Без лудост няма любов

В навечерието на четвъртвековния си юбилей този обичан от всички ни филмов фестивал (спомнете си 1993-та, когато шепа "луди" любители на седмото изкуство се втурнаха в авантюрата да създават световен кинофорум!) вписа още една ярка и неповторима страница в биографията си. Вече трето десетилетие той е културна емблема на морската ни столица, предоставяйки възможност на тукашната публика да гледа най-значими наши и чуждестранни произведения на съвременното кино; да бъде в крак със световния филмов процес; да преценява реалното място на българското присъствие в него, спомняйки си и за образците (превърнали се вече в класика), и за живите творци на екранното ни изкуство, които за жалост намаляват с всеки изминал ден. Няма ги вече Георги Черкелов, Джоко Росич, Борис Карадимчев, Атанас Свиленов..., с които осъмвахме в коментари.
Тази година за първи път на тържественото откриване на форума по червената пътека не мина вечно усмихнатият Никола Анастасов. Показаният клип за него, както и последното му участие на екрана в Специалната прожекция на документалния филм "Призвание: актриса" на Валентина Фиданова-Коларова, по сценарий на Олга Маркова, извикаха сълзи в очите на зрителите. Прочувственото похвално слово, което той произнася за любимата си колежка и приятелка от студентската скамейка, се оказва финалната му значима изява. Не съм чула през целия си живот някой да разказва за свой колега с такова вълнение, обич и съпричастност!...
Но да се потопим в обичайното, наситено със събития киновсекидневие на форума, в неговата уникална атмосфера на споделяне, дебати и спорове. Бързам да започна с най-съществения за мен факт: прецизния подбор на селектираните и в конкурса, и извън него над 90 заглавия. В преобладаващата си част те са стожери на съвременната духовност, която чезне с всеки изминал ден, изтласквана от агресивното нашествие на безскрупулната комерсиализация с нейните субпродукти. Екранът ни потопява в безвремието на посттоталитарните години, на обречения "преход", в който продължаваме да вегетираме. Тази политико-икономическа ситуация принуди и българското кино да се лута в лабиринта на девалвация на ценностите; в оковите на безпаричието, принизения критерий и уравниловката. Тя накърни достойнството и обиди някои от най-категорично доказаните ни творци.
По тази причина в самото начало на най-общия ми анализ ще споделя радостта си от Българската гала, която ни разведри с новата наша комедия "Летовници" на Ивайло Пенчев (когото помним от "Корави старчета", 2013 г.). Всички сме свидетели колко рядко се появяват на екрана произведения на този толкова труден жанр. Така че явно нелепи съображения са изключили успешния филм от конкурсната програма. Ще го дочакаме на фестивала на българското кино "Златна роза"! Важното е, че дори онези, които смятат комедията за недостатъчно сериозен жанр, одобриха бликащата от хумор (при това - не телевизионен!) творба. Незабравимото лято, което неговите герои прекарват на морския бряг, е изпъстрено с комедийни ситуации и странни обрати, водещи до неочаквани преживявания. Тези емоции поставят на изпитание представата на всеки от тях за себе си и за щастието. Както нашите зрители, така и чуждите гости искрено се смяха и се забавляваха с нелепиците на съвременното българско общество. Всъщност тази комедия се оказа и единственият представител на хумористичния жанр на фестивала.
Сред 12-те състезаващи се в конкурса филми ще откроя своето художествено-тематично и сценарно предпочитание: "Утринна треска" (Унгария, Израел, Швеция) на безспорния майстор на унгарското кино Петер Гардош, удостоен със Специалната награда на журито за режисура. За мен тази вълнуваща любовна драма в черно-бяло, изградена в класически маниер, с кинематографична култура и вкус, с ярки, запомнящи се актьорски постижения и скромна високопрофесионална камера (оператор Ласло Сереги) най-точно въплъщава духа на този фестивал. Подаваната "на хапки" драматургия, подчертаваща уникалността на фабулата и персонажите, е образец за изграждане на световно кино.
С нетърпение очаквахме завоювалия вече няколко престижни награди дебют "Мустанг" (копродукция на Франция, Турция и Германия) на младата турска режисьорка, живееща в Париж, Дениз Гамзе Ергювен (голямата награда "Златна Афродита"). Простичката фамилна история за Лале и нейните четири сестри, развиваща се в малко село в Северна Турция в началото на лятото, което предразполага към волност и безгрижие, благодарение на умелата камера на Давид Чизалет и Ерсин Гьок се разгръща в общочовешка драма. Тя отправя към зрителя болезнен зов за свобода; тревожен апел срещу насилието над човешката личност, срещу принудата като метод за възпитание в консервативно настроените и днес патриархални среди, превръщащ родния дом в истински затвор (където обречените момичета "очакват" уредени от родителите им бракове). На екрана прозвучава бунтът на сестрите срещу традиционните окови на робското примирение с волята на старите - бунт в подкрепа на човешкото право на личен избор в любовта и в брака.
Заслужават внимание и другите дебюти в конкурсната програма: "Хотел Проблемски" на белгийския режисьор Ману Риш, проследяващ любовната история на двама имигранти (Бипул и Лидия), развиваща се през декември миналата година в Центъра за предоставяне на убежище в сърцето на Брюксел; както и "Химиотерапия" на поляка Бартош Прокопович и "12 месеца в един ден" на младата холандка Маргот Шаап, отбелязан тук с почетен диплом. И трите творби на начеващи автори разкриват днешното трескаво състояние на една объркана, безпомощна Европа, в която младите се лутат безперспективно, напосоки, без да знаят къде отиват.
Близо до тяхната тревожна атмосфера е и румънският филм "Букурещ non stop", сниман за 22 дни от известния режисьор Дан Кишу, автор на 7 независими творби. Неговите две предишни произведения - "Да преследваш дъгата" и "Deja vu", се помнят от конкурсните програми на този фестивал. Сега четирите случки с обикновени хора, въвлечени в необикновени ситуации, се пресичат в едно квартално денонощно магазинче. И така магазинерът Ахим се явява не само обединително звено, но и съдник на техните отношения. Макар и не централен, образът на Полковника във филма бе отличен с наградата за най-добра мъжка роля, присъдена на Йон Бесою.
По отношение на наградата за най-добра женска роля у мен буди недоумение позицията на журито да "размие" приза между седем актриси от два филма, още повече, че изпълненията им далеч не са равностойни. От една страна, този факт обезценява реалната стойност, а от друга, "звучи" като лесно справяне със ситуация, в която липсва ярък, открояващ се талант.
Рядка естетическа наслада за ценителите на седмото изкуство бе втората кинотворба на Паула Ортиз "Невестата" (Испания, Турция, Германия) - екранизация по пиесата "Кървава сватба" на Федерико Гарсия Лорка, проследяваща майсторски, със стил и вкус, историята на един любовен триъгълник (двама мъже и една жена). Режисьорка с мащабен замах; отлична камера на Мигел Амоедо, "бродираща" съдбите на героите - така се е получила не илюстрация към гениалния текст на Лорка, а екранна кинопоема за любовта и страданието.
Своеобразно откритие на фестивала бе четвъртият филм на руската режисьорка Анна Меликян "За любовта", удостоен с почетен диплом на журито и с наградата на гилдия "Критика" към СБФД. Той предлага оригинална, твърде любопитна гледна точка към темата, вълнуваща всички поколения. Тази на пръв поглед странна лекция за любовта се базира върху психологията и химията на взаимното привличане. Екранният разказ обединява няколко любовни истории за двойки, които са убедени, че отношенията им са по-специални, изключителни. В крайна сметка смисловия акцент долавяме от думите, изречени от първата двойка: "Да се прибираме у дома. Да си живеем живота." И всичко остава по старому.

"Утринна треска" - реж. Петер Гардош

"Мустанг" - реж. Дениз Гамзе Ергювен