Без висока конкурентоспособност няма високо качество на живота

Конкурентоспособността показва способността на една фирма, сектор или национална икономика да функционира, като доставя и продава продукти и услуги на пазара, в сравнение със способността на друга фирма, сектор или национална икономика да прави същото. В теорията и практиката най-често се говори за национална, фирмена и продуктова конкурентоспособност.
Обобщаващият показател за национална конкурентоспособност се изчислява от Световния икономически форум (СИФ) за 2013 г. въз основа на 114 аналитични показателя за 148 страни. Един от най-големите дефекти на обобщаващия показател е, че съдържа висока доза субективизъм, понеже стъпва на интервюта със стопански деятели и погрешни оценки на авторите на доклада.
Равнището на конкурентоспособност на икономиките се определя чрез низходящото им подреждане по място. Колкото по-задно е мястото, толкова е по-лошо. Всяко класиране след 50-о място означава принадлежност към средно и слабо развитите страни. Проследявам измененията през последните три години - 2011 - 2013 г., като черпя данни от сс. 120-121, 130-131 и 138-139 от съответните доклади на СИФ.

Важни са и данните

за главните пречки за правене на бизнес в България. С малки отклонения в сравнение с 2011 г., през 2012 г. първите пет заемат 54%, а през 2013 г. 59,0%. Това са: корупция, труден достъп до финансиране, неефикасна правителствена бюрокрация, лабилна икономическа политика, нестабилно управление.
При изчисляването на общия индекс за конкурентоспособност авторите определят 40% тегло на основните изисквания, 50% на така наречените подобрители на ефективността и 10% на иновационните фактори. Това е съществен недостатък в разпределението на теглата, с което се преувеличава ролята на екстензивните фактори и на макрофинансовите показатели и се подценява ролята на най-важните - ефективността, иновациите и качеството на управление на фирмите. При тези условия България е на 57-о място по обща конкурентоспособност. Ако на основните изисквания се даде тегло 30%, на подобрителите на ефективността 30% и на най-важните - иновационните фактори - 40%, при равни други условия ще сме на 79-о място по обща конкурентоспособност. Това е по-близо до истината.
По първата група - екстензивни и макроикономически фактори, сме били на 74-то място през 2011 г., напредваме до 65-о през 2012 г. и до 58-о през 2013 г. Само по макроикономическа среда в 2011 г. сме били на 46-о място, през 2012  на 31-во, а през 2013 г. на 33-то. По втората група - подобрители на ефективността, сме били на 59-о място през 2011 г., запазваме го през 2012 г. и сме на 60-о през 2013 г. По третата - иновации и качество на функциониране на фирмите, сме били на 96-о място през 2011 г., падаме леко до 97-о през 2012 г. и се сриваме до 108-о през 2013 г. Това е тревожна сигнална лампа - постигаме значително подобрение по първата - най-маловажна и неперспективна група фактори. Запазваме местото си по втората - средноважната, и го влошаваме рязко по третата - най-важна група фактори.
Изследвам и

промените в структурата

по всяка от трите групи. Анализът на първата група налага охлаждане на ентусиазма от чувствителното повишение на общата конкурентоспособност, защото се дължи на важни, но не на най-важните фактори. От такова "подобрение" на обобщаващия показател едва ли има полза, защото неговото "повишение" не се дължи на продуктовата конкурентоспособност, която е най-точен краен резултат.
Почти няма промяна в общото класиране по втората група. Подобрението по едни показатели се неутрализира от влошаване в други. Липсва общо подобрение, което е основание за тревога.
Третата група е най-важният източник на висока национална конкурентоспособност - иновациите, доброто управление и нормалното функциониране на фирмите. Тук има съществено влошаване. Това поражда още по-сериозна тревога за бъдещето на конкурентоспособността в нашата икономика. Защото без иновации, по-добро качество на продукцията, по-висока производителност и по-рационално функциониране на фирмите не е възможно трайно и съществено повишение на конкурентоспособността.
България заема челно място в света по някои важни, но не най-важни аналитични показатели (инфлация, търговски мита, процедури за започване на бизнес, заболявания от малария, заболявания от СПИН). На пазара обаче купувачът се интересува преди всичко от качеството и цената на стоката, а не от макроикономическите условия, в които е произведена. А нашето качество често е посредствено и срещу него получаваме посредствена цена.
По 39 показателя заемаме от 61-во до 100-но място в класацията на СИФ. Това е доказателство за ниска конкурентоспособност. Тази група показатели ще продължава да е източник на много трудности в обозримото бъдеще, ще изисква специално внимание и милиардни инвестиции. По 19 показателя има подобрение, по 16 влошаване. Голямата част от подобрените показатели обаче са резултат на субективни оценки. По някои от тях има внушителни подобрения за една година.

Твърде големи, за да са верни!

Кардинален проблем за конкурентоспособността на нашата икономика е опасно ниската конкурентоспособност на фирмите и техните продукти. По тези показатели сме в компанията на слабо развитите страни, а по някои от тях - между най-изостаналите в света: по наличието на организирана престъпност - на 130-о място, и по изтичане на мозъци - на 142-ро. По 39 аналитични показателя сме на 101-во и по-задно място от общо 148 обхванати страни. По 25 показателя сме след 110-о, по 12 - след 120-о, по един - след 130-о и по един - след 140-о. Не можем да не се тревожим, че 21 от лошите важни показатели стават още по-лоши.
    Класиране след 100-но място е тревожно лошо. Още по-лошо е, че влошаването продължава и през 2013 г. Тревожно е класирането ни по много важни, дори решаващи за конкурентоспособността показатели като: изтичане на мозъци - на 142-ро място; наличие на организирана престъпност - 130-о; качество на обучението на персонала - 127-о; ефикасност на корпоративните бордове - 127-о; ефективност на антимонополната политика - 126-о; скорост на решаване на юридически спорове в съдилищата - 125-о; прозрачност на правителствените решения - 124-то; достъпност на финансовите услуги - 124-то; независимост на съдилищата - 123-то; желание да се делегират правомощия - 123-то; сътрудничество между наука и практика при внедряване на новости - 117-о и т.н.
Ако трябва да обобщя: по 78 аналитични показателя (от общо 114) сме на 61-во и по-задно място до 142-ро от обхванати 148 страни. При такова разположение на тези особено важни показатели и при правилно определяне на относителните им тегла може да се каже, че 57-ото ни място по обща конкурентоспособност за 2013 г. е по-скоро случайност и/или резултат на сериозни недостатъци на методиката за нейното изчисляване, която отдава прекомерно голяма тежест на макрофинансовите показатели, пренебрегва реалната икономика и съдържа много други условности. В сегашния си вид обобщаващият показател не е надежден измерител за конкурентоспособност.

Наложителна е ревизия

на аналитичните показатели, като се включат допълнителни за: темпове на икономическия растеж, съотношение между екстензивни и интензивни фактори на растежа, структура на износа (високотехнологични, среднотехнологични, нискотехнологични суровини и материали), структура на вноса (инвестиционни, потребителски и луксозни стоки), производствено коопериране на наши фирми като подизпълнители с големи европейски и световни компании при производството на сложни машини и съоръжения, заетост (в т ч. младежка), безработица (в т.ч. обезкуражени), доходи, потребление, дял на разходите за храна, здравеопазване, образование, почивка и други в домакинските бюджети, доходно разслоение, отпадане на деца от училище в основното образование, процент на неграмотност по етнически групи, междуфирмена задлъжнялост, опазване на околната среда, демографски показатели. Налага се също ревизия на относителните тегла на трите групи фактори, посочени по-горе.
По-нататъшно повишение на националната конкурентоспособност на българската икономика не е възможно без бързо повишение на фирмената и продуктовата конкурентоспособност. Повишаването на фирмената конкурентоспособност не е частен проблем и грижа само на собствениците и ръководителите на фирми. То е и фундаментален национален проблем, от който държавата няма право да се дистанцира. Количествен израз на изброените и други проблеми на микроравнище е квазибюджетният дефицит - натрупаните огромни междуфирмени и други задължения, които вече превишават двукратно годишния ни БВП.

Какъв е главният извод

от анализа? Без висока конкурентоспособност на икономиката не е възможно високо качество на живота на хората. Това обаче предполага многомилиардни инвестиции във физически, институционален, човешки и интелектуален капитал и много време. Първи съвсем скромни резултати могат да се почувстват най-рано след 4-5 години, а по-значимите - след 10-15 и повече години. И то само ако престанем да се самоизяждаме и ако мобилизираме цялата си национална енергия.
Около 1,3-1,5 млн. българи сега живеят в оскотяваща бедност. Други 4,0-4,5 млн. живеят съвсем скромно, далеч под европейските стандарти, и едва свързват двата края. По български стандарти живеят прилично около 0,8-1,0 млн. души, а в охолство - 150-200 хиляди души. Тази социална структура е заредена със силно експлозивен материал, който, подсилен от растящата вътрешна политическа конфронтация и от икономическата стагнация в Европа, може скоро да избухне с много тежки последствия.
Живеещите в оскотяваща бедност българи не могат да чакат толкова дълго. Те настояват за бързо, макар и скромно, подобрение - тук и сега, а не след 10-15 и повече години, когато много от тях няма да са живи. Единственият път, по който може да се постигне такова подобрение, е преразпределението на наличните ресурси чрез добре премислена и твърда държавна политика. Тук обаче няма място за революции.
Най-общите контури и дори някои подробности на тази политика са очертани в моите статии през последните няколко години и особено през последните 6-7 месеца и се намират в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm... В основата на тази политика е радикалната данъчна реформа.
Обръщам се с тревожен призив към българските политици и към правителството: побързайте с тази преориентация в икономическата политика, докато не е станало късно! Проектобюджетът за 2014 г. не предлага необходимата спешна социална преориентация на икономическата политика. Очакваният растеж от 1,8% не е възможен. В бюджета още витае смразяващият дух на Дянков. Тесногръдото фискално мислене доминира над фундаменталните икономически и социални приоритети. Животът и здравето на милиони хора се жертват пред олтара на балансирания бюджет и рекордно ниския държавен дълг. Световната стопанска история опровергава такъв схоластичен подход.
Все още има възможности за мирен изход от кризата. Не ги пропускайте! Народът няма да ви прости бездействието!