За кой ли път...
/ брой: 295
Америка пак колабира. Досещате се, че става дума за САЩ и по-точно - за поредния жаловит крах на доктринерските похвати във външната им политика.
Последните вести, дошли отвъд океана, недвусмислено показаха, че "има нещо гнило" в Щатите. Дали заради калпаво разузнаване, дали от тотално сбъркани политикански директиви, или пък поради зле обмислена стратегия за насаждане на "световна демокрация" - взети вкупом, тези въпроси водят само до един отговор. Колапс. Има и други определения, като например тюрлюгювеч, миш-маш, мазало... но пък да не вземе някой да се засегне. А сега към фактите.
Допреди няколко месеца САЩ с небивал хъс размахваха томахавката на войнолюбивото си "миролюбие" над най-светската сред арабския свят държава Сирия, предвещавайки близкия край на поредния "деспотичен режим". Като аргумент Америка дори изпрати в Средиземно море бойна флотилия, изпрати оръжия на бунтовниците, изпрати и тонове морална подкрепа на противниците на Асад, надявайки се да повлияе и на световната общност, от която очакваше адекватна реакция. Но нещо се обърка. Казано направо, Русия каза "СТОП" и прояви твърдост. Дипломатическа, разбира се. Щатските доктринери изведнъж се усетиха изтрезнели. Думата взе бившият шеф на ЦРУ Майкъл Хайдън, който озвучи натрапващото се в самия Вашингтон мнение, че страната му възприема тезата за победа на сирийския президент Башар Асад, която би била най-добрият изход. С други думи - САЩ избират и залагат на "най-малката от всички злини", защото, видите ли, народът подкрепял Асад. Всичко друго на практика означавало диктат на "Ал Кайда", а тя пък не обичала Америка...
Според западни дипломати на срещата "Приятели на Сирия" в Лондон миналата седмица бунтовниците са били предупредени, че всяка "преходна администрация" в бъдещата, всъщност настояща Сирия, трябва да включва и представители на алауитите и че Асад може да остане като президент, макар и с "ограничена власт".
За кой ли път световната американска демокрация се отлага - във времето или завинаги?