Най-хубавият подарък
/ брой: 98
Вчера (на 26 май, бел.ред) по Божията воля навърших 78 години - огромна привилегия, като имам предвид извървяния път.
В 00 ч. телефонът иззвъня – беше Рейчи – една от шампионките ни на току-що завършилото състезание в многобой – ансамбли на ЕП в Будапеща. Когато чух развълнувания й глас и думите „Госпожо, честит рожден ден“, веднага отговорих – „Честита европейска титла, скъпо дете - честита на теб, съотборничките ти, треньорите и на цяла България… Честита на малката Стили. Поздрави на Боряна и Елвира за силното представяне“…
„Там, където е текло, пак ще тече!“, казва народът ни.
Не! Не тече… Защото зад подобни категорични победи, стои неистов труд, лишения и фанатична вяра в значимостта им за България. Точно сега, точно в този момент, когато народът ни има нужда от единение…
За подобна победа се иска сила! Психическа! Духовна!... Тези малки, крехки същества и треньорите им я притежават! Носят я някъде дълбоко закодирана… Затова нека не се притесняваме да кажем, колко ги обичаме и гордеем с тях…
През деня получих и много лични поздравления за рождения си ден – на някои успях да отговоря, на много други – не. Благодаря на всички приятели – познати и близки, за добрите думи и прекрасни пожелания…
Благодаря, че превърнахте един обикновен майски ден в празник за мен, затова споделям с вас и радостта си от най-хубавия подарък – победата на нашите прекрасни български момичета, на ЕП по художествена гимнастика в Будапеща…
Имаме основание за радост - да я изживеем заедно...