани с необходимостта от обратна връзка, която би била от полза както за висшите училища, сочейки им силните и слабите страни на програмите за обучението, така и за управляващите, а и за бъдещите студенти и родителите им, които следва да направят информиран избор, преди да кандидатстват за конкретна специалност.
Одиторите на Сметната палата констатират, че висшите училища прилагат широк набор от инструменти за набиране на информация за реализацията на своите студенти. Повечето от използваните от тях методи обаче разчитат до голяма степен на проявена добра воля на възпитаниците им за споделяне на информация и не са достатъчно надеждни.
В България наблюдението на професионалната реализация на висшистите не е законово регламентирано, както е в други държави (Великобритания, Унгария), но подобно на редица европейски страни, е обвързано чрез подзаконови актове с акредитацията на висшите училища (Дания, Литва) и тяхното финансиране (Чехия, Ирландия), констатират одиторите. Индикаторите в рейтинговата система, които оценяват професионалната реализация на студентите, обхващат широк диапазон от информация, включително доход на завършилите, приложение на придобитото висше образование, дял на безработните висшисти, принос към осигурителната система на страната, регионална реализация, мнения на студенти, работодатели и др. Източниците на информация за рейтинговите индикатори са почти изцяло централизираните регистри на НОИ, което придава на данните висока степен на обективност и позволява обхващане на голяма част от съвкупността от завършилите висше образование.
Сравнително нисък е делът на необхванатите от рейтинговата система висшисти, констатира Сметната палата. Извън обхвата на системата остават

реализиралите се в чужбина

работещите без договор и безработните, които не са формално регистрирани.
Рейтинговата система се използва като надежден източник на данни за реализацията на завършилите при прилагането на модела на финансиране според качеството на обучението. Прилагането й за целите на финансирането създава предпоставки за изпълнението на намеренията на МОН да оптимизира мрежата на висшите училища, както и да подобри ефикасността на финансовото управление в системата на висшето образование. През одитирания период (2013-2015 г.) обаче в МОН не са използвани данните от рейтинговата система за реализацията на завършилите висше образование и резултатите от прогнозите за търсенето и предлагането на труд в България при определянето на броя на приеманите за обучение студенти. Конкретни стъпки за обвързването им с реализацията на завършилите са предприети едва през 2016 г.
Съществен проблем, който констатира Сметната палата, е, че рейтинговата система на висшите училища е непопулярна сред анкетираните ученици в средното образование. 70% от учениците в ХI и ХII клас не са запознати със съществуването на системата. Много малка е частта на учениците, които са я използвали за някакви цели - едва 13%. Заключението на одиторите е, че ниската степен на популярност се дължи на непредприемане на достатъчно мерки от МОН, регионалните инспекторати и директорите на училищата за нейното популяризиране.
Друга констатация на Сметната палата е, че цялостен анализ на трудово-миграционните потоци сред завършилите висше образование от и към България не е извършван. Не е извършвано наблюдение дори и на групите лица, посочени като целеви на политиките, насочени към привличане на висококвалифицирани кадри, а това не позволява анализиране и оценяване на ефекта от прилагането им.
Информация на национално ниво за миграционните процеси сред дипломираните висшисти не се събира и анализира. Система на национално ниво за проследяване на миграцията на завършилите висше образование не е изградена, което не позволява провеждането на адекватна политика за управление на миграцията на висококвалифицираните кадри. Което пък означава, че държавата е на автопилот, възможно и по-зле. Просто я кара по инерция. Без цел. Който не знае за къде е тръгнал, винаги ще се изненада от мястото, на което ще пристигне. Така и с нас, българите. Обучаваме висшисти, плащаме за преподаватели, за издръжката на 51 ВУЗ, а сетне се чудим кой да ни лекува, кой да учи децата ни, кой да управлява технологичните производства. Общността е дала пари за един резултат, а насреща - друг, като например оперни певци, работещи като сервитьори в пицария, или най-интелигентният човек в света безработен, понеже пазарът на труда не може да "поеме" компетентността му.  


За 4 години: от 22 400 завършили медицина в чужбина заминават 7200

11 554 българи с висше образование са се реализирали в чужбина от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2016 г. по данни на МВР и Агенцията по заетостта. За същия период достъп до трудовия пазар в България са получили 1970 висококвалифицирани чужди граждани.
8405 са издадените удостоверения за придобита професионална квалификация в България с цел упражняване на регулирана професия в чужбина в периода 1 януари 2010 г. - 31 декември 2015 г. Сред тях най-голям е броят на медицинските специалисти - 7245. Завършилите българските медицински университети за същия период са 22 480. Всеки трети новозавършил лекар с дипломирането си е оформил документите за заминаване на работа извън пределите на България.  
60 585 са издадените удостоверения APOSTILLE върху български образователни документи в системата на висшето образование за периода от 1 юни 2013 г. до 31 декември 2015 г. по данни на МОН. Поради нефункционалността на регистъра министерството не разполага с данни за броя на дипломите за завършено висше образование, за които е издадено такова удостоверение.
2677 лица с придобито висше образование в чужбина са получили признаване на образованието си от Националния център по информация и документация към МОН през периода 1 януари 2011 г. - 30 юни 2016 г. Никой не наблюдава какво се случва с реализацията на тези лица на пазара на труда.



"Знаете ли колко много се търсят овчари в момента?! Агнешкото в цяла Европа е кът. А родните студенти се дърпат да стават овчари, защото били IT специалисти...”, Бойко Борисов (2011 г.)