Пандемията "глад" - по-страшна от КОВИД-19
По света всеки ден умират хиляди от недохранване, голяма част от тях са деца
/ брой: 235
Жителите на остров Мадагаскар са едни от най-големите потърпевши на "цивилизования" свят. Те разпродават малкото, което имат, за да си купят от безбожно скъпите храни в магазините. Животните и растенията, които са ставали за ядене, вече са свършили. Някои слагат нещо в устата си веднъж на три дни, други дават всичко на децата си
Наскоро ООН показа доклад със зловеща статистика: само на остров Мадагаскар един милион души нямат какво да ядат, а Гватемала е страната в Латинска Америка с най-висока детска смъртност, дължаща се на липса на храна. За близо година (остават по-малко от четири седмици до края на 2021 г.) умрелите от глад са 7 милиона (малко повече от населението на България, въпреки че официалните данни от преброяването още не са излезли). За сравнение, починалите от КОВИД-19 за същия период са само един милион. Но коронавирусът може да е причина да се удвои гладът в световен мащаб. Затворените граници и международни търговски пътища нарушават доставките на жизненоважната помощ. Това оказва влияние върху здравето на милиони деца по света.
Около 155 милиона души в 55 страни по света изпитват продоволствена криза от глад. Ръстът спрямо 2019 г. не е за подценяване - 20 милиона! Много хора ще кажат, че това са просто числа и статистиката може лесно да бъде манипулирана. Но бедстващите не манипулират, те показват суровата действителност.
* * *
Да, има нещо много по-страшно от коронавируса, с чиито нови варианти всекидневно ни облъчват медиите. Непрекъснато споменават в коя държава колко са починали за денонощие от заразата, но никога не дават данни за хората, които не слагат и залък в устата си. Вероятно, защото това се случва в бедните страни, а не бива да забравяме, че в началото на пандемията вирусът бе обявен за "болестта на богатите", защото само те могат да си позволят да пътуват и да го пренасят.
Като стана въпрос за пътуване и за капризни туристи, ще дам пример с Гватемала. За разлика от много други държави, които са ключови дестинации, тази централноамериканска страна не е. Затова, когато човек отиде там, не го посрещат с храна, която може да бъде намерена навсякъде. Напротив - предлагат от местната кухня. Проблемът е, че в повечето случаи ястията биват връщани почти веднага, което обижда не само готвача, но и милионите деца, които си лягат с празен стомах.
Парадоксът в Гватемала е, че местните са принудени да продават храна на хора, които не я оценяват и я подминават, докато самите производители са с празни стомаси
Снимка Авторката
Покрай КОВИД-пандемията много хора останаха без работа и в Аржентина. Днес улиците са изпълнени с просещи деца, защото няма откъде родителите им да намерят пари поне за хляб. А същевременно ресторантите, които са отворени, изхвърлят тонове храна, останала неизядена или върната, защото вече е изстинала.
Към всичко това прибавяме и домакинствата, които не ядат два пъти подред една и съща манджа и предпочитат да изхвърлят остатъка, вместо да "се подложат на унижението" някой съсед да види, че на масата се сервира едно и също нещо.
Волтер има мъдра мисъл, която ще перифразирам - цивилизацията не е подтиснала варварството; напротив - усъвършенствала го е. Направила го е по-жестоко и по-варварско.
Днес всичките тези страни, подложени на нечовешки глад и мизерни условия, някога са били богати земи, задоволяващи нуждите на населението. По-късно, след зверско експлоатиране от колониалните амбиции на белите хора, са оставени напълно ограбени.
Сега нека се замислим колко храна се изхвърля ежегодно в "развитите" страни. Защото е въпрос на "престиж", на високо място в обществото да се разхищават средства, за да се внушава социална принадлежност. А единственото, което в действителност се внушава, е голяма посредственост и комплексарщина.
"Всичко е следствие от климатичните промени" се опитват да ни убедят световните лидери, които констатират факта, обещават да вземат мерки и ... тъй като те не са пряко засегнати, трапезите им винаги са пълни с всевъзможни скъпи и екзотични блюда, на практика нищо не се случва.
Дори бившият американски президент Доналд Тръмп беше казал по адрес на настоящия държавен глава Джо Байдън, че ако наистина е бил толкова загрижен за климатичните промени, е нямало да пропътува толкова километри с правителствения самолет и да замърсява въздуха. Особено по време на пандемия, когато повечето срещи са виртуални и, както постъпиха колегите му от Китай и Русия - присъстваха онлайн.
България също не е добър пример
Според последните проучвания в страната ни 1,5 милиона българи живеят под прага на бедността, а в същото време 680 тона храна отива на боклука. Как е възможно да се допусне такова нещо? Това е въпрос, който има много отговори, но нито един не се харесва на управляващите. Защото основната вина е тяхна, основният пример е техният.
В Дания например, за да не се изхвърлят плодове, в повечето случаи - ябълки, собствениците ги оставят в найлонови торбички и ги завързват за оградата. Така, който има нужда, отива и си взема торбичката. Съвсем безплатно. В Южна Испания, където по улиците е пълно с портокалови дръвчета, от общината назначават сезонни работници, които да ги оберат и занесат във фабрика за правене на мармалади. А при нас? Шипките са оставени да гният, а биха могли да се берат за мармалад или чай. Колко сливи, круши и какви ли не плодови дръвчета раждат всяка година, а плодовете се оставят да падат и никой не иска "да се унижава" да върши тази "срамна" работа, защото може да мине някой познат и да го види. Т.е. отново стигаме до комплексите.
А истинският срам е, че по света умират всеки ден толкова невинни хора, толкова деца, пълни с мечти и желание за живот. Вероятно и климатичните промени имат своя дял, като сушата или наводненията, но природата трудно може да се контролира. Това, което можем да контролираме и подобряваме, са навиците и начинът на мислене. За съжаление, сякаш това е по-трудна задача от борбата с климата.