Болката отляво
/ брой: 77
Какво е нужно, за да чуят хората какво говорим? За да запомнят имената ни? За да повярват на изкусните речи, бъкащи от "трябва", "длъжни сме", "от нас зависи", "нужна е промяна"? За да повярват на интелигентските думички и да поискат да отметнат именно нас в бюлетината, щом дойде време да са електорат, па макар и най-бедният в цяла Европа?
Колко ли социалисти са мислели вчера за това в НДК? Ще ни се да вярваме, че всички. Най-точната диагноза сложи Донка Михайлова - като герои на Кустурица сме в паралелни светове. Май е дошло време за още по-катастрофична констатация - световете започват да разменят местата си и тъй наречените елити заприличват на "Ъндърграунд", който ама нищо общо няма с горния свят.
Какво е нужно ли?
Ами, да боли отляво. За другия, а не за себе си. Да правиш каквото трябва точно когато и точно както трябва, за да го боли него по-малко, а не теб. Това стига.
Защото "всичко отминава под това небе. Болката отляво - не".