Военно-театрална тревога

4 март 2014 г. Двеста и петдесет украински военни начело с полковник Юлий Мамчур от летище Балбек в Крим вървят решително и с песен на уста срещу руски пост. Развяват едно до друго съветското и украинското знаме. Червеният флаг е бойното знаме на частта, друго след 1991 г. нямат. Срещу тях три "зелени човечета" с една бронирана ГАЗ-ка. "Стой! Ще стрелям!", викат "зелените човечета". "Америка е с нас!", викат в отговор украинците. Резултата го знаем. 

Март 2021 г. Въпреки споразумението за спиране на огъня от юли м.г. по фронтова линия в Донбас започна видимо да нараства напрежението, увеличи се броят на обстрелите. Увеличи се и броят на жертвите - десетки от началото на годината, в началото на април се появиха и първите цивилни жертви, включително 4-годишно дете, убито от украински безпилотник, както твърдят в непризнатите републики. Киев отрича. 

По телевизионните новини се виждат ешелони с военна техника, които пътуват от вътрешността на Украйна към Донбас. Реториката на политиците в Киев става все по-агресивна, в съчетание с настъпление срещу опозицията, наричана проруска. В отговор Русия започна да струпва значителни войски по границата. В Москва изобщо не крият, че в случай на мащабна украинска атака срещу Донецката и Луганската народни републики, която да застраши тяхното съществуване, руската страна ще предприеме настъпателна операция, чиято дълбочина и решителност ще зависят от готовността на Киев за преговори. 

Америка е с вас!, викат от Вашингтон на украинците. Те мислят. Досегашният им опит, както и този на грузинците от 2008 г., е безкрайно негативен. 

Макар да има консенсус, че Украйна е под външно управление, дори то си има граници. При цялото си влияние над кабинетите на властта в Киев, дори американците не могат да накарат украинците да се самоубият. А точно това ще се случи, ако започне истинска война с участието на Русия.

Какво я грее Украйна, че срещу Москва най-вероятно ще бъдат въведени мащабни икономически, финансови и други санкции от страна на Запада. Киев ще загуби контрол над нови територии, над още население, ще загуби пак икономически ресурси, войната ще се задълбочи, а няма да реши кризата в страната. Освен това, ако срещу Русия бъдат въведени санкции, които да я изолират от световната икономика, защо тогава тя да се ограничава само в рамките на Донецка и Луганска област? 

Има среди в Русия, които обвиняват президента Владимир Путин, че не е действал решително през 2014 г. и не е лишил Киев от контрол върху земите, които лежат по левия бряг на Днепър. И санкциите щяха да са същите, а позициите ни по-добри, казват те, макар тази теза да изглежда съмнителна, предвид още по-голямата тогава слабост на руската икономика и финанси, в сравнение със сега, когато положението също не е розово. В Киев не могат да не отчитат, че за страната им една Русия, вкарана в ъгъла, е много по-опасна от Русия, с която криво-ляво, но се водят преговори. 

Какво се случва тогава, ако не подготовка за бойни действия с решителни цели? 

Ние сме свидетели на типична военна тревога. Военната тревога е поредица от взаимно свързани събития, които създават у гражданите усещане за скорошна война. Класически пример по тези земи е военната тревога от 1927 г., когато съветските граждани живеят в очакване на война с Великобритания и нейните съюзниците. Война няма, 13 години по-късно Лондон и Москва дори ще станат братя по оръжие, но съветското ръководство използва създадената психоза за извършването на важни вътрешнополитически действия: отмяната на НЕП-а, ускорена индустриализация и колективизация и, не на последно място, репресии срещу вътрешнопартийната опозиция.

Прави впечатление, че 

сегашната военна тревога 

се случва в момент, в който партията на президента Владимир Зеленски "Слуга на народа" губи позиции, по някои прогнози тя е дори трета политическа сила. В същото време коронавирусната криза достигна пикови стойности в Украйна, всеки ден се заразяват повече хора, отколкото в съседна гигантска Русия. Вместо примирение в украинското общество, виждаме атаки срещу опозицията, обвинявана, че работи за врага, виждаме как под същия предлог са закривани медии, как се подготвя забраната на опозиционни партии. Освен това, като зависима от САЩ страна, Украйна в лицето на Зеленски и екипът му са крайно заинтересовани да привлекат вниманието на Вашингтон и той да бъде благосклонен към тях. Поради това Киев има интерес от интернационализация на конфликта. Условно казано, ако през 2014 г. се говореше, че САЩ искат да вкарат Русия във война с Украйна, то сега се коментира, че Украйна иска да вкара САЩ в конфликт с Русия.

Тоест свидетели сме на класическия случай, при който вътрешнополитическите неуредици се отмятат на заден план чрез 

изостряне на външнополитическа криза

но по начин, който да не доведе до голяма война с непредвидими последици за страната и самите сценаристи. 

Така гледат на нещата и в Кремъл. Зам-ръководителят на администрацията на руския държавен глава Дмитрий Козак, който отговаря за "украинското направление", заяви миналата седмица, че лично според него Зеленски и екипът му по-скоро имитират намерение да започнат война срещу метежния Донбас. "По моя оценка, това все пак е спектакъл. Обаче, тъй като колегите нямат голям политически опит, могат да се заиграят. Казвам им в лицето, че са деца с кибрит. Не може да се каже, кога случайно ще запалят нещо."

Разбира се, при това напрежение и струпване на сили по фронта винаги е възможно да има кръвопролитие. Според директора на московския Център за анализ на стратегии и технологии Руслан Пухов украинската армия най-много може да опита локално настъпление с цел да завладее определени позиции и населени места и това да бъде поднесено като победа пред обществото, а в същото време то да бъде толкова ограничено, че да не доведе до руска намеса.

На другия полюс са алармаджиите, с които изобилства руското информационно пространство.  

Украйна няма друга ценност за САЩ, освен като фитил на бомба, която да взриви отношенията между Европа и Русия, да бъде спусната нова "желязна завеса" между тях, да бъдат наложени най-тежки санкции, да бъде вкарана Украйна в НАТО, да бъдат разположени американски бази непосредствено край руската граница, казват те с истерично-патосен тон. 

Изглежда логично, но защо тогава им е нужно на Съединените щати такова сложно и непредсказуемо събитие като войната, за да наложат нови санкции на Русия или да разположат бази в Украйна? Нима вече седем години не се въвеждат най-разнообразни санкции, нима не може и сега в Украйна да има американски бази на основата на двустранни договори, нима, ако всички от НАТО искат, страната няма да стане членка?

Там е работата, че май 

никой не иска това сериозно

защото би създало не театрална, а напълно реална предвоенна обстановка. Ето, само трябваше Зеленски да си отвори устата, че членството в НАТО е единственият начин за прекратяване на войната в Донбас, и Германия тутакси заяви, че въпросът за присъединяването на Украйна не е на дневен ред. 

В Европа няма глупаци, има американски клакьори. Отговорните политици много добре знаят и виждат, че украинската криза, към чието възникване и развитие САЩ имат пряко отношение, заплашват преди всичко интересите на Стария свят, а не на Новия. Нещо повече. Тази криза отслабва опитите за изграждането на суверенна Европа, суверенна на първо място от задушаващото опекунство на САЩ. За това обаче са й необходими, ако не партньорски, то просто добри отношения с Русия и Китай.

След завръщането през януари на демократите в Белия дом веднага се надигна вълна от коментари, че сега вече "Путин ще види". Някои свързват ескалацията на конфликта в Донбас именно със завръщането в Държавния департамент на хора като Виктория Нюланд. 

Това е същата Виктория Нюланд с нейната фраза "Майната му на ЕС", по-точно същата колективна Нюланд, която инвестира след 1991 г. 5 милиарда долара в проамериканския сектор на украинския политикум и като резултат Русия получи Крим без бой, а по-късно и фактически контрол върху една трета от Донбас. И всичко това на фона на все по-слабееща Украйна, поразена от многопластова криза, като се започне от криза на идентичността и се стигне до най-баналната социална криза. 

Отслабна ли Русия като следствие на политиката на САЩ в Украйна? Разбира се, санкциите са нещо лошо, а не благодат, както твърдят руските пишман патриоти, те наистина спъват развитието на страната. Но седем години, след като мнозина в Украйна (и не само там), започнаха да отброяват 

дните до разпадането на Русия

властта в Кремъл е повече от стабилна. Промяна във външната политика няма. Въпреки коронавируса страната има по-голям БВП по ППС в сравнение с 2014 г. Външният дълг бе свален от 730 на 470 милиарда долара, а златно-валутните резерви го надхвърлят със 100 милиарда. Армията се модернизира, промишлеността също. За пръв път след 1913 г. страната може да се нахрани сама и да нахрани другите. Украйна, която трябваше да стане "аграрна свръхдържава", както казваше през 2016 г. тогавашният посланик на САЩ Джефри Пайет, сега внася от Русия свинско, сланина, захар, картофи и лук. Плюс електроенергия, въглища, нефт, газ. В Европа пък има скандали кой и как да купува руска газ и ваксина. Високотехнологична стока, между другото. 

Войната в Донбас няма да свърши скоро. Нагорнокарабахският конфликт продължи 30 години, преди да намери, и то частично, военно решение. Но Русия не е Армения и в Киев не бива да разчитат, че ще влязат в ролята на Азербайджан. Ситуацията е различна. Войната в Донбас ще свърши или когато Украйна експлодира под напъна на многобройните й проблеми, или когато САЩ се научат да губят. Първото е по-възможно от второто. Но най-важното е това, за което не обичат да говорят нито в Киев, нито в западните столици. През 2014 г. хората, които вдигнаха оръжие в Донбас, водени от различни мотиви, но сега, през 2021 г. те воюват за една цел - да станат част от Русия. Това 

предпоставя финала на конфликта

когато и да настъпи той.

На 7 април руската секция на "Гласът на Америка" съобщи за провела се два дни по-рано дискусия за Русия във вашингтонския Атлантически съвет. Джон Хърбст, директор на Евразийския център към Атлантическия съвет, казал: "Най-добрият начин да се защитят съюзниците в Европа е те да бъдат сигурни, че Москва няма да победи в Украйна."

Ако оставим настрана дали съюзниците им изобщо искат да бъдат защитавани, трябва да отбележим, че Джон Хърбст говори за нещо, което на руски се нарича "гиблое дело". Безнадеждно занимание с тежки последствия.

През последната седмица очевидци публикуваха множество снимки в руските социални мрежи на военна техника, която се движи в направление към украинската граница. Министерството на отбраната заяви, че става дума за планови учения, а президентският говорител Дмитрий Песков коментира, че "руската армия се движи по руска територия в такива направления, в които смята за нужно и във вид, който смята за необходим за осигуряване на надеждната безопастност на страната"