Юбилей
Винаги е бил сред най-уважаваните
Чл.-кор. Иван Илиев - видният български учен икономист, навършва днес 90
/ брой: 18
На 24 януари се навършват 90 години от рождението на проф. д-р на икономическите науки и член-кореспондент на Българската академия на науките Иван Илиев. Той е виден учен, уважаван дългогодишен университетски преподавател и изтъкнат стопански деец от най-висок ранг. Бил е ректор на ВИИ "Карл Маркс", зам.-председател и главен научен секретар на БАН, заместник-министър в няколко министерства, два пъти зам.-председател на Министерския съвет и председател на Комитета за планиране.
Член-кор. Иван Илиев е публикувал 10 монографии, от които две на руски език, издадени в Москва; 6 студии; 4 учебника; 22 най-важни статии в списания и десетки научно-популярни статии. Той е един от съставителите и автор в Икономическа енциклопедия в два тома, издадена през 1971 и 1972 г.
От голямото богатство научни публикации на Иван Илиев ще отбележа четири книги.
1. Научно-техническият прогрес при социализма. Икономически проблеми. 1968 г., 319 стр. В тази монография той изследва специфичните икономически проблеми на научните и техническите изследвания; научно-техническия прогрес и развитието на структурата на народното стопанство; внедряването на изчислителна техника и математически методи в ръководството на народното стопанство; икономическата ефективност на научно-техническия прогрес; материалната заинтересованост от ускоряване на научно-техническия прогрес.
2. Икономическа ефективност и народностопанско планиране. Теоретико-методологически проблеми. 1981 г., 285 стр. Тук разглежда икономическата ефективност с нейните количествени и качествени характеристики; икономическата ефективност на социалистическото възпроизводство; икономическата ефективност и пропорциите на разширеното възпроизводство; икономическата ефективност, цените на средствата на труда и икономическите интереси; показателите на икономическата ефективност; разработването на народностопанския план и икономическата ефективност.
3. Комплексно целево планиране. Теоретико-методологически проблеми. 1984 г., 242 стр. В тази монография са изследвани особено важни теми: целеполагането при разработването на плана, комплексна материална, валутна, трудова и финансова обвръзка на плана.
4. Икономиката на България през периода 1949-2001 г. 2004 г., 425 стр. Тук Иван Илиев анализира възстановяването на икономиката през периода 1945-1948 г.; развитието на народното стопанство в периода на прехода от неразвит капитализъм към държавен социализъм; развитието на народното стопанство в периода на изграждане на държавния социализъм; икономическата система в периода на прехода след 1989 г.; общ поглед върху развитието на икономическата система в перспектива.
Иван Илиев пише, че развитието на икономическата система в средносрочна и дългосрочна перспектива ще се осъществява в условията на тотален преход към информационните технологии и все по-мащабно развитие на глобализацията. Според него "Националната цел на развитието на икономическата система на България през предстоящите 20-25 години трябва да бъде чувствително повишаване на доходите, потреблението и жизненото равнище, намаляване на безработните най-малко до социално поносимото равнище, нарастване на раждаемостта, рязко в пъти намаляване на детската смъртност, спиране на намаляването на населението и обрат към постепенното му нарастване".
Като преглеждах основните трудове на член-кор. Иван Илиев, навсякъде ми правеше впечатление уважителният,
професионален стил на представяне на собствените позиции
по съответните проблеми, въпреки че през тези години той заемаше най-високи държавни постове, което изкушаваше много хора да използват не силата на професионалните аргументи, както правеше той, а силата на административните си постове и произтичащата от тях власт за налагане на свои мнения.
Част от трудовете на член-кор. Иван Илиев са писани преди 60, 50 или 40 години. Например първата му книга - "Нарастване на производителността на труда и работната заплата в социалистическата промишленост", е издадена през 1957 г. Като ги чета сега, немалка част от тях звучат актуално и днес. Особено темата за икономическите интереси. В неговите трудове като червена линия прозира изтъкването на важността на икономическата заинтересованост като главен двигател на приобщеността на хората към работата, за постигането на по-добри лични и колективни резултати, за прогреса на обществото. Единици бяха българските учени-икономисти, които в онова далечно време прозираха, че недостатъчното внимание към икономическата заинтересованост е
един от големите дефекти на социализма
като теория и практика и че само при уповаване на личната, колективната и обществената икономическа заинтересованост може да се осигури успешно развитие и благоденствие. Той беше един от тях.
В същото се убеждавах и по-късно - през 80-те години, когато бях негов помощник в качеството му на зам.-председател на Министерския съвет, отговарящ за координацията по провеждането на икономическите реформи. За разлика от други най-високопоставени лица, той искрено, убедено и професионално работеше за ускоряване на реформите. Така беше и когато започнахме подготовката на известния "Указ 56", с който беше направен първият пробив към създаване на пазарно стопанство и официално реабилитиране на частната стопанска дейност.
С какво можем да си обясним израстването на Иван Илиев като един от най-големите съвременни български учени-икономисти?
1. С неговия
талант на мислещ човек
на изследовател, който винаги търси да си обясни защо явленията са такива, каквито са; защо тяхното развитие е такова, каквото е; търси и разкрива причинно-следствените връзки и зависимости, начини за тяхното овладяване и използване в стопанското управление.
2. С голямата му упоритост и трудолюбие. Това личи от впечатляващия обем на високопрофесионалните му публикации; от грижливата подготовка на неговите лекции пред студентите, които имах удоволствието да слушам; от постоянното следене на новостите в икономическата литература и в стопанската практика.
3. С трайното съчетаване и съвместяване на теоретичните изследвания с решаването на най-сложни практически проблеми на макроравнище и в рамките на СИВ, като зам.-председател на МС съвет, председател и зам.-председател на Комитета за планиране и като зам.-министър. В това си качество той обогатяваше теоретичните си разработки
чрез проверката им в стопанската практика
и повишаваше качеството на стопанските решения от най-висок ранг, в чието приемане участваше, а много от тях сам формулираше и предлагаше на най-високите инстанции, благодарение на отличното познаване на икономическата теория. Това му помагаше да ражда нови идеи, да ги проверява в практиката и да ги обогатява. Да вижда по-добре потребностите на стопанската практика и да търси най-рационални решения. Да вниква по-дълбоко и да обхваща по-широко сложните връзки и взаимни зависимости в народностопанския комплекс.
4. С рационалното съчетаване на научните изследвания, вземането на управленски стопански решения от най-висок ранг и с преподавателската работа. Връзката между науката, стопанското управление и непосредствените контакти със студентите позволяваше взаимното обогатяване на тези допълващи се дейности. Допълване, което пораждаше мощни синергични ефекти, спомагащи за усъвършенстването на всяка от тях.
5. С гражданската, научната и професионалната му етика. Той
не се колебаеше да възразява на най-високите управленски върхове
когато от него се изискваше да съставя и представя в Политбюро петилетни планове с очевидно нереалистични показатели. Това му струваше неприятности и дори освобождаване от работа като зам.-председател на МС и като председател на Държавния комитет за планиране, с последващо връщане на същите постове след няколко години. Това може би е единственият подобен случай от 1944 до 10 ноември 1989 г. Като ръководител на високи инстанции в системата на ВАК той отложи защитата на дисертацията си за голям докторат, за да избегне възможния упрек за конфликт на интереси, и я направи по много убедителен начин по-късно, след като не заемаше такива постове.
Винаги ми е било приятно да общувам с Иван Илиев и да се уча от него като учен, като колега и като приятел. Иска ми се да го виждам сред нас здрав и бодър още много години!