Какво всъщност се случи в Курск?

Пепе Ескобар*

Изключително сериозен дебат вече бушува сред избрани кръгове на властта/разузнаването в Москва, като сърцевината на въпроса не може да бъде по-нажежена.
Накратко: какво наистина се случи в Курск? Хванато ли беше руското министерство на отбраната да дреме? Или са го знаели и са се възползвали да устроят смъртоносен капан за Киев?
Добре информирани играчи, желаещи да споделят няколко свои виждания при условие за анонимност, всички те подчертават изключителната чувствителност на всичко случило се. Професионалист от разузнаването предложи нещо, което може да се тълкува като ценна следа: „Доста изненадващо е да се види, че такава концентрация на сила е била незабелязана от сателитното и безпилотно наблюдение в Курск, но не бих преувеличавал неговото значение.“
Друг професионалист от Intel предпочита да подчертае, че „службата за анализ на чуждестранна информация е слаба, тъй като беше управляван много зле.“ Това е пряка препратка към състоянието на нещата, след като бившият шеф на сигурността - Николай „Йода“ Патрушев, след встъпването в длъжност на Путин, беше преместен от поста си на секретар на Съвета за сигурност, за специален президентски помощник.
Източниците, предпазливо се сближават около много сериозна възможност: „Изглежда е имало срив в информацията; те изглежда не са забелязали струпването на войски на границата на Курск”.
Друг анализатор обаче предлага много по-конкретен и вероятен сценарий, според който ястребова военна фракция в Министерството на отбраната и разузнавателния апарат, която е антагонистична на новия министър на отбраната - икономиста Белоусов,

оставя украинската инвазия да продължи с две цели:

- Поставяне на капан за висшите вражески командири и войски на Киев, които бяха отклонени от разпадащия се фронт в Донбас;
- Да окаже допълнителен натиск върху Путин най-накрая да вземе главата на змията и да сложи край на войната.
Тази ястребова фракция, между другото, смята началника на Генералния щаб Герасимов за „напълно некомпетентен“, по думите на техен човек в разузнаването. Твърди се, че Герасимов е пренебрегнал няколко предупреждения за украинското струпване близо до границата с Курск.
Пенсиониран професионалист от Intel е още по-противоречив. Той се оплаква, че „предателите на Русия“ всъщност „са лишили три региона от войски, за да предадат Курск на украинците“. Сега тези „предатели на Русия“ ще могат „да „разменят“ град Суджа за провала на фалшивата държава Украйна и да го рекламират като неизбежно решение“.
Между другото, едва този четвъртък Белоусов започна да ръководи поредица от срещи за подобряване на сигурността в „трите региона“ – Курск, Белгород и Брянск.
Ястребите в апарата на силоваците не крият, че Герасимов трябва да бъде уволнен и заменен от легендарния генерал Сергей „Армагедон“ Суровикин. Те също ентусиазирано подкрепят Александър Бортников от ФСБ, който де факто разреши изключително тъмната „афера Пригожин” – като човек, който сега наистина контролира Голямата картина в Курск.

И следващият евентуално е Белгород

Е, сложно е. Реакцията на президента Путин на нахлуването в Курск беше видима в езика на тялото му. Той беше бесен. За крещящия военен/разузнавателен провал, за очевидната загуба на престиж и за факта, че това погребва всяка възможност за рационален диалог за прекратяване на войната.
И все пак той успя да обърне ситуацията за нула време, като определи Курск като антитерористична операция (CTO). Операцията е под надзора на Бортников от ФСБ и със заповед „не вземайте пленници“. Всеки украинец в Курск, който не желае да се предаде, е потенциална цел за елиминиране. Сега или по-късно, независимо колко време ще отнеме.
Бортников е практическият специалист и ръководител. След това има надзорник на целия военен/цивилен отговор. Това е Алексей Дюмин, новият секретар на Държавния съвет, който наред с други предишни постове беше заместник-началник на отдела за специални операции на ГРУ (военно разузнаване). Дюмин не отговаря пред Министерството на отбраната, а директно на президента.
Превод: Герасимов сега изглежда в най-добрия случай фигурант в цялата драма на Курск. Отговорниците за ликвидиране на пробива са Бортников и Дюмин.

PR гамбитът на Курск е на път да се провали

По същество украинските сили се отдалечават от своите комуникационни линии и доставки в руската територия. Може да се направи паралел с това, което се случи с фелдмаршал фон Паулус в Сталинград, когато германската армия стана прекалено разтеглена в снабдяване и комуникации.
Руснаците вече са в процес на отрязване на украинците в Курск – прекъсват интензивно линиите им за доставки. Това, което е останало от пушечните войници, хвърлени в Курск, ще трябва да се върне назад, изправени срещу руснаците както отпред, така и отзад. Задава се бедствието, наречено „чувал”.
Командира на специалните сили на Ахмат генерал-майор Апти Алаудинов потвърди по телевизия "Россия-1", че най-малко 12 000 украински въоръжени сили (ВСУ) са влезли в Курск, включително много чужденци (британци, французи, поляци). Така ще се окаже, че „не вземайте пленници“ ще е в огромен мащаб.
Всеки с коефициент на интелигентност над стайната температура знае, че Курск е операция на НАТО. Замислена с голяма степен на вероятност от англо-американското комбо, контролиращо пушечното месо на Украйна.
Всичко, което Киев прави, зависи от американското ISR (разузнаване, наблюдение, разузнаване) и от оръжейните системи на НАТО, разбира се, управлявани от персонал на НАТО.
Михаил Подоляк, съветник на актьора със зелена тениска в Киев, призна, че Киев е „обсъдил“ нападението „със западните ни партньори“.

„Западните партньори“?

Но, Вашингтон, Лондон, Берлин, страхливо напълно отричат. Бортников няма да се заблуди. Той лаконично заяви за протокола, че това е терористична атака на Киев, подкрепена от Запада.
Сега навлизаме в етапа на хардкор битка за позициониране, която трябва да унищожи села и градове. Ще стане грозно. Руски военни анализатори отбелязват, че ако буферната зона беше запазена още през март 2022 г., артилерийската дейност със среден обсег щеше да бъде ограничена до територията на Украйна. Поредното противоречиво решение на руския Генерален щаб.
Русия в крайна сметка ще разреши драмата с Курск – изчиствайки на малки групи украински бойци по методично смъртоносен начин. И все пак много деликатните въпроси за това, как се е случило и кой го е допуснал, просто няма да изчезнат. Образно казано - ще трябва да се търкалят главите на виновните. Защото това е само началото. Следващото нахлуване ще бъде в Белгород. Пригответе се за още кръв.
И от двете страни...

*Авторът е световноизвестен бразилски журналист и геополитически анализатор

Превод Поглед инфо