Точката над И-то
Опасният прецедент на президента
/ брой: 237
Не съм съдник на Иванчева, арестуваната кметица на столичната община "Младост". Има си институция, чиято работа е да се произнесе според доказателствата. Но на вчерашното изслушване в съдебната зала на специални разузнавателни средства се е чуло нещо, което трябва да ни разтревожи. И не толкова защото някому са предлагани пари, за да я "сготви". А заради причината тя да бъде поръчана - създала била прецедент на изборите. С други думи, разбила е статуквото, а такава дързост трябва да се удря през пръстите, докато е време. Докато и други не са повярвали, че могат да го сторят.
Президентът Румен Радев е не просто един от тези други, но и единственият, който в последните почти десет години с помощта, естествено, на подкрепящата го БСП, успя да пробие в национални избори господството на управляващата партия. А това не се прощава. Ето защо медийните атаки срещу него са по-многобройни и далеч по-яростни, отколкото срещу Плевнелиев дори. И ако повечето от критиките срещу предшественика му се базираха на обективни факти, то Радев не идва от политиката и няма с какво да бъде уязвен. Тъкмо затова бе затрупан с битовизми. Но когато и те не дадоха резултат, под знамената бяха призовани откровените измислици.
На днешните слухоплетци може да завиди и станалият известен с упражненията си по контрадезинформация Косьо Ми, съветник на някогашния премиер Ф.Д. Ще напишат те, че президентът Радев бил склонен към тежки репресии, ако успее да състави нов служебен кабинет при евентуални предсрочни избори. И това било потвърдено от два независими източника - от администрацията на държавния глава и от висшия апарат на "Позитано" 20. Сиреч, спазено е правилото за обективност. Та, Радев кътал списък на хора, които трябвало да бъдат арестувани. Най-вече изборджиите на ГЕРБ и силните им хора по места, за да се обезкръви апаратът на Борисов. Затова най-напред щели да бъдат заковани Цветан Цветанов и кметът на Пловдив Иван Тотев.
И за да не потъне безславно измислицата като 20-те и кусур милиона за ремонта на столичната улица "Граф Игнатиев", думата се дава на вървежни анализатори, които да продължат темата. Но какво да кажат и те за лъжата, освен че разговорът е изцяло хипотетичен. Това признание е поднесено като ауфтакт, колкото да не се усъмни някой, че са злонамерени. Което не пречи на неистината дни наред да шества в сайтовете, да се споделя в социалните мрежи и да се тиражира в предавания. Етюдите завършват с лицемерните вопли на лъжеца, че, макар данните да идвали от високите етажи на властта, не му се искало да им се довери. Че едва ли първо щели да тръгнат камионетките, да щракнат белезниците, пък после да се намират доказателства. Че би било много страшно Радеви да се изживяват като семейство Чаушеску, защото това водело до Секуритате, до кръвта на Виктор Хара и Салвадор Алиенде. Поредният тур лъжи приключва с "Бог да пази България!", за да стартира новият, и то дори не след дни, а само след часове.
Ако не беше толкова цинично, можеше да сравним усърдието, с което подкрепящите управлението автори бранят властовата цитадела с опасението на Вапцаровия лиричен герой, че ако вземат дори пшеничено зърно от неговата вяра, миг след грабежа ще бъде той нищо. Прецедентът на президента отне не просто зрънце, а цяла мечта. Осуети бляновете на едного за президентска република, но не каква и да е, а такава, в която тъкмо мераклията да е държавен глава. Ето защо лъжите срещу Радев ще продължат. А неспособността им да накърнят рейтинга му ще ги направи още по-ожесточени.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info